Решение № 1454 от 06.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1454 гр. Пловдив, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20245300502568 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение №1731/17.04.2024г. по гр.д.№17573/2023г. по описа на РС-Пловдив,ХХV гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство „Сити кеш“ ООД,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.22,вр. с чл.11,ал.1,т.9 и 10 от ЗПК и е прогласена недействителността на договор за паричен заем №879138/16.06.2023г.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли.Навежда доводи в тази насока,че клаузите в договора за заем са сключени при свобода на договарянето,както и че не са налице неравноправни клаузи в договора за кредит.

В срока не е постъпил отговор на въззивната жалба,но с отделна молба взема становище по съществото на спора,като счита жалбата за неоснователна.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

Не се спори между страните,че е налице сключен договор за заем от 16.06.2023г.,като кредитодателя е отпуснал кредит в размер на 2200лв. на кредитоискателя за срок от 16 месеца при годишен лихвен процент 44,5% и ГПР в размер на 56,4%Към договора е представен и погасителен план,а в договора е предвидена неустойка в размер на 1744,52лв.,формирана като точна сума при положение,че кредита не се обезпечи с 1 ипотека,залог на движима вещ,на ценна книга или банкова гаранция,което следва да стане в тридневен срок от сключването на договора.Видно от представените доказателства по делото става ясно,че кредитоискателя е попълнил стандартен формуляр с искане за отпускане на кредит,в който обаче не е посочена методиката на изчисляване на лихвения процент и какви компоненти включва същия.Кредитодателя е бил длъжен да посочи всички разходи,включени в общата сума за връщане от длъжника,а същия е предвидил само сумата от 2200лв.,която е получения кредит,както и договорна лихва в размер на 407,48лв. или общата сума за връщане е посочена като 2607,48лв.При това положение се установява,че кредитодателя не е изпълнил задълженията си за включването на разходите по кредита в договора,за да не се налага на длъжника да тълкува клаузите по договора или липсва яснота по отношение на дължимите суми като разход по кредита.Освен това е предвидено и заплащането на неустойка по договора,която е изчислена като сума за заплащане,а не като процент.Така посочена неустойката няма функциите,като обезпечение,обезщетение или санкция,а има функцията на печалба,което е недопустимо и което влече след себе си недействителност на договора,тъй като са нарушени добрите нрави.Тази морална норма,която не е въведена в закон,но с оглед добрите отношения между търговеца и потребителя,би следвало да се спазват,за да няма неоснователно обогатяване на финансово по-силната страна в отношенията за сметка на финансово по-слабата.

При това положение настоящата инстанция намира,че е налице недействителност на договора за заем,тъй като в същия е предвиден само ГПР,но същия не е допълнен с всички разходи,поради което представлява невярна информация за длъжника и нарушава разпоредбите на чл.68г,ал.4,вр. с чл.68д,ал.1 от ЗЗП,с което се нарушава чл.19,ал.4 от ЗПК,което води до нищожността на договора за кредит.

При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно,поради което следва да го потвърди.

От сключения между страните по делото договор за кредит става ясно,че ответника е потребител на финансова ,услуга и като такъв по отношение на него важат клаузите на ЗЗП и ЗПК.По силата на чл.143,т.3 от ЗЗП при неравноправност на клаузи по договора,същия се явява нищожен и не поражда правно действие.В настоящия случай е налице точно такава неравноправност на клауза,опорочаваща договора и водеща до неговата нищожност.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и такива са направени по реда на чл.38 от ЗА пред настоящата инстанция за оказана правна помощ,като съдът следва да присъди сумата от 474,45лв. за адвокатско възнаграждение.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1731/17.04.2024г. по гр.д.№17573/2023г. по описа 2 на РС-Пловдив,ХХV гр.с-в.

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД с ЕИК-202531869 със седалище и адрес на управление на дейността:гр.София,район „Средец“,ул.“Славянска“ №29,ет.7 да заплати на адв.П. И. П. от АК-Хасково от гр.*** адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 474,45лв./четиристотин седемдесет ичетири лв. и 45ст./.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3