Решение № 63 от 14.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. София, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Врачева

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова в присъствието на прокурора Детелин К. Георгиев като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Наказателно дело за възобновяване № 20241000601499 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 33- та НПК.

Образувано е по искане на осъдения В. А. и на защитника а. Т. за възобновяване на наказателно дело – нохд № 356/21 на Районен съд Монтана, 4-ти наказателен състав, по което В. А. е осъден за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 1 и 2 вр. чл.

342, ал. 1, пр. 3 НК.

В искането за възобновяване защитникът се позовава и на трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК – нарушение на закона, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието.

Защитникът заявява като допуснати съществени процесуални нарушения липсата на мотиви на въззивното решение. Твърди, че в експертните заключения изготвени по делото не се дава отговор за предотвратимостта на удара като се отчитат всички релевантни фактори. Намира, че окръжният съд не е съобразил изцяло указанията на състава на апелативния съд, възобновил делото в предходно производство по възобновяване. Заявява, че решението на ОС Враца е постановено при неизяснена в пълнота фактическа обстановка, както и е налице неяснота каква точно фактическа обстановка съдът приема. Прави оплакване за декларативен характер на съжденията на съда. Твърди, че решението е сведено до преразказ на присъдата на районния съд и на заключенията на експертизите. Възразява, че въззивната инстанция не е изяснила 1 ключови въпроси, не е провела анализ на противоречията между експертните заключения, не е провела задълбочен анализ на доказателствата изобщо, не е дала отговор на всички възражения на страните, както и, че и двете решаващи инстанции са пропуснали да констатират процесуални недостатъци на обвинителния акт, който е схематичен и без фактическа конкретизация на множество съществени положения, и че могат да бъдат упрекнати в тенденциозност и едностранчивост в интерпретацията на доказателствата.

Като нарушение на материалния закон защитникът релевира неправилното осъждане на В. А., който е трябвало да бъде оправдан поради това, че престъплението не е доказано по несъмнен начин и което би станало, в случай че въззивният съд не бе допуснал посочените от защитата съществени процесуални нарушения.

Относно явната несправедливост на наказанието се правят оплаквания, че и двете решаващи инстанции са определили наказанието произволно.

Явната несправедливост на наказанието се заявява като функция от неправилното осъждане.

Според искането, съдът не е съобразил наказанието със спецификата на конкретното престъпление.

Прави се искане да се възобнови делото, да се отмени въззивното решение и осъденият В. А. бъде оправдан. Алтернативно се иска делото да се върне за ново разглеждане или да се измени решението и се намали размерът и на двете наказания.

В съдебно заседание пред апелативния съд осъденото лице, редовно призовано, не се явява.

Защитникът поддържа искането по доводите в него. Допълва със съображения за практическа липса на мотиви на решението на окръжния съд, доколкото преписал различни части от предходни съдебни актове по съществото на делото. Намира, че решението недопустимо си служи и с хипотези. Поставя акцент на липсата на основания за отговорност на водача в случаите, когато, дори допуснато, нарушението на правилата за движение по пътищата не се намира в причинна връзка с резултата.

Моли да се съобрази възможността, дори при признаване на В. А. за виновен, да се отмени наложеното наказание „лишаване от правоуправление“.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура пледира искането да се остави без уважение. Счита решението на ОС Враца за правилно и законосъобразно.

Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на искането и на страните в съдебно заседание, въз основа на материалите по делото и закона, прие следното:

Искането е допустимо. Направено е от процесуално легитимиран субект, спрямо акт от кръга на подлежащите на проверка по реда на глава 33-та НПК, както и в предвидения срок. Разгледано по същество е основателно.

С присъда № 260019 от 15.09.2021г. по нохд № 356/21 на Районен съд Монтана, 4-ти наказателен състав подс. В. А. е признат за виновен за това, че на 22.09.2019г. на път Е-79, км. 75+100, разклона за село Белотинци, обл. Монтана, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка Ауди, с рег. № ********, нарушил правила за движение по пътищата – управлявал със скорост от 70 км/ч.

2 при разрешена за пътния участък скорост от 60 км/ч. – нарушение на нормата на чл.

21, ал. 2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил на Ц. А. тежка и средна телесна повреда - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 1 и 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК и на основание чл. 54 НК му е наложено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години, както и е наложено кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година и два месеца.

С решение № 31 от 06.04.2022г. по внохд № 40/22 на ОС Монтана, присъдата е изменена в частта на наказанието, което е намалено: наказанието лишаване от свобода - на шест месеца, чието изпълнение е отложено по чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, а наказанието лишаването от право да управлява МПС е намалено на шест месеца.

С решение № 247 от 01.08.2022г. по н.д. № 532/22 на САС, НО, 8-ми състав делото е възобновено, решението на ОС Монтана – отменено, а делото - върнато за ново разглеждане на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.

С нова присъда № 11 от 03.07.2023г., по внохд № 200/22 ОС Монтана отменил присъдата на РС Монтана и признал В. А. за невиновен по обвинението и го оправдал изцяло.

С решение № 123 от 19.02.2024г. на ВКС, 1-во н.о. по н.д. № 900/23, присъда е отменена, а делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане. новата

В новото въззивно производство – трето поред, решението по което е предмет на настоящия контрол, делото е разгледано от Окръжен съд Враца поради отводи на съдиите от ОС Монтана и по възлагане от ВКС с определение № 150 от 21 март 2024г., по н.д. № 265/24 на ВКС, първо наказателно отделение в производство по реда на чл.

43, т. 3 НПК за промяна на местната подсъдност.

