Решение № 349 от 28.04.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Бургас, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. УЗУНОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20252120203855 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. К. К., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 002140/16.09.2025 г., издадено от началник на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което за нарушение по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лв.

В жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д. К. от БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк.

К. С., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По делото е представено и писмено становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 19.03.2025 г., в 13:00 ч., на ГКПП Видин, служители на АПИ извършили проверка на ППС влекач М..... с рег. № А ......, управляван от жалбоподателя В. К.. В хода на проверката е установено, че на 21.10.2024 г., в 18:32 ч., на път А-1, км 357+949, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за ППС не е била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).

Свидетелят П. П., в качеството на инспектор в АПИ, достигнал до извод, че 1 водачът е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП и му съставил АУАН, който жалбоподателят отказал да подпише, обстоятелство удостоверено с подписа на един свидетел (л. 16).

На 16.09.2025 г. било издадено и обжалваното НП, където е приета идентична фактическа обстановка и на основание чл. 179, ал. 3a, вр. чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба от 1800 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното наказание, и предвид на така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (НП е връчено на 17.10.2025 г., а жалбата подадена на 31.10.2025 г.), от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения.

Обжалваното наказателно постановление и съставения АУАН са издадени от компетентни органи - по отношение на актосъставителя, на основание чл. 167а, ал. 2 от ЗДвП и съгласно Заповед № РД-11-692/01.07.2024 г. на председателя на управителния съвет на АПИ, а по отношение на наказващия орган, на основание чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП, и Заповед № РД-11-216/25.02.2025 г. и Заповед № ЧР-СП-НТУ-333/17.06.2025 г. на председателя на управителния съвет на АПИ.

Съгласно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП (ДВ, бр. 39 от 01.05.2024 г.) за преминаване по платената пътна мрежа се дължи такса за изминато разстояние тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 (с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7, 7а и 9). А чл. 10б, ал. 4 от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му. В наредбата по чл. 10, ал. 7 се определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП (с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7, 7а и 9) е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на 2 дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.

Неизпълнението на горното задължение е скрепено със санкцията, предвидена в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП - водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

Въпреки това, съдът счита, че са налице основания за отмяна на наказателното постановление, поради следните причини.

Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено нарушение на производствените правила, довело до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Нормите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН въвеждат задължения за актосъставителя и наказващия орган да опишат в АУАН и НП нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Спазването на тези норми цели гарантиране на правото на защита на наказаното лице, като деянието следва да бъде описано по такъв начин, че за него да става ясно извършването на какво нарушение му се вменява. Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. В случая горните правила са нарушени.

На първо място, от описанието на фактическата обстановка не става ясно как наказващият орган е достигнал до заключението, че именно жалбоподателят е извършил въпросното нарушение. В акта и НП съвсем декларативно е отбелязано, че жалбоподателят е водач на МПС, което е било заснето от камерата. В акта е отразено само, че за „нарушението е генериран доказателствен запис в системата“ с № 002140/21.10.2024. От същия обаче не се установява съпричастност на жалбоподателя с нарушението. Разпитаният актосъставител също не установи как е достигнал до извода, че жалбоподателят се явява нарушител и защо на него е съставен АУАН.

На второ място липсва отразяване в акта и в НП за момента на откриване на нарушителя. Не става ясно на коя дата АНО е разбрал, че именно жалбоподателят се явява нарушител на закона. От събраните доказателства може да се заключи единствено, че на 21.10.2024 г. МПС е било заснето и от този момент АНО е имал знание за конкретното МПС, но не и за това в кой момент е узнал за самоличността на физическото лице. Последното обстоятелство рефлектира върху изчисляването на давностния срок по чл. 34 от ЗАНН. Производството по установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Началото на тримесечната административнонаказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34, ал. 1 от ЗАНН). Като под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Ако не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година 3 от извършване на нарушението не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява. В конкретния случай липсата на описание на момента на разкриване самоличността на нарушителя води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, както и до невъзможност от страна на съда да извърши контрол над спазването на давностния срок по чл. 34 от ЗАНН, предвид на това, че нарушението е било известно на АНО още на 21.10.2024 г., а АУАН е издаден на 19.03.2025 г.

На трето място, както в АУАН, така и в НП, не е направено описание на размера на дължимата такса, на платената такава и за какъв размер от таксата е санкционирано лицето. Непосочването на размера на таксата, която е елемент от обективната страна на нарушението, съществено ограничава правото на жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран и срещу какви факти да се защитава. От друга страна това възпрепятства и преценката на контролиращата инстанция досежно пропорционалността на наложеното наказание.

И накрая, по отношение на въпроса дали предвидените в българското законодателство фиксирани размери на глобата/имуществената санкция за процесното нарушение, както и предвидената компенсаторна такса, са в съответствие със законодателството на ЕС и в частност с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, е било постановено Решение на СЕС по дело С-61/23 от 21.11.2024 г. във връзка с отправено преюдициално запитване от Административен съд - Хасково. С посоченото решение СЕС е приел, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Следователно относимата в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е в противоречие с принципа на съразмерност на наказанията, залегнал в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО. В тази връзка настоящият съдебен състав изцяло споделя изложеното в преюдициалното запитване становище от запитващата юрисдикция, че съдът при разглеждане на делото по обжалване на ЕФ/НП няма право да изменя размера на санкциите, предвидени в член 179, алинеи 3-3б от ЗДвП, в зависимост от характера или тежестта на нарушението. По тази причина правилно е било отбелязано, че съдът е изправен пред невъзможността да извърши преценка на съразмерността на тези наказания и да отчете различните характеристики на конкретните случаи, като например дали дължимата такса не е заплатена изцяло или частично, какво е изминатото разстояние без заплащане на такса или дали деянието е извършено при условията на умисъл или при непредпазливост.