Решение № 352 от 04.12.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Сливен, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. М. Маринова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20242200500527 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 747/19.08.2024г. по гр.д.

№ 2940/2023г. на СлРС, с което е:

- отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Община Сливен, с Булстат *******, с адрес на управление: гр. Сливен, бул.

„Цар Освободител“ № 1, представлявано от кмета С.Р., със съдебен адрес:

*******, чрез адв. Д. от АК - Сливен иск за прогласяване на основание чл. 576 от ГПК на нищожност на нотариален акт за придобиване правото на собственост по обстоятелствена проверка № **** г. по описа на нотариус Е.Х., рег. № *** вписана в Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията с Акт ******., с който С. С. К., ЕГН ********** с постоянен адрес: *******, със съдебен адрес: гр. ****, чрез адв. Г. от АК - Сливен, е призната за собственик;

- отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от 1

Община Сливен, с Булстат *******, с адрес на управление: гр. Сливен, бул.

„Цар Освободител“ № 1, представлявано от кмета С.Р., със съдебен адрес:

*******, чрез адв. Д. от АК - Сливен иск за признаване за установено на основание чл. 124 от ГПК по отношение на Община Сливен, с Булстат *******, с адрес на управление: гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1, и С.

С. К., ЕГН ********** от *******, че същата не е собственик въз основа на нотариален акт за придобиване правото на собственост по обстоятелствена проверка ******** г. по описа на нотариус Е.Х., с рег. № *** на НК, вписан в Службата по Вписванията с ******* от 2О.0б.2О23 г., акт **** г. на ПИ с идентификатор ******* (*******) по кадастлалната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот *******, с площ от ******* (*******); трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване до 10 м.; предишен идентификатор: Няма; Номер по предходен план:

*******; съседи: *******, *******, *******, *******, заедно с построените в имота: сграда с идентификатор *******.1 (******* точка едно), на един етаж, с площ от 48 кв.м. (четиридесет и осем кв.м.), начин на трайно ползване: жилищна сграда еднофамилна; сграда с идентификатор *******.2 /******* точка две/, на един етаж, с площ от 26 кв.м. (двадесет и шест кв.м.), начин на трайно ползване: жилищна сграда еднофамилна; сграда с идентификатор *******.3 (******* точка три), на един етаж, с площ от 20 кв.м. (двадесет кв.м.), начин на трайно ползване: жилищна сграда еднофамилна и сграда с идентификатор *******.4 /******* точка четири/, на един етаж, с площ от 14 кв.м. (четиринадесет кв.м.), начин на трайно ползване: друг вид сграда за обитаване и ищецът е осъден да заплати на ответницата направените разноски по делото в размер на 1080 лв. за адвокатско възнаграждение

С определение № 3135 от23.08.2024г. съдът е поправил допусната ОФГ в решението относно разноските, като е присъдил възнаграждението от 1080 лв. на основание чл. 38 ал. 1 и 2 от ЗА на адвокат М. Г..

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство.

Във въззивната жалба въззивникът твърди, че обжалваното решение 2 е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Заявява, че са предявени два главни иска при условията на обективно кумулативно съединяване на исковете, като уважаването на вторият иск е обусловено от уважаването на първия иск. Първият главен иск е за прогласяване на основание чл.57б от ГПК нищожността на нотариалното удостоверяване, извършено с Нотариален акт за придобиване право на собственост по обстоятелствена проверка №******* год. по описа на Нотариус Е.Х., per.

№*** на Нотариалната камара, като основанието за предявяването му е обстоятелството, че въпреки наличието при нотариуса на удостоверението, че процесният имот е общинска собственост, той е съставил констативния нотариален акт по реда на чл.587, ал.2 от ГПК.

Въззивникът твърди, че при предоставени от молителя безспорни, изрични доказателства, че поземленият имот е общинска собственост, а построените в имота сгради са без право на строеж - удостоверение Изх.

№9400-7650(1)/16.05.2023 год.от Община Сливен - нотариусът, дори позовавайки се на тези доказателства, въпреки липсата на предпоставки за това, издава констативния нотариялен акт. С това си незаконосъобразно действие той противозаконно замества съдебната юрисдикция по установяване или отричане на право на собственост, продължил е нотариалната процедура и е уважил молбата за издаване на нотариален акт по чл.587, ал.2 от ГПК.

По-нататък въззивникът сочи, че вторият главен иск е отрицателен установителен иск на основание чл. 124 от ГПК да се признае за установено в отношенията между ищеца и ответника, че ответникът не е собственик въз основа на н.а. за придобиване право на собственост по обстоятелствена проверка ***** год. на процесиите недвижими имоти.

