Решение № 260714 от 03.02.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр. София, 03.02.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на двадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. съдия КОНСТАНТИНА Х. при секретаря Маргарита

Димитрова, като разгледа докладваното от мл. съдия Х. гр. дело № 1739 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 248229 от 18.10.2019 г., постановено по гр. д. № 50162/2018 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 71-ви състав, по предявени от „Т.С.“ ЕАД установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК е признато за установено, че ответницата М.Х.Б. дължи на ищеца сумата от 868,78 лева, представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за периода м. 02.2015 г. – м. 04.2017 г., ведно със законната лихва от 12.03.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 47,48 лева – стойността на услугата дялово разпределение за периода м. 02.2015 г. – м.

04.2017 г., ведно със законната лихва от 12.03.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за сумата над 868,78 лева до пълния предявен размер от 1 105,02 лева и за периода м. 05.2014 г. – м. 01.2015 г. като погасен по давност. Със същото решение са отхвърлени изцяло предявените искове за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 165,14 лева и за мораторна лихва върху възнаграждението за дялово разпределение на топлинна енергия в размер на 9,87 лева за периода 16.09.2015 г. – 23.02.2018 г.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Т.С.“ ЕООД.

Срещу решението в частта, в която исковете на „Т.С.“ ЕАД са отхвърлени за сумата над 868,78 лева до пълния предявен размер от 1 105,02 лева и за периода м. 05.2014 г. – м. 01.2015 г., както и за сумата от 165,14 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, е подадена въззивна жалба от ищцовото дружество, в която се излагат доводи за неговата неправилно и необоснованост и постановяване при нарушение на материалния закон. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява от топлопреносното дружество при публично известни Общи условия, които се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет и които влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник. Същите имат силата на договор между „Т.С.“ ЕАД и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Твърди се, че по делото не е установено ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал.

3 от ЗЕ, поради което спрямо същия са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от топлопреносното дружеството. Счита се, че в раздел VII от Общите условия – „Заплащане на ТЕ“, чл. 32, ал. 1, е определен редът и срокът за заплащане месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, срокът на задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Заявява се, че с изтичането на последния ден от месеца същите са изпаднали в забава. Сочи се, че задълженията по обща фактура от м. 07.2015 г. стават изискуеми едва м. 08.2015 г., като от този момент следва да тече и давността. Отправя се искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваната част и за уважаване в цялост на исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба на ищеца от ответницата М.Х.Б., в който се навеждат доводи за нейната неоснователност и се претендира оставянето й без уважение. Акцентира се, че СРС правилно е приложил материалния закон като е приел, че вземането за главница за част от периода е погасено по давност, както и че иска за мораторна лихва е неоснователен.

Третото лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по жалбата на ищцовото дружество.

Срещу първоинстанционното решение е подадена и въззивната жалба от ответницата М.Х.Б. в частта, в която исковете на „Т.С.“ ЕАД са уважени. В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение в частта, с която съдът е признал за дължимо плащането на цена за услугата дялово разпределение е недопустимо, тъй като с тази претенция ищецът претендира чуждо право. Излагат се съображения и за неправилност на решението. Твърди се, че по делото не е установено наличието на облигационно правоотношение между страните, както и реалното изпълнение на задължението за доставяне до процесния имот на топлинна енергия и нейното количество. Счита се, че липсват ангажирани доказателства и за дължимостта на цената на услугата дялово разпределение. Съобразно изложеното се счита, че предявените искове са останали недоказани и първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част и обезсилено в частта по иска за дялово разпределение. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба на ответницата от ищеца „Т.С.“ ЕАД, в който се навеждат доводи за нейната неоснователност и се претендира оставянето й без уважение.

Третото лице-помагач

„Т.С.“ ЕООД не изразява становище по жалбата на М.Х.Б..

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.

1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, за топлоснабден имот – апартамент № 43, находящ се в гр. София, жк „******, като му дължи сумата от общо 1 327,51 лева., от която: 1 105,02 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2017 г., както и дължима сума за реално потребена енергия, отразена в общи фактури № **********/31.07.2015 г., № **********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017 г.; сумата от 165,14 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода 16.09.2015 г. – 23.02.2018 г., сумата от 47,48 лева. – главница, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2017 г., и сумата от 9,87 лева - законна лихва за забава върху нея за периода 16.09.2015 г. – 23.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. Във връзка с подадено на 12.03.2018 г. заявление, по ч. гр. д. № 16542/2018 г. на СРС, 71-ви състав, е постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал възражение. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца вземания. Оспорва наличието на облигационна връзка с ищеца. Намира, че не е изпаднал в забава за заплащане на исковите претенции, както и не дължи заплащане на услугата дялово разпределение. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски.

На 12.03.2018 г.

„Т.С.“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М.Х.Б. за сумата от 1 152,50 лева

– главница, както и 175,01 лева – мораторна лихва. В т. 12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия за периода м. 05. 2014 г. – м. 04. 2017 г., който включва дължимата сума за реално потребена енергия, отразена в общи фактури № **********/31.07.2015 г., № **********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017 г., за топлоснабден имот– апартамент № 43, находящ се в гр. София, жк „******. Посочено е, че дължимите суми са както следва: за неизплатена топлинна енергия: 1 105,02 лева - главница и 165,14 лева - лихва, а за дялово разпределение: 47,48 лева - главница и 9,87 лева - лихва.

С разпореждане от 22.03.2018 г. по ч. гр. д. № 16542/2018 г. на СРС, 71-ви състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 26,55 лева - държавна така, и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал.

2 от ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл. 415, ал.

4 от ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

От представения по делото нотариален акт за замяна на недвижим имот № 70, том II, рег. № 11745, дело № 228/2011 г. от 30.11.2011 г. се установява, че ответницата е придобила процесния недвижим имот, за който ищцовото дружество твърди, че е доставило топлинна енергия.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, жк „******, от 26.08.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 02.09.2002 г. е сключен договор между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес: гр. София, жк „******, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия , както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

Страните не спорят, че за исковия период топлинното счетоводство в сградата, в която се намира процесния топлоснабден имот, е осъществявано от трето лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.

Пред СРС е ангажиран договор № УN94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител, и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал.

2 от ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на вещото лице инж. Виолета Тенева по изслушаната пред СРС съдебно - техническата експертиза по делото се установява, че топлинната енергия, постъпила в абонатната станция, се измерва от общ топломер, монтиран в абонатната станция, който се отчита в началото на всеки месец по електронен път. В процесния топлоснабден имот през исковия период е начислявана топлинна енергия за отопление на един брой щранг лира, което е вид отоплително тяло без уред за дялово разпределение, като инсталираната й мощност се определя по емпиричен път. В главните отчети и в изравнителните сметки, изготвени от ФДР, за отоплителни периоди през 2015 г., 2016 г. и 2017 г., е налице информация за 2 броя затапени отоплителни тела. За процесния период няма начислявана топлинна енергия за отопление на общи част, а начисляваната топлинна енергия за БГВ е въз основа на отчетите на един брой топъл водомер, отчетен след края на отоплителния сезон. Отчетите от ФДР за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. са представени по делото и са подписани от ответницата. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за сметка на топлопреносното дружество. Според вещото лице дяловото разпределение е осъществено съгласно действащата нормативна уредба. Начислената сума за топлинна енергия през процесния период 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г. по фактури възлиза на обща стойност от 1 122,92 лева, а след изготвяне на изравнителните сметки дължимата сума е в размер на 1 106,02 лева.