Решение № 43 от 19.12.2024, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Белоградчик, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно наказателно дело № 20241310200181 по описа за 2024 година ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

Образувано е Жалба от „БАЗАК 1“ ЕООД – гр. Белоградчик, ЕИК 204599916, адрес: гр. Белоградчик, обл. Видин, ул. „Божко И.“ № 5, против Наказателно постановление № 707/ 18.09.2024 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на осн. чл. 266, ал. 2 от Закона за горите (ЗГ), на дружеството е наложено наказание – „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. – за нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ.

В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено, предвид изложените съображения. Твърди се, че в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че нарушението не е доказано. Конкретни основания за исканата отмяна се сочат в представеното по делото Писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Г. Г. от ВАК. На първо място се сочи, че за деянието е била сезирана РП – Видин, като наказателното производство не е било образувано, след като Прокуратурата е приела, че липсват данни за извършено престъпление от общ характер. Твърди се, че юридическото лице, което е 1 наказано за деянието, не би могло да реализира такъв състав на нарушението и да носи отговорност за сеч на дървесина, предвид на това, че действието посочено в НП визира като извършител физическо лице. Излагат се аргументи, че цялата преписка е водена по отношение на физическо лице, а е реализирана отговорност на юридическо такова. Сочи аргументи, че посочената за нарушена норма визира друг субект, а не юридическо лице, какъвто е настоящия случай. При горните съображения, се моли съда да отмени Наказателното постановление. Претендират се и разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, жалбоподателят или негов процесуален представител не се явяват. Депозирано е писмено становище от пълномощника на жалбоподателя, с което се моли съдът да отмени обжалваното Наказателно постановление.

ВъззИ.емата страна – РДГ – Берковица, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт М. Д. оспорват Жалбата и молят съда да потвърди Наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Подробни съображения са изложени в представените по делото Писмени бележки.

По делото е допуснат и разпитан свидетелят на въззИ.емата страна Е. Д.

И. – „старши лесничей“ в ТП ДГС – Белоградчик.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице – наказаното физическо лице, в законния срок и пред компетентния съд.

Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е и основателна.

Съображенията на съда са следните :

С разпита си свидетелят Е. Д. И. – „старши лесничей“ в ТП ДГС – Белоградчик установи следната фактическа обстановка: На 31.05.2024 г. в гр.

Белоградчик пристигнали служители на отдел „Икономическа полиция“ към ОД МВР – Видин във връзка с образувана по случая прокурорска преписка.

Бил подаден сигнал от лицето К. Б. за извършена незаконна сеч в отдел 274, подотдел "а", в землището на с. П., общ. Б., обл. В., за което сечище на жалбоподателя „Базак 1“ ЕООД – гр. Белоградчик е било издадено позволително за сеч, а лицензиран лесовъд е лицето Р. Ц. Свидетелят Е. Д.

2 придружил полицейските служители до мястото, като предварително се обадил на лицензирания лесовъд – Р. Ц., за да присъства и той на проверката.

Обяснил му, че предстои проверка на сечището, в което фирмата извършва сеч. Лицензирания лесовъд Р. Ц., отказал да присъства на проверката.

Свидетелят Д., заедно с полицейските служители от гр. Видин направили оглед на място и констатирали на терен, че 70 бр. пъни са отсечени без да са маркирани с КГМ. След огледа, свидетелят Д. изготвил сортиментна ведомост и било установено, че отсечените пъни, са общо 15 плътни куб. м. дърва за огрев от вида зимен дъб. Бил съставен и Констативен протокол от свидетеля Е.

Д.. Когато отишли на място, св. Д. и полицейските органи не видели някой да извършва сеч, като дървесината вече била отсечена. Свидетелят заяви в показанията си, че сечта била извършена от работници на фирмата „БАЗАК 1“.

За случая е сезирана РП – Видин, като същата е отказала образуване на ДП, поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.

Въз основа на Прокурорското постановление, при хипотезата на чл. 36, ал.

2 ЗАНН, е издадено Наказателно постановление № 707/ 18.09.2024 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на жалбоподателя „БАЗАК 1“ ЕООД – гр. Белоградчик, е наложено наказание – „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. – за нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ.

От правна страна, съдът намира следното :

Съдът, като анализира събрания в хода на делото доказателствен материал – писмен и гласен, намира, че макар и да са налице данни за реализирано административно нарушение – сеч на дървесина която не е била маркирана с контролна горска марка, то не са налице основания за ангажиране на административнонаказателна отговорност от наказаното лице

– жалбоподателя „БАЗАК 1“ ЕООД.

Дори и да е установено, че в отдел 274, подотдел "а", в землището на с.