Именно нищожността на нотариалното удостоверяване, целяна да бъде прогласена с първия иск, е единственото основание релевирано от ищеца, обуславящо уважаването на втория главен иск.

Заявява, че първоинстанционният съд е направил неубедителен анализ и разбор на доказателствата по делото, довело до необоснованост на обжалваното решение и обуславящо незаконосъобразността, неправилността му.

3

Поради изложеното моли въззивния съд да отмени атакувания акт като неправилен и незаконосъобразен и вместо това постанови решение по същество, с което уважи предявените искове, ведно със законните последици.

Претендира разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други процесуални искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който заявява, че въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционният съд правилно, обосновано и законосъобразно е постановил своето решение, след обсъждане на целия обем от налични доказателства в тяхната съвкупност и цялост. Въззиваемиата развива подробни доводи относно липсата на основания за нищожност на нотариалното удостоверяване, респективно – на нотариалния акт, като прави анализ на правните норми, регламентиращиохранителното производство по чл. 587 от ГПК за удостоверяване н аправото на собственост върху недвижим имот на лица, които не притежават документ за правото си. Счите, че то епроведено надлежно и наведените основания за нищожност на неоснователни, както и първият иск. Също така въззиваемата твърди, че е неоснователен и вторият иск, като излага подробни съображенияотносно това че тя и нейният наследодател са владели имота като свой собствен 10 години преди въвеждане на мораториума за придобиване по давностна общински земи и59 години са плащали данъци за него, още повече, че нормата, с която течението на давността е спряна, е обявена за противоконституционна, считано от 08.03.2022г. освен това претенцията на община Сливен, че е собственик на спорния имот е недоказана и неоснователна, тъй като няма доказателства в тази насока, а актът за общинска собственост, представен по делото, е издаден 6 дена след обстоятелствената проверка и издаването на констативния нотариален акт.

С оглед изложеното въззиваемата моли да не се уважава въззивната жалба, а атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за тази инстанция както и присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител 4 по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА в минималния размер.

В отговора няма направени нови доказателствени или други процесуални искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивната община, редовно призована, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа отговора, оспорва въззивната жалба и иска тя да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение – потвърдено като правилно и законосъобразно, развива подробни съображения, сходни с изложените в отговора. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Инвокираните във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Ищецът-въззивник в това производство, е предявил обективно съединени, според него – в условия на евентуалност, два иска – за обявяване нищожност на нотариално удостоверяване и за признаване за установено между страните, че ответникът не е собственик на недвижим имот, за който е издаден констативен нотариален акт.

Като основание за прогласяване нищожността на нотариалното удостоверяване въззивникът сочи, че въпреки представянето пред нотариуса 5 на удостоверение, че процесният имот е общинска собственост, той е съставил констативен нотариален акт по реда на чл. 587 ал. 2 от ГПК.

Процесуалният закон е регламентирал изрично и изчерпателно случаите, в които едно нотариално действие е нищожно с разпоредбата на чл. 576 от ГПК. Това са хипотезите, когато нотариусът не е имал право да го извърши: действието не е сред изброените в т.т. 1-8 на чл. 569; действието не е извършено от нотариуса, в чийто район се намира имотът, съгласно чл. 570 ал. 1; нотариусът е извършил действието извън своя район, както разписва чл. 573 ал. 1; извършеното действие е относно противоречащо на закона или на добрите нрави сделка, съгласно чл. 574 и страна в нотариалното производство е нотариусът, неговият съпруг или фактически съжител или друго от изброените в чл. 575 от ГПК лица.

Другата група хипотези са когато при извършването на нотариалното действие са били нарушени: чл. 578, ал. 4 - относно личното явяване на участващите лица; не е спазена императивната процедура по издаването на нотариалния акт по чл. 579; липсва част от съдържанието на нотариалния акт, визирано в чл. 580, относно годината, месеца, деня /часа и мястото/ на издаването му, пълното име, ЕГН на участващите лица, номер, датата, мястото и орган на издаване на документите им за самоличност, съдържанието на акта, подпис и изписано пълно име на страните или техни представители и подпис на нотариуса; нарушено е изискването за назначаване на преводач по реда на чл. 582; нарушена е процедурата когато участва глухо, нямо или неграмотно лице съгласно чл. 583 и когато при удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, не са се явили лично пред нотариуса за да подпишат пред него документа или да потвърдят вече положени подписи, както повелява чл. 589 ал. 2 от ГПК.

Освен, че въззивникът не сочи нито един от изброените пороци, такъв не е констатиран и в настоящото производство като проявен в процесното атакувано нотариално действие. С оглед лимитативното изброяване на случаите на нищожност, е недопустимо разширяването им чрез въвеждане на други, непосочени от законодателя обстоятелства.