Решение № 821 от 25.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 821 гр. Пловдив, 25.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20225330108520 по описа за 2022 година

„Йеттел България” ЕАД /в качеството му на правоприемник на „Теленор България” ЕАД/ е предявило установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на В. Д. П., че последният дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер от 585,51 лева, от които сумата в размер на 147,04 лева, представляваща главница по договор за мобилни услуги № **от **г., изм. с допълнително споразумение № **/**г., с който се предоставя мобилен номер **, включваща сумата в размер на 1,96 лева абонаментни такси за периода 15.09.2019 г. - 14.10.2019 г., и неустойка в размер на от 145,08 лева, сумата в размер на 288,57 лева, представляваща главница по договор за мобилни услуги № **/ **г., изм. с допълнително споразумение от **г., с които се предоставя мобилен номер **, включваща сумата в размер на 1,97 лева абонаментни такси за периода 15.09.2019 г. - 14.09.2019 г., и неустойка в размер на 286,60 лева, и сумата от 149,90 лева, представляваща лизингови вноски по договор за лизинг от **г., с който се предоставя мобилно устройство ** за периода 15.09.2019 г. 04.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на 1 заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 09.02.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1051/10.02.2022 г. по ч. гр. д. № 1847/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, VIII гр. с-в.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните са сключени договор за мобилни услуги № **от **г., изм. с допълнително споразумение № **/**г., с който се предоставя мобилен номер **, договор за мобилни услуги № **/ **г., изм. с допълнително споразумение от **г., с които се предоставя мобилен номер **, и договор за лизинг от ** г., с който се предоставя мобилно устройство **. Ответникът не изпълнил задължения по посочените договори за периода месец октомври 2019 г. - месец декември 2019 г., за което били издадени два броя фактури. С оглед изложеното сключените договори били прекратени едностранно от ищеца по вина на ответника, като по отношение на същия били начислени неустойки. Поради изложеното се претендира по договор за мобилни услуги № **от **г., изм. с допълнително споразумение № **/**г., с който се предоставя мобилен номер **- сумата от 1,96 лева, представляваща незаплатени абонаментни такси, и сумата от 145,08 лева, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни абонаментни такси /по 37,49 лева/ и сумата от 45,30 лева, представляваща разликата между закупено с отстъпка устройство **. По договор за мобилни услуги № **/ **г., изм. с допълнително споразумение от **г., с които се предоставя мобилен номер **, се претендира сумата в размер на 1,97 лева, представляваща незаплатени абонаментни вноски, и сумата в размер на 286,60 лева - неустойка, включваща три абонаментни месечни вноски /по 37,49 лева всяка/, заедно със сумата от 173,13 лева, представляваща разликата между закупеното с отстъпка устройство **. По договора за лизинг от **г. се претендират дължимите лизингови вноски за периода 15.09.2019 г. 14.10.2019 г. в размер на 14,99 лева, и предсрочно изискуеми вноски до края на срока на договора в размер на 134,91 лева.

С оглед изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от особения представител на ответника, с който се излагат съображения за нередовност на исковата молба, предвид обстоятелството, че не е посочена 2 банкова сметка, по която ответникът може да заплати претендираните суми.

Възразява се и че в исковата молба липсва описание на начинът, по който са формирани търсените услуги за абонаментни такси. Посочва се, че не е представено споразумение за изменение на договор за мобилен номер **********, Навеждат се доводи, че в исковата молба не е описан и механизмът на формиране на дължимите неустойка, като не е посочена каква е стандартната цена на устройството с оглед начислената отстъпка. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е сезиран с редовна искова молба, се възразява, че исковите претенции са неоснователни. Оспорва се предоставянето от ответника на ищеца на далекосъобщителни услуги и тяхното начисление. Възразява се, че счетоводството на ищеца не е водено редовно. Оспорва се сключването на посочените в исковата молба договори, допълнителни споразумения и договор за лизинг, както и реално предоставяне на мобилни услуги и устройство по тях. Възразява се, че са настъпили обстоятелствата за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, както и правото на едностранно прекратяване на договорите за ищеца.

Навеждат се доводи, че общите условия на ищеца не са сведени до знанието на ответника. Досежно клаузите за дължимост на неустойките, се възразява, че същите се явяват нищожни, доколкото противоречат на добрите нрави и излизат извън обезпечителната, обезщетителната и санкционна функция на неустойката. Оспорва се и обстоятелството изявление на ищеца да е достигнало да знанието на ответника за разваляне на договора за лизинг.

Възразява се, че договорът съдържат неравноправни клаузи, за нищожността на които съдът следи служебно, както и за прекомерност на начислените неустойки.

