Определение № 1881 от 08.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1881 гр. Пловдив, 08.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501739 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“

ЕООД – гр. София, ЕИК 175074752, против Разпореждане от 09.05.2024 г., инкорпорирано в Заповед № 3833/09.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5767/2024 г. на РС Пловдив, ХХ гр. състав, с което отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжниците Д. Н. Х. с ЕГН: ********** и С. Н. Х. с ЕГН: **********, за дължимите се от всеки от длъжниците суми: сумата от 793.66 лв. договорно възнаграждение, 1557.72 лв. възнаграждение за законна лихва, дължимо от 03.04.2021 г. до датата на подаване на заявлението, както и 198.27 лв. – мораторна лихва от 21.02.2020 г. до 03.04.2021 г. Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, като иска неговата отмяна и връщане на делото на PC - Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на тези суми.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от лице, имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима.

По същество:

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор 1 за потребителски кредит, сключен с потребител.

Доколкото претенциите се основават на договор за договор за потребителски кредит, предоставен от търговец на физическо лице, длъжникът има качеството потребител по смисъла на ЗЗП.

Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. За да се отхвърли заявлението е достатъчна констатацията за наличие на обоснована вероятност относно неравноправност на клаузи по договора за паричния заем, а такава обоснована вероятност в случая е налице.

Съгласно нормата на чл.5, ал.4 от Закона за потребителския кредит (Изм. бр. 59 от 2016 г.), информацията по ал. 1, 2, 9 и 13, както и общите условия се предоставят на потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията и на общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.

Договор за потребителски кредит № 30042777195 от 24.02.2020г., сключен от заявителя с наследодателя на Д. Н. Х. и С. Н. Х. - П.Ц. Х., е приложен към заявлението като заверено от страната копие, като по преценка на съда след извършено сравнение размерът на шрифта на същия е по-малък от 12. В случая тази констатация е достатъчна, за да се приеме, че е налице обоснована вероятност относно неравноправност на клаузите по договора и само на това основание заявлението следва да се отхвърли, без да се обсъждат останалите аргументи в тази посока на първоинстанционния съд.

За пълнота на изложението, съдът приема, че са налице и други основания за неоснователност на частната жалба.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит, сключен с потребител.

Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав споделя становището на районния съд за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит, сключен с потребител. Видно от приложения със заявлението договор, страните са уговорили задължение за длъжника за заплащане на кредитора на възнаграждение за закупен пакет „Допълнителни услуги“, която уговорка според настоящия съдебен състав противоречи на добрите нрави.

2

Така наречените „Допълнителни услуги“ се изразяват в следното: 1. приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Право на промяна на погасителния план. На кредитополучателя е изплатен кредит от 4000 лв., дължимата сума за връщане по кредита е 6934,81 лв. при ГПР от 49,04%, а дължимата сума за връщане ведно с пакет „Допълнителни услуги“ е в размер на 10 734,81 лв.

Клаузата, установяваща задължение за длъжника за заплащане на възнаграждение за посочените допълнителни услуги противоречи с добрите нрави, тъй като по този начин многократно се увеличава размера на кредита без яснота относно насрещната престация, която получава длъжника. Същата противоречи и на нормата на чл. 10а от Закона за потребителския кредит, която дава възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора, но същите не трябва да са за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Тази уговорка заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и реално води до увеличаване на възнаграждението на кредитора, представлявайки скрита лихва.

Ето защо и на основание чл.23 ЗПК, в случая дължимо е връщането само на главницата, представляваща чистата сума по кредита, за която заявлението е уважено, както и за законната лихва за периода на забавата в заплащането на същата, от датата на подаване на заявлението пред съда до окончателното изплащане. Не следва да се уважава заявлението и в частта досежно мораторните лихви, които са търсени не само по отношение на чистата сума по кредита, а по отношение на цялата търсена от завявителя главница, включваща и договорни лихви и възнаграждение за услуги „Фаст“ и „Флекси“.

С оглед изложеното съдът приема обжалваното разпореждане за правилно. Като такова, същото ще бъде потвърдено.

По изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 09.05.2024 г., инкорпорирано в Заповед № 3833/09.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5767/2024 г. на РС - Пловдив, ХХ гр. състав, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжниците Д. Н. Х. с ЕГН: ********** и С. Н. Х. с ЕГН:

**********, за дължимите се от всеки от длъжниците суми: сумата от 793.66 лв. договорно възнаграждение, 1557.72 лв. възнаграждение за законна лихва, дължимо от 03.04.2021 г. до датата на подаване на заявлението, както и 198.27 3 лв. – мораторна лихва от 21.02.2020 г. до 03.04.2021 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4