Акт от 03.08.2020, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н

И Е № 509

03.08.2020г. гр.Хасково

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд Хасково в публичното заседание на тридесет и първи юли две хиляди и двадесета година в следния състав:

СЪДИЯ : ПАВЛИНА

ГОСПОДИНОВА

Секретар Мария Койнова

Прокурор Гугушев като разгледа докладваното от съдията адм.д.№574 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2 във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците.

Образувано е по жалба от М.И.Ю., гражданин на

Пакистан, с посочен по делото съдебен адрес:*** към ДАБ при МС, срещу Решение №УПХ-60/29.06.2020г. на Интервюиращ орган в РПЦ-Харманли при Държавната агенция за бежанците при МС (С. Н.). Твърди се, че решението, с което се отказва предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Жалбоподателят бил заявил пред ДАБ подробно своята история и същата била възприета правилно. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Причината да избяга от Пакистан била заплахата за неговия живот и свобода, както и несигурната обстановка в района, където живеел. С всеки изминал ден се влошавала обстановката. Административния орган извършил преценка за страната по произход въз основа на справка от Д МД ДАБ, но не обсъдил източниците на информация за страната. Анализът бил повърхностен, не отговарял на истината не почивал на общодостъпни данни, защото било известно на всички, че обстановката в Пакистан непрекъснато се влошавала. Мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната по произход било от съществено значение за спазване на принципа за забрана за връщане на бежанците на територията на държава, в която била застрашена неговата свобода или живот, който принцип бил уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и реципиран в българското законодателство в чл.4, ал.3 от ЗУБ. Не били посочени доказателства за сигурността на обстановката в Пакистан и липсата на необходимост от международна закрила на търсещите убежище. Според информация от средствата за масово осведомяване Пакистан се е отказал от властта в отделени райони на страна и ги оставил в ръцете на талибаните. Екстремистите контролирали долината Суат в северозападен Пакистан. Пакистанската съдебна система имала ограничено влияние в страната извън столицата и правителството на практика било абдикирало пред талибаните и екстремистите. Хиляди хора напуснали района, а стотици училища били разрушени в резултата на военни действия.

Съгласно практиката на ВАС пропускът да бъдат изследвани фактите от личното положение на молителя било нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ и на основание чл.173, ал.2 във вр. с чл.146, т.3 и 4 от АПК и чл.90 от ЗУБ обжалваният акт следвало да бъде отменен и производството да бъде върнато на органа за ново произнасяне.

Иска да бъде отменено обжалваното решение и преписката да бъде върната на административния орган с произтичащите от това законни последици.

Ответникът Интервюиращ орган при ДАБ – РПЦ гр.Харманли, иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Окръжна прокуратура Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №5403 ПАМ/16.05.2020г. на Началник ГПУ І ст. Русе относно чужденеца М.И. е разпоредено връщане до трета страна и Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на ЕС.

С молба №105450-902/09.06.2020г. по описа на Дирекция

Миграция СДВНЧ София, жалбоподателят, гражданин на Пакистан, е поискал закрила в Република България. С молба №449/18.06.2020г. по описа на ДАБ при МС РПЦ Харманли, жалбоподателят, гражданин на Пакистан, е поискал закрила в Република България.

Видно от Решение за настаняване УП 15571/18.06.2020г. чужденецът е настанен в РПЦ Харманли.

Видно от писмо до Директора на СД М ДАНС при задържането си лицето се е представило като М. И., роден на ***г. Приложена е и Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, тъй като лицето не притежава документи за самоличност, като е подписана и декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 18.0.2020г., както и покана от 18.06.2020г. за провеждане на интервю, настанителна заповед, регистрационен лист от 18.06.2020г. и приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ.

На 18.06.2020г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представения по делото протокол - жалбоподателят заявил, че имал лична карта, която представил при регистрацията. Напуснал Пакистан на 23.03.2020г. нелегално и отишъл в Иран, където останал близо 15 дни, а след това нелегално преминал в Турция, от където с помощта на трафикант преминал в България. Влязъл на 16.05.2020г., скрит в камион и стигнал румънската граница, но там бил хванат от властите. В Пакистан живял в областта П., не бил женен. Не бил арестуван, не бил и осъждан. За пръв път подал молба за закрила в България.