П., общ. Б., обл. В., е извършена сеч на дървесина – 15 пл. куб. м. дърва, които не са маркирани с контролна горска марка, то неправомерно за това нарушение е наказан именно жалбоподателя – юридическо лице.

В този смисъл, съдът се солидаризира с доводите на процесуалния представител на жалбоподателя. При формиране на словесното описание на административното нарушение в Наказателното постановление, е посочено, 3 че „Фирма БАЗАК 1 ЕООД, е извършила сеч на немаркирани с контролна горска марка дървета…“. По начинът по който е описано изпълнителното деяние, то не може да бъде реализирано от юридическо лице, тъй като няма как същото да реализира сеч. Описанието на административното нарушение е незаконосъобразно, тъй като от юридическото лице може да се търси отговорност само и единствено, когато представителят му е наредил или допуснал да се извърши дадено нарушение. За отговорността за допустителство обаче, необходима предпоставка се явява да бъде установено конкретното нарушение от страна на прекия извършител. Съобразно приетата фактическа обстановка в случая, прекия извършител не е установен. Само в условията на недоказани предположения е прието, че работници на дружеството – жалбоподател са извършили незаконната сеч, без обаче същите да са заварени на място и да са установени от контролните органи. Поради това, следвало е нарушението да е описано в своята пълнота, като точно, ясно, конкретно се опише дейността на представителя на фирмата – жалбоподател относно допускането на отсичане на дървесината, а реалната й сеч, тъй като ясно е, че няма как фирмата като юридическо лице да извърши сеч.

Нещо повече – дори свидетеля на въззИ.емата страна в разпита си пред съда заяви: „Дървесината беше отрязана от работниците на фирмата „Базак 1“.

Т.е., в случая дори и да реализирано административно нарушение при форма – допустителство, то некоректно и незаконосъобразно е формирано обвинението в така издаденото Наказателно постановление – че жалбоподателя – юридическо лице е извършил сеч на процесния дървен материал. Противно на всякакви законови изисквания, на юридическото лице – жалбоподател е вменено извършване на изпълнително деяние – сече, а не че е допуснал да бъде отсечена тази дървесина.

Съдът констатира наличието и на друго процесуално нарушение.

Жалбоподателвят е наказан на основание санкционната разпоредба на чл. 266, ал. 2 ЗГ, по смисъла на която, когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2 000 до 20 000 лв. В случая, видно е, че с издаденото Наказателно постановление, на нарушителя е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. Дори и да се приеме, че размерът на тази санкция е по – благоприятен на дееца, то съдът приема, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Наложено е наказание, което не 4 съответства на административнонаказващата разпоредба по размер, с което е нарушен основен принцип – наказанието да съответства на нарушението.

В този вид производства субсидиарно се прилагат на НК и НПК, поради което и стриктно следва да бъдат спазени правилата при ангажиране на административнонаказателна отговорност.

Предвид изложените по – горе мотиви, съдът намира, че издаденото Наказателно постановление, е неправилно и незаконосъобразно, поради което съдът го отменя.

По разноските.

Предвид изхода на делото – съдът отменя Наказателното постановление, поради което и въззИ.емата страна следва да понесе в своя тежест направените от жалбоподателя разноски за адвокат. Видно от представеният договор за правна защита и съдействие направените от жалбоподателя разноски за процесуален представител и претендираните такИ., са в размер на 450 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгл. чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Поради това, съдът приема, че въззИ.емата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в процеса. За това, че разноските са реално направени има безспорни доказателства – договор за правна защита и съдействие от 30.10.2024 г., в който е посочен размера на възнаграждението, както и че същите са платени в брой. По възражението на процесуалния представител на въззИ.емата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът приема същото за неоснователно. Разноските не са прекомерни като размер, поради което няма основание за тяхната редукция.

Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и 5 с фактическата и правна сложност на делото. Поради това, съдът присъжда в полза на жалбоподателя разноски, направени за адвокатско възнаграждение в претендирания размер – 450 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 707/ 18.09.2024 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което на „БАЗАК 1“ ЕООД – гр.

Белоградчик, ЕИК 204599916, с адрес на управление: гр. Б., обл. В., ул.

„..........................“ № .., на осн. чл. 266, ал. 2 от Закона за горите е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1 000.00 лв. – за нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ.

ОСЪЖДА Регионална Дирекция по горите – гр. Берковица , обл.

Монтана, ул. „Митрополит Кирил“ № 13, представлявана от инж. Сашко Каменов – Директор, ДА ЗАПЛАТИ на „БАЗАК 1“ ЕООД – гр.

Белоградчик, ЕИК 204599916, адрес на управление: гр. Б., обл. В., ул.

„...........................“ № ..., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450.00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 6