С решение № 128 от 15.08.2024г. Окръжен съд Враца, 1-ви наказателен състав по внохд № 227/24, изменил първоинстанционната присъда от 15.09.2021г. в частта на наказанията като намалил размера на наказанието лишаване от свобода - на шест месеца, чието изпълнение е отложено за срок от три години по чл. 66, ал. 1 НК, наказанието лишаване от право да управлява МПС също намалил на шест месеца.

Потвърдил присъдата в останалата част.

Основателно е оплакването на защитника за незаконосъобразност на решението поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения, изразени в липса на мотиви. Независимо от обема си, решението не е дало отговор на основни въпроси по предмета на делото. Вместо същински доказателствен анализ, концентриран върху изготвените няколко технически експертизи поради различията в тях, съдът механично e цитирал съществените им части, без следващата се поради различията аналитичност на аргументацията, без сравнително съпоставяне и обосноваване, без да покаже критично отношение и като оставил неяснота какво изобщо е значението на експертизите за фактическите му и правни изводи. Също така, независимо че решението има обособена фактическа част, повтаряща тази на обвинителния акт и на присъдата, налице е неяснота какви факти точно приема съдът. Недостатъкът произтича от подхода на съда към доказателствената маса, и в частност към 3 техническите експертизи, сведен до изложение на основното им съдържание и отбелязване, че от тях се установяват съответните технико-фактически положения, без да държи сметка, че се касае за заключения различаващи се в елементите на процесното произшествие и несъвместими едни с други. Резултатът от този подход е неяснота каква фактическа обстановка точно приема съдът и въз основа на кои точно доказателствени източници, в частност кои технически експертизи. С това недостатъците на решението се задълбочават, доколкото освен липса на същински мотиви за начина на формиране на съдийското убеждение въз основа на събраните доказателства, са налице противоречия и неяснота и по фактите изобщо.

Видно от решението, на първо място, окръжният съд се е съгласил изцяло с приетите от районния съд факти, повтарящи фактите на обвинителния акт, без да покаже по какъв начин събираните нови доказателства, в допълнение към тези от досъдебното производство, се отразяват, променят ли ги, ако не – защо. Подходът на съда към така възприетата от съда фактическа обстановка е механичен, безкритично препотварящ, без отчитане на множеството нови, събрани след внасяне на делото с обвинителен акт и след постановяване на присъдата, доказателствени източници.

Новите доказателства са намерили място в просто изброяване в мотивите и в количественото им наслагване, без рационални доводи за значението им. Онагледяване на това, че се касае за механично повторение на фактите на обвинителния акт /основани върху много по-тесен кръг от доказателства/, без действителен собствен прочит и анализ, е твърдението на съда, че скоростта на водача А., според „съдебнотехническата експертиза“, била 70 км/ч., което е съждение на прокурора, разполагащ с единствена такава експертиза, поради което и не е било нужно да я индивидуализира.

За разлика от прокурора обаче въззивния съд е разполагал в доказателствения обем с няколко други експертизи.

Описаното механично взаимстване от обвинителния акт, независимо и въпреки проведеното съдебно следствие, макар и недобра практика, би могло и да не съставлява съществено процесуално нарушение, в случай че съдът покаже, че е постановил акта си след собствена дейност по изясняване и проверка на обвинителната теза и със собствен критичен доказателствен анализ, при който изводите и на прокурора, и на съда съвпадат. Случаят не е такъв.

В резултат на вече изложеното по-горе процесуално развитие на делото, по основните въпроси на пътно-транспортното произшествие като главен факт са били изготвени пет авто-технически експертизи – 1.единична експертиза в досъдебното производство, 2. повторна авто-техническа експертиза изготвена от две вещи лица в съдебното следствие пред районния съд – нохд № 356/2021 на РС Монтана, 3. тройна авто-техническа експертиза по внохд № 200/22 на ОС Монтана, 4. допълнителна тройна авто-техническа експертиза по внохд № 200/22 на ОС Монтана и 5. тройна авто-техническа експертиза по внохд № 227/24 на ОС Враца, в което е постановено и решението – предмет на настоящия контрол. От заключенията на всички тези експертизи се извеждат три линии на различия в технически елементи на произшествието, от съществено значение за установимите факти.

Непременно следва да се отбележи на това място допуснатото от ОС Враца съществено процесуално нарушение, изявено в позоваване в решението си на 4 назначената от предишен въззивен състав – на ОС Монтана, по внохд № 200/22, техническа експертиза, без в същото време новият въззивен състав да я е приобщил по надлежния ред в доказателствената маса, респективно - да е дал възможност на страните да задават въпроси към експертите, които са я изготвили и изразят становище по нея. За да може да преценява и тази експертиза, а това е необходимо доколкото тя дава различни отговори на изследваните въпроси и е от значение за разкриване на обективната истина, съдът е следвало сам да я допусне, както и проведе разпити на съответните експерти, освен ако страните са съгласни експертизата да се приеме и без разпити. Необходимостта за следване на този ред произтича от факта, че експертизата, в това число и допълнително назначената от ОС Монтана, която обаче ОС Враца е игнорирал, не са сред доказателствата, събрани от първостепенния съд, които въззивният може на общо основание да преценява в дейността си по проверка на присъдата. Резултат от пропуска на ОС Враца е този, че е преценявал доказателствен източник, който не е бил приобщен надлежно като такъв, респективно, не е можел да се позовава на него. В същото време прегледът на заключението на тази и на допълнителната експертиза, назначени от ОС Монтана по внохд № 200/22, показва, че те са значими и необходими за изясняване на обстоятелствата по делото, най-малкото заради това, че достигат до различаващи се от останалите експертизи съществени елементи на механизма на произшествието, които не следва да бъдат омаловажавани и пренебрегвани, а изискват нарочно обсъждане, в това число – сравнително.