Етническата му група била пащун, по религия бил мюсюлманин – сунит. Не членувал в партия, нямал проблеми с официалната власт в страната си. По професия бил електротехник, имал средно образование. Семейството му имало вражда със съседи относно земеделска земя, която обработвали. Един ден отишъл да говори с това семейство, но бил ударен, а дори и стреляли по него. Майка му се притеснила, че животът му е в опасност. Не били подавали жалби в полицията, защото другите хора били властни хора и нямало смисъл от това. Затова просто решил да напусне страната и да отиде във Франция или Италия, където имал приятели. Искал да си устрои живота и да помага на семейството си. Страхувал се, че ако се завърне в Пакистан, то пак можело да има вражда.

С Решение №УПХ-60/29.06.2020г. на Интервюиращ орган в

Регистрационно приемателен център – Харманли, на основание чл.70, ал.1 във вр. чл.13, ал.1, т.1 - 2 от ЗУБ е отхвърлена молбата от М.И.Ю. за предоставяне на международна закрила, като същото е съобщено на жалбоподателя на 30.06.2020г. и той бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него.

Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 01.07.2020г.

Представена е Справка №МД-258/14.05.2020г. на Дирекция

Международна дейност при ДАБ относно актуалната обстановка в Пакистан.

От докладна записка №513/13.07.2020г. на Директор РПЦ

Харманли се установява, че от 09.07.2020г. жалбоподателят е в неизвестност.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 30.06.2020г., а жалбата е подадена на следващия ден, поради което е допустима като подадена в срока по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна, отправена е до местно компетентния административен съд, и е срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – С. Н., на длъжност младши експерт в Регистрационно приемателен център – Харманли, определена със Заповед №РД05-252/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Процесният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване, както на конкретни факти, на които се издава, така и има съответна правна обосновка.

Съдът не установява при постановяването на решението да има допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и особено такива, които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателя.

Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее, като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец.

Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 09.06.2020г., а оспореният акт е издаден на 29.0.2020г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.

В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ Харманли при ДАБ с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

В случая административният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, но по делото няма приложено последващо становище.

Липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Поради това съдът счита, че не са налице основанията по чл.146, т.1-3 от АПК.

Оспореното решение съдът намира и за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател установява, като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, жалбоподателят заявява, като причина за напускане на Пакистан, възникнала вражда с близки роднини за земя от преди година и половина - две години, както и липсата на работа в страната за него. Цялата бежанска история е обвързана с това обстоятелство, като не се твърди, че има осъществяване на „преследване“. Според съда така изнесените по време на интервюто от чужденеца факти правилно се интерпретират от органа, като такива, които не установяват обстоятелството, че спрямо търсещият закрила на основание на неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група има осъществено преследване, нито че е налице риск от бъдещо такова, поради което и същият основателно да се страхува от това. Нито един от изнесените факти от бежанската история не сочи данни за опасност или реално проявено насилие спрямо търсещият закрила поради причините, които се релевират в закона. Правилно решаващият орган е отчел, че изложените причини не са правно значими за търсената закрила. Още повече, че конфликтът към момента на напускане на страната бил затихнал и от година и половина нямало отношения по повод земята и никой не я обработвал. Статутът на лицето следва да се определя не просто от субективните възприятия, но и последното следва да е породено от обективна ситуация, каквато не е била установена. Установените с интервюто факти са правилно интерпретирани, като е обсъдено напускането на държавата по произход с избрана дестинация към европейска държава – Франция или Италия. Като е обсъдена детайлно представената бежанска история интервюиращият орган е направил защитен извод за мотив при чужденеца – да живее в друга страна при по-добри условия на живот, като следва да се има предвид и установеното незаконно влизане на територията на Република България без чужденецът да е поискал закрила веднага, а това е сторено едва след задържането от полицията.

Разпечатката съдържа 47 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b43730d5-c0e6-4958-b060-8976ee0fee7d