Решение № 219 от 30.07.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. *****, 30.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20233130100509 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Производството е по реда на ЗЗДН.

Провадийският районен съд се сезира с молба от С. Д. С. с искане да бъде постановено решение, с което в нейна полза да се постановят мярки за защита по смисъла на ЗЗДН, поради осъществявано домашно насилие от ответницата С. Н. Д., ЕГН:*****- нейна майка.

В молбата се посочва, че майката на молителката пие алкохол и посяга да я бие и осъществява психически тормоз над нея.

Молбата е да бъде постановено решение, с което да бъдат наложени мерки за защита спрямо молителката.

В о.с.з. молителята не се явява, поради това, че с решение № 68/31.05.2023 г. по ч.н.д.№197/2023 г. на РС-***** се настанява принудително за лечение в ДПБ-с. Карвуна за срок от 3 месеца, считано от 08.06.2023 г.

Назначеният от съда процесуален представител по реда на ЗПП депозира молба с вх. № 4372/04.07.2023 г., в която изразява становище за основателност на молбата.

Съдът основава своите фактически констатации изцяло въз основа на приобщените по делото писмени доказателства – приложеното ч.н.д.

№197/2023 по описа на РС-*****, съответно намиращите се в него писмени документи – съдебно-психиатрична експертиза, протокол № 277/31.05.2023 г. и решение № 68/31.05.2023 г. по ч.н.д.№197/2023 г. на РС-*****; гласни доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля К. Д. П.-сестра на молителката и дъщеря на ответницата; свидетелства за съдимост на страните.

1

Прецени по отделно и в съвкупност, съдът установява, че молителката страда от Параноидна шозофрения с давност от 1998 г. Многократно се хоспитализира в психиатричен стационар на доброволен и принудителен принцип, лекувана стационарно и амбулаторно с различни антипсихотици с променлив успех. Малко след подаване на молбата за защита от домашно насилие в съда, се настанява принудително за лечение с решение № 68/31.05.2023 г. по ч.н.д.№197/2023 г. на РС-*****.

Молителката С. Д. С. е дъщеря на ответницата С. Н. Д. и живеят съвместно в гр. ***** под един покрив. И двете не са осъждани към момента.

Свидетелят К. Д. П. е сестра на молителката. Живее в гр. ***** със семейството си, но поне веднъж месечно идва при майка си и сестра си в гр.

*****. Заявява, че не е виждала майка й да посяга на сестра й или да я е заплашвала. Посочва, че сестра й, предвид психичното й заобляване, ако не пие предписаните й лекарства, става агресивна; заплашва; започва да подава жалби в полицията, тъй като мисли си, че роднините й искат да й навредят. В тази връзка свидетелката заявява, че тя и майка й искат молителката да бъде добре и да приема изписаните й лекарствени продукти.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля П., тъй като свидетелят е роднина, близък на страните по делото и е запознат с отношенията им. Изнесените пред съда факти са от лични и непосредствени впечатления. Ето защо съдът счита, че гласните доказателства отговарят на истината.

Гореустановената фактическа фактическа обстановка мотивира съдът да приеме, че молбата за защита е неоснователна и следва да се отхвърли.

Според съда подаването на жалба и наведените в нея твърдения са резултат от усложненото, преди хоспитализацията на молителката, психично болестно състояние. Един основаните симптоми на психичната болест параноидна шизофрения е наличието на страхове от преследване, от нараняване и др. Това отбелязва вещото лице д-р ***** при снемане анамнеза от самия пациент – „…след психотравна от личен характер, променила поведението си – станала раздвижена, смятала, че околните искат да й навредят…по-късно се влошила – започнала да чува гласове, смятала, че някой се опитва да я убие.“

Предвид психичното разстройство, от което страда молителката, и гласните доказателства на св. П., че майка й по никакъв начин не е посягала физически към нея, съдът намира за недоказани твърденията на молителката за осъществен от ответницата акт на домашно насилие. Наведените твърдения от молителката в подадената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДн следва да се считат за оборени от събрания по делото писмен и гласен доказателствен материал.

На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН молитеката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Провадийския районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на 25,00 лв.

Мотивиран от горното, съдът

2

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3096/12.05.2023 г. от С. Д. С., ЕГН:********** с адрес: гр. *****, ****** за постановяване на решение, с което в полза на молителката да бъдат предприети мярки за защита по смисъла на ЗЗДН, поради осъщественото спрямо нея домашно насилие от С.

Н. Д., ЕГН:**********, с адрес: гр. *****, ******.

ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН:********** с адрес: гр. *****, ****** да заплати в полза на бюджена на съдебната власт по банковата сметка на РС***** сумата от 25.00 лева дължима държавна такса, на основание чл. 11, ал.

3 от ЗЗДн.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

След влизане в сила на решението препис от решението на съда да се изпрати служебно на РУ на ОДМВР по местоживеене на извършителя и пострадалото лице за сведение.

Съдия при Районен съд – *****: _______________________ 3