Решение № 3270 от 23.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3270 гр. София, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА

Гражданско дело № 20231110118830 по описа за 2023 година

Производството е по част II, дял I на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по подадена искова молба на Етажна собственост, находяща се на адрес в [адрес] чрез управителя К. Ч. П. срещу Н. В. Г., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 9, вр. чл. 50, ал. 1, вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ и чл. 422 ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 10, вр. чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 150 лв., представляваща главница за разходи за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост за периода от м. март 2020 г. до м. март 2022 г. включително, ведно със законна лихва за период от 12.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 99.50 лв., представляваща главница за незаплатени такси за услуга професионален касиер за периода от м. март 2020 г. до м. март 2022 г. включително, ведно със законна лихва за период от 12.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 250 лв., представляваща главница за незаплатени такси към Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от м. март 2020 г. до м. март 2022 г. включително, ведно със законна лихва за период от 12.04.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19557/2022 г. по описа на СРС, 88 състав.

Ищецът твърди, че ответницата е собственик на самостоятелен обект, находящ се в сградата, в режим на етажна собственост, на адрес: [адрес], а именно на стоматологичен кабинет, находящ се на партерния етаж на последната. Посочва, че на провелите се на 27.06.2018 г., на 14.06.2017 г. и на 20.10.2021 г. общи събрания на етажната собственост са взети решения, както следва: решение за избор на професионален касиер, обективирано в т.

3 от Протокола от общото събрание от 27.06.2018 г.; решение за определяне размера на дължимите от собствениците на самостоятелни обекти в процесната сграда в режим на етажна собственост месечни такси, обективирано в т. 3 от Протокола от общото събрание от 14.06.2017 г. и решение за предприемане на действия за събиране на задълженията на 1 ответницата по съдебен ред, обективирано в т. 2 от Протокола от общото събрание от 20.10.2021 г. Твърди, че въпреки многобройните опити за извънсъдебно уреждане на отношенията с ответницата, плащане не последвало. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който предявените искове се оспорват по основание и по размер. Твърди, че доколкото не се установява ползването на процесния самостоятелен обект в рамките на предявения период, то ответницата не дължи заплащане на сумите за управление и поддръжка на основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, проведено на 23.01.2024 г. ищецът се представлява от управителя на Етажната собственост К. П., както и процесуалния представител адв. С..

Двамата поддържат исковата молба и молят за уважаване на предявените искове.

Претендират се разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответницата се представлява от адв. Д., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на претенциите спрямо доверителката й.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 19557/2022г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 04.05.2023 г.

Заповедта е връчена на длъжницата в деловодството на съда и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК тя е подала възражение, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Предявените искове са за признаване на установено, че ответницата дължи да заплати на ищеца суми, представляващи месечни вноски за управление и поддържане на общите части на процесната сграда в режим на етажна собственост, такси за услугата „професионален касиер“, както и вноски за Фонд „Ремонт и управление“, за периода от март 2020 г. до март 2022 г. и намират правното си основание в чл. чл. 422 ГПК вр. с чл. 6, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и чл. 422 ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 вр. с чл. 50, ал. 1 вр. с чл. 50, ал. 2, т.1 ЗУЕС.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 6, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 51, ал. 1 ЗУЕС в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответницата е собственик на самостоятелен обект в сграда, в режим на етажна собственост, че са взети валидни решения на общото събрание на етажната собственост за процесните вземания, че ответницата или неин представител е присъствал на проведеното общо събрание или че тези решения са получени от ответницата по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, размерът на дължимите от ответницата месечни вноски за управление и поддръжка на общите части в сградата.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 вр. с чл. 50, ал. 1 вр. с чл.

50, ал. 2, т.1 ЗУЕС в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответницата е собственик на самостоятелен обект в сграда, в режим на етажна собственост, че са взети валидни решения на общото събрание на етажната собственост за месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, че решенията са получени от ответницата по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, както и размерът на дължимите от ответницата месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ на общите части в сградата, респ. процентът 2 от идеалните части в общите части на етажната собственост, който притежава ответницата.

Ответницата не оспорва твърденията, изложени в исковата молба, относно обстоятелството, че се явява титуляр на правото на собственост по отношение на самостоятелен обект в процесната етажна собственост, а именно на стоматологичен кабинет, находящ се на партерния етаж на процесната сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес в [адрес], поради което и те са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване. По делото е приет като доказателство нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 113, том III, рег. № 8741, дело 527 от 20.12.2000 г., от който се установява, че Н. В. Г. е придобила процесния имот по силата на договор за покупкопродажба, ведно 2, 5952 % идеални част от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място.

Размерът на вноските за управление и поддръжка на общите части на сградата, за такса касиер и размерът на вноските за фонд „Ремонт и обновления“ са определени с взети решения на общото събрание на етажните собственици, проведено на 14.06.2017 г. Видно от приетия като доказателство по делото протокол на събранието са присъствали 13 души, които представляват 70, 28% идеални части съгласно приложен списък на присъстващите. В т. 3 с гласовете на 92 % от присъстващите е взето решение за зъболекарския кабинет /имотът – собственост на ответницата/ да се определи месечна такса в размер на 6 лв., а от всеки обект да се събира такса в размер на 3,98 лв. месечно, представляваща такса „домоуправител и касиер“. В т. 4 с гласовете на 100% от присъстващите е взето решение да се събират по 10 лв. месечно за формиране на фонд „Ремонт и обновление“. Не се твърди и не се установява по делото посочените решения да са били оспорени от някой от етажните собственици в предвидения за това срок, съответно да е налице влязло в сила съдебно решение за тяхната отмяна, поради което същите са стабилизирани и са годни да уреждат отношенията между собствениците на самостоятелни обекти в процесната сграда в режим на етажна собственост, независимо дали и как е гласувал конкретен собственик в етажната собственост/ този смисъл решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на I г. о. на ВКС, определение № 108 от 27.02.2018 г. по гр. д. № 2842/2017 г., II г. о. на ВКС/. Ето защо и наведените оплаквания и доводи във възражението по чл. 414 ГПК, по които съдът дължи да се произнесе съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 11, б. „а“ от Тълкувателно решение № 4 от 14.08.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 4 от 2013 г., относно съотношението на идеалните части на отделните обекти в етажната собственост и несъразмерността на таксите са неоснователни. Тези оплаквания на ответницата етажен собственик тя е следвало да заяви в производство по чл.

40, ал. 1 ЗУЕС, а към настоящия момент решенията на ОС на ЕС от 14.06.2017 г. са се стабилизирали.

По делото е приет като доказателство Протокол от 15.06.2017 г., видно от който във входа на блока на Етажната собственост с адрес [адрес] е поставено съобщение с изготвения протокол от проведеното на 14.06.2017 г. общо събрание на Етажната собственост.

Ответницата, чрез процесуалния си предствител, е възразила срещу доказателствената стойност на това писмено доказателство, но не е оспорила нито автентичността, нито съдържанието му, поради което и доколкото е спазена процедурата по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, съдът намира, че Н. В. Г. е уведомена за взетите решения. В допълнение следва да се посочи, че по делото не са наведени твърдения ответницата да е посочила адрес в страната или електронна поща за връчване на съобщенията и управителят да не е изпълнил задълженията си по връчване, нито пък се твърди, че ответницата не е запозната с решенията на Общото събрание. Напротив във възражението по чл. 414 ГПК Н. В. Г. оспорва размера на определените такси и разноски и е заявила доводи, че е запозната с тях, но отказва да ги плати в този размер. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗУЕС решенията на общото събрание на етажните собственици подлежат на изпълнение в определените в тях срокове, а в случай, че такива не са определени – в 14-дневен срок от оповестяването им в етажната 3 собственост. От това следва, че изпълнението на взетите решения на ОС на ЕС има срочен характер и не е необходима нарочна покана за плащане, тъй като срокът кани етажните собственици.

Съгласно чл.51, ал.1 ЗУЕС /в ред. преди изменението с ДВ бр. 82 от 2023 г./, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Изключенията за лицата (собственици, ползватели и обитатели), във връзка със задълженията им за разноските по управление и поддръжка на общите части в етажната собственост, са предвидени в хипотезите на чл.51, ал. 2 и 3 ЗУЕС, т.е. разходите не се заплащат за деца, ненавършили 6годишна възраст, както и от лица, пребиваващи в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година (ал.2), а по решение на общото събрание, разходите се заплащат частично - 50 на сто от разходите за управление и поддържане, когато собственик, ползвател или обитател отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година за времето на отсъствие (ал. 3). Тълкуването на нормите на чл. 51, ал. 2 и 3 ЗУЕС /в ред. преди изменението с ДВ бр. 82 от 2023 г./е еднозначно – решенията по управлението и поддържането на общите части по правило се вземат от общото събрание на етажната собственост, в което е длъжен да участва всеки собственик, съразмерно на дела си в общите части, освен в предвидените от закона изключения. Общото събрание определя размера на паричните вноски за управление и поддържане на общите части на сградата, но по отношение на кръга от лицата, които могат да бъдат освободени от заплащане на тези разходи, неговите правомощия са ограничени от повелителния характер на нормата на чл.