Определение № 19358 от 09.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19358 гр. София, 09.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251100504667 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК вр. чл. 274–чл. 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД срещу разпореждане по ч.гр.д. № 6293/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 173 състав, в частта с която е отхвърлено подаденото от заявителя „Профи кредит България“ ЕООД срещу длъжника А.С. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за заплащане на сумата от 1655,05 лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.10.2023 г. до 04.10.2024 г. и законна лихва в размер на 830,50 лв. за периода от 29.03.2024 г. до 26.02.2025 г.

Частният жалбоподател намира обжалваното разпореждане за незаконосъобразно. Счита, че заповедният съд не е компетентен да преценява валидността на договорните клаузи. Посочва, че размерът на вземането на възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави и съдът необосновано налага ограничение да е до 30%. В конкретния случай се касае за фиксиран лихвен процент, поради което не е необходимо представяне на потребителя на методика за определянето му. Според жалбоподателя в договора е посочен коректно годишният процент на разходите, който е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК за ненадвишаване на пет пъти размера на законната лихва. Излага общи съображения относно вземанията за законна лихва, като намира, че същата се дължи както по отношение на 1 главницата, така и по отношение на договорната лихва. Заявява искане за отмяна на процесното определение, издаване срещу длъжника А.С. на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 1655,05 лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.10.2023 г. до 04.10.2024 г. и законна лихва в размер на 830,50 лв. за периода от 29.03.2024 г. до 26.02.2025 г.

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по съществото – неоснователна.

В чл. 411, ал. 2 ГПК са посочени изчерпателно отрицателните предпоставки, при наличие на които не се издава заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК. Такава не се издава когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави (арг. от чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК) или се основава на неравноправна клауза в договор с потребител, включително и при вероятност за наличие на такава клауза (чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК). Наличието на такова противоречие, респ. неравноправният характер на клаузата от договора, изключва безспорния характер на претендираното парично притезание.

Според изричната разпоредба на чл. 411, ал. 1 ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да прецени наличието на такива клаузи и ако констатира такива – да отхвърли заявлението. Във връзка с изпълнение на това задължение чл. 410, ал. 3 ГПК изисква когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението да бъдат приложени договора, всички негови изменения и приложимите общи условия.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за общия размер на кредита, годишния лихвен процент и годишен процент на разходите. В случай, че договорът за кредит е в противоречие с посочените норми, той е недействителен, по арг. чл. 22 ЗПК, а потребителят – кредитополучател дължи само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по кредита (чл. 23 ЗПК). /така Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС, Девети състав и трайната практика на ВКС намирал израз например в Решение № 50013/05.08.2024 г. по т.д. № 1646/2022 г. на ВКС, II т.о.; Определение № 2719/21.10.2024 г. по т.д. № 1264/2024 г. на ВКС, II т.о. и др./

В настоящия случай страните са уговорили предоставяне на услуги „Фаст“ и „Флекси“, но видно от съдържанието на договора (л. 20-21) тези разходи не са отразени като част от годишния процент на разходите. След като кредиторът не е включил възнагражденията за пакетите допълнителни услуги в стойността на ГПР, клаузата относно ГПР разкрива на първо място характеристики на неравноправност, като уговорена в резултат на действия на кредитора, представляващи нелоялна търговска практика. Пропускът да се посочи действителния размер на разходите води до нарушение на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което обуславя 2 недействителност на договора, на основание чл. 22 ЗПК. При това положение длъжникът дължи само чистата стойност на кредита – по арг. чл. 23 ЗПК, поради което правилно съдът е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение на останалите суми, включително на договореното възнаграждение от 1655,05 лв.

По отношение на искането за присъждане на мораторна лихва същото е посочено в общ размер без конкретизиране каква част от него е за забава в плащането на възнаградителната лихва и каква част – за забава в плащането на главницата. Доколкото искането за издаване на заповед за изпълнение върху възнаградителната лихва е отхвърлено, то следва да се отхвърли и искането по отношение на законната лихва върху тази сума. От представените в заповедното производство доказателства (л.10 - л.11) не се установява и уведомлението за предсрочна изискуемост да е връчено на длъжника, поради което неоснователно се явява и искането за законна лихва върху главницата от твърдяната дата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

При горите мотиви, частната жалба се явява неоснователна, поради което разпореждане в обжалваната част следва да се потвърди.

След връщане на делото на Софийски районен съд производството следва да продължи с даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.

По разноските :

С оглед изхода на спора, разноски в настоящото производство не се присъждат.

При тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД срещу разпореждане по ч.гр.д. № 6293/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 173 състав, в частта в която е отхвърлено подаденото от заявителя „Профи кредит България“ ЕООД срещу длъжника А.С. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за заплащане на сумата от 1655,05 лв. – неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.10.2023 г. до 04.10.2024 г. и за законна лихва в размер на 830,50 лв. за периода от 29.03.2024 г. до 26.02.2025 г.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 173 състав, за продължаване 3 на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4