С оглед изложеното моли исковата молба да бъде оставена без движение до отстраняване на посочените нередовности. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е сезиран с редовна искова молба, се претендира да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира следното от фактическа страна:

3

По делото е представен договор за мобилни услуги от **г., от който се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, съгласно което операторът е предоставил мобилен номер **с месечен абонамент в размер на 60,99 лева /л. 11 – л. 13/. С допълнително споразумение от **г. /л. 127 – л. 129/, са предоговорени условията по договора, като е уговорен месечен абонаментен план в размер на 44,99 лева. В договора било посочено, че в случай на прекратяване на договора по вина на потребителят, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечн вноски до края на срока на договора.

С допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с фиксиран номер **от **г., сключено между страните /л. 22 – л. 23/, ищецът е предоставил на ответника устройство **, сериоен номер **, за сумата от 409,99 лева.

От договор за мобилни услуги от **г., сключен между страните /л. 154 – л. 156/, се изяснява, че ищецът е предоставил на ответника мобилен номер **с месечен абонаментен план от 10,99 лева на месец. В договора било посочено, че в случай на прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечн вноски до края на срока на договора.

С допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от **г. з а мобилен номер **, сключен между страните /л. 137 – л. 139/, ищецът е предоставил на ответника мобилни услуги по стандартен месечен план в размер на 44,99 лева, като е посочено, че при подписване на договора ответникът е получил устройство ** за сумата от 359,76 лева. В договора било посочено, че в случай на прекратяване на договора по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечн вноски до края на срока на договора, като максималният размер не може да надвишава трикратния размер. На база на изложеното е сключен договор за лизинг от **г. /л. 142 – л.

143/, съгласно който посочената продажна цена е следвало да бъде изплатена на 23 месечни вноски от по 14,99 лева. В същия е посочено, че с подписване на договора, ответникът е декларирал, че е получил устройството /чл. 4 от договора/.

4

По делото е изготвена ССчЕ от вещото лице Й. П. /л. 163 – л. 166/, от което се установява, че фактура № **/**г. със начислена сума в размер на 104,97 лева е сключена в дневника за продажби на ищцото дружество. Не така стои въпросът с фактура № **/**г. с начислена стойност 566,59 лева за неустойки, която не е включена в дневника за покупки. Посочено е от вещото лице, че размерът на дължимите неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги възлиза на сумата в размер на 224,92 лева, формирана за двете устройства по 3х37,49 лева. Броят на незаплатените от ответника лизингови вноски за ** възлиза на сумата в размер на 134,91 лева.

Доколкото от страна на ответника са извършвани плащания, вещото лице е достигнало до извода, че дължимата сума за неустойки възлиза на 224,94 лева, на вноски за мобилно устройство – на 134,91 лева, и по **/**г. – на сумата в размер на 1,99 лева.

Съдът не кредитира заключението на вещото лице, доколкото за да достигне до посочените изводи, същото е използвало за основа приложените по делото фактури, съставени едностранно от страна на ищцовото дружество.

С протоколно определение от 14.06.2023 г., обаче, същите са изключени от материалите по делото. С оглед изложеното, изводите на вещото лице се базират на документи, които са изключени от доказателствата по делото, поради което не следва да се кредитират.

В хода на производството е изслушано и заключение по повторна ССчЕ, изготвена от вещото лице В. Ш. /л. 202 – л. 204/, от която се установява, че от данните, подадени от счетоводния софтуер на ищцовото дружество фактура № **/**г. е включена в дневника за продажби по ЗДДС.

Посочено е че фактура № **/**г. не е включена в дневника за продажби тъй като с нея е начислена неустойка, която съгласно чл. 26, ал.2 ЗДДС не се смята за възнаграждение. Вещото лице е достигнало до извод, че неплатеното задължение по фактура № **/**г. е в размер на 566,59 лева, което е формирано на база на сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 431,68 лева, и неплатени лизингови вноски за устройство ** в размер на 134,91 лева. Сумата в размер на 431,69 лева се формира на база на 99,78 лева – неустойка при прекратяване на договор за мобилни услуги за номер **за 81 дни – срока до края на договора, 45,30 лева – отстъпка от цената, на която е закупено устройство ** 5 до края на срока на договора, 112,47 лева – неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за мобилен номер **, фомирана от стойността на три месечни вноски по 37,49 лева, и 174,13 лева – цена от отсъпка на устройство **. Вещото лице посоче, че по договора за лизинг на устройство ** са заплатени 13 броя лизингови вноски, всяка по 14,99 лева, респ. останала е дължима сумата в размер на 134,91 лева за девет лизингови вноски.

Съдът кредитира приетото по делото заключение по допуснатата повторна ССчЕ, доколкото се явява компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. В тази хипотеза вещото лице не е ползвало приложените по делото фактури, а извлечение от софтуера на счетоводната система на ищцовото дружество. Действително, данните от същата не са предоставени по делото, но настоящият съдебен състав намира, че посоченото обективно не може да бъде изпълнено, доколкото се касае за проверка в софтуерен продукт. С оглед изложеното, след като вещото лице непосредстено се е запознало с данните от същия, то съдът намира, че същите са надлежно приобщени в настоящото производство.

Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

За уважаване на предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл.