Определение № 790 от 17.03.2023, Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……………….

17.03.2023 г., гр. Варна

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: Таня Димитрова като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова административно дело № 1197/2022 г. на Административен съд-Варна, констатира следното:

Производството е образувано по искова молба от Н.А.Н.

***, с която са предявени обективни съединени искове с правно основание чл.

128а, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) за обявяване на нищожността на Определение № 286 от 08.07.2021 г. по АНД № 1551/2021 г. на Районен съд – Варна и на Определение № 1478 от 13.05.2022 г. по ЧКАНД на Административен съд – Варна. С исковата молба е направено и алтернативно искане за обезсилване на двата съдебни акта.

С Определение № 1798 от 15.06.2022 г. съдът освобождава Н. *** от задължението за заплащане на държавна такса и разноски в производството, образувано по процесната искова молба.

С Разпореждане № 7869/15.06.2022 г. е оставена без движение исковата молба на Н. и е дадена възможност на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба като посочи ясно ответната страна по отделните искове.

На 21.06.2022 г. (т.е. в срока за отстраняване на нередовността на исковата молба) Н. представя уточняваща молба - л. 139 от делото, в отговор на разпореждане от 15.06.2022 г., като сочи следното: 1.

„НАХД 1551/2021 г. на РС – Варна е било по чл. 72 от ЗМВР, което е било извършено от двама полицейски инспектори към сектор Пътна полиция Варна“; 2.

Делото не е насрочвано, не е изпращан препис и не е конституиран ответник; 3.

Ответник се конституира съгласно чл. 163, ал. 1 и ал. 2 АПК, а съгласно чл.

160, ал. 1, изр. 2 АПК, когато производството е прекратено, не се изпраща препис на ответната страна; 4. Независимо кой е ответникът, препис не следва да се представя, т.к. делото е прекратено преди да има конституиран ответник; 5.

Правният интерес на Н. е ясен – след издаване на изпълнителен лист по НАХД 1551/2021 г. на РС – Варна, ищецът ще обжалва разпореждането, обаче от АдмС – Варна „умишлено“ ще се остави без разглеждане, т.к. ще твърдят, че имало потвърждаващ съдебен акт; 6. Когато се разглежда по същество искането, ответник по чл. 72 ЗМВР е полицейският инспектор; 7. Ответник на иска не трябва да има, тъй като не е конституиран, а ако съдът сметне, че е задължително, то ответникът на иска трябва да е полицейски инспектор при Пътна полиция Варна; 7.

Без значение е, че някакво определение на РС – Варна е преминало касационен контрол, след като то изобщо не е подлежало на касационен контрол.

С уточняващата молба от 21.06.2022 г. и с отделно приложена молба ищецът отправя искане за допускане на правна помощ, за да може да отстрани нередовностите напълно. С отделна молба ищецът прави и искане за удължаване на срока за отстраняване на нередностите от процесуалния му представител.

С Определение № 1876/23.06.2022 г. съдът е допуснал предоставянето на правна помощ на Н.А.Н., изразяваща се в процесуално представителство по адм. дело № 1197/2022 г. на АдмС – Варна, до приключването му пред всички инстанции.

С Определение № 2089/13.07.2022 г. е назначена адв. М.Х.Г. за процесуален представител на Н.А.Н. и е дадена възможност на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба.

С Определение № 2407 от 16.08.2022 г., Определение № 2720 от 21.09.2022 г. и Определение № 3601 от 19.12.2022 г. са заменяни назначените от съда процесуални представители на ищеца по реда на ЗПП съответно с адв. Л.В.М., адв. М.Н.Ф. и адв. Л.Н.П..

На 04.01.2023 г., с молба с.д. 97, адв. Л.П., посочена в молбата като служебен защитник на ищеца Н.Н., сочи, че е уведомена от Адвокатския съвет, че е определена за служебен защитник и й е връчено Определение № 3601 от 19.12.2022 г. „за евентуално обжалване“, като едва на 03.01.2023 г. се запознала с делото в деловодството на съда и след като се опитала да вникне в казуса не й е станал ясен случая и „всичко е една голяма каша“. Адвокат Л.П., заявява, че не се наема с делото, тъй като не знае как би могла да е полезна на ищеца и моли да бъде освободена от назначението й като служебен защитник по делото.

С Разпореждане № 189/05.01.2023 г. съдът е оставил без уважение молбата на адв. Л.П. за освобождаването й.

С Определение № 41 от 05.01.2023 г. е оставена без разглеждане исковата молба на Н. поради неотстраняване на нередовността й и е прекратено производството по делото. С Определение № 1653 от 15.02.2023 г. по адм. д. № 862/2023 г. на ВАС е отменено определението на АдмС – Варна и е върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

С Разпореждане № 2412/22.02.2023 г. – л. 142 от делото, е дал поредна възможност на ищеца да отстрани указаната нередовност на исковата молба и да обоснове правния си интерес от търсената защита с всеки от двата иска.

Съобщението за Разпореждане № 2412/22.02.2023 г. е изпратено до процесуалния представител на ищеца - адв. Л.П., който на 24.02.2023 г. е посочил в разписката за връчване, че с негова молба е отказал правна защита като служебен пълномощник.

С Определение № 600/28.02.2023 г. – л. 151 от делото, съдът е приел, че не са налице регламентираните в чл. 26, ал. 6 ЗПП основания за освобождаване на назначения адв. Л. Петров, а и освобождаването на назначения по реда на ЗПП адвокат не става автоматично с изявлението му, а с акт на органа по назначаването, какъвто акт за освобождаване в случая не е налице. Съдът е разпоредил да се изпрати на адв. Л.П. повторно съобщение за Разпореждане № 2412/22.02.2023 г., като е указал на адвоката възможността за преупълномощаване на друг адвокат от Националния регистър за правна помощ. Съобщението за Разпореждане № 2412/22.02.2023 г. е получено от адв. Л.П., в качеството й на процесуален представител на Н. на 08.03.2023 г.

В определения от съда едноседмичен срок адв. Л.П., в качеството й на процесуален представител на Н. представя в съда молба с.д. 3903/14.03.2023 г., с която сочи като ответник по иска ІІ РУ на МВР Варна и същевременно, че оспорваното като незаконно задържане е било извършено от полицейски инспектор към Пътна полиция. С молбата се поддържа, че правният интерес на Н., използвайки настоящото производство като допълнително процесуално средство, е да се отмени Определение № 286/08.07.2021 г., с което е присъдено да заплати разноски на ответната страна, представляващо юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съответно искане за обезсилване на издадения изпълнителен лист.

При преценка допустимостта на образуваното по исковата молба на Н. съдебно производство, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дело по искания за обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища. Нормата на чл. 128а, ал. 1 и ал. 2 АПК изрично регламентира, че исковете, които се разглеждат от съответния административен съд, са за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, като същите могат да се подават безсрочно.

Искът на Н. за обявяване на нищожността на Определение № 286 от 08.07.2021 г. по АНД № 1551/2021 г. на Районен съд – Варна се явява недопустим на няколко основания, а именно:

Съдебният акт, чиято нищожност се претендира е определение на районен съд, а не е съдебен акт на административните съдилища или ВАС, т.е. по аргумент от чл. 128, ал. 1, т. 8 и чл. 128а, ал. 1 и ал. 2 АПК искът е неподведомствен на АдмС - Варна.

Второ, с процесното Определение № 286 от 08.07.2021 г. по АНД № 1551/2021 г. на Районен съд – Варна, в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК, е оставено без уважение искането на Н.А.Н. да се отмени определение от 16.06.2021 г. в частта, в която са му възложени сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Във връзка с постъпилата молба от Н. по чл. 248 ГПК, по която районният съд се е произнесъл с процесното Определение № 286 от 08.07.2021 г. по АНД № 1551/2021 г., е била уведомена насрещната страна по делото – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна. Тоест по принцип ответник по иска по чл.

128а АПК за обявяване нищожността на посоченото определение, в случай, че искът беше срещу акт на административните съдилища или на ВАС, би могла да бъде единствено страната, която е участвала и е била ответник по делото - Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, а не ІІ РУ при ОД на МВР Варна или полицейски инспектор към Пътна полиция, както се уточнява от ищеца и от процесуалния му представител, след многократно даваната им от съда възможност за това. Без значение е дали първоинстанционният съд правилно е определил ответника в производството. Надлежен ответник по иска по чл. 128а АПК е само страната, която е взела участие в производството, в което е постановен актът, чиято нищожност се претендира. В случая това не е соченият от ищеца ответник, а в исковото производство съдът не разполага с правомощие сам да определя страната, срещу която е насочен искът, което е изключително по волята единствено на ищеца.

На следващо място, Определение № 286 от 08.07.2021 г. по АНД № 1551/2021 г. на Районен съд – Варна е било обжалвано пред АдмС – Варна, като с Определение № 1478 от 13.05.2022 г. по адм. дело № 936/2022 г. касационната инстанция го е оставила в сила. Предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, касационната инстанция е длъжна да извърши служебен контрол за валидността и допустимостта на първоинстанционното решение. Неизвършването на такъв е основание за допълване на касационното решение, но не и основание за предявяване на самостоятелен иск с такова основание. Проведеният касационен контрол по отношение на процесното Определение № 286 от 08.07.2021 г. по АНД № 1551/2021 г. на Районен съд – Варна съставлява абсолютна процесуална пречка за допустимостта на предявения иск за прогласяване на нищожността на определението, тъй като в рамките на служебната проверка по чл. 218 АПК касационната инстанция е извършила проверка и за валидността на първоинстанционния акт и този въпрос е разрешен със сила на присъдено нещо.

Недопустимо е и съдебното производство по предявения иск по чл. 128а, ал. 1 АПК за обявяването на нищожността на Определение № 1478 от 13.05.2022 г. по ЧКАД № 936/2022 г. на АдмС – Варна.

В исково съдебно производство, според възприетото в правната доктрина, ищецът е „пълен господар“ на процеса, в смисъл, че с исковата молба той задава както параметрите на търсената съдебна защита откъм нейното основание и петитум, така и определя ответната по иска страна. Същевременно предметът на иска определя и страните по спора – тези, които са засегнати от силата на присъдено нещо, породена от съдебния акт, чиято нищожност се иска. Както и по-горе се посочи, страните в производството по иска по чл. 128а, ал. 1 АПК са тези, които са били страни по делото, по което е постановен съдебният акт, чиято нищожност се иска.

С Определение

№ 1478 от 13.05.2022 г. по ЧКАД № 936/2022 г. на АдмС – Варна е оставено в сила Определение № 286 от 08.07.2021 г. по АНД № 1551/2021 г. на Районен съд – Варна, с което е оставено без уважение искането на Н.А.Н. за отмяна на определение от 16.06.2021 г., в частта, в която на Н. са възложени разноските за юрисконсултско възнаграждение на ответника. Страни в съдебното производство по ЧКАД № 936/2022 г. на АдмС – Варна, във връзка с обжалването на Определение № 286 от 08.07.2021 г. по АНД № 1551/2021 г. на Районен съд – Варна, са били Н.А.Н. и Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна. Вече се посочи, че е без значение дали правилно са конституирани страните от съда. От значение за пасивната легитимация по иска по чл. 128а, ал. 1 АПК е кое лице е взело участие в съдебното производство, в което е постановен актът, чиято нищожност се иска да се обяви.

Съдът многократно е предоставял на ищеца възможност да отстрани нередовността на исковата молба, като посочи ответните страни по двата иска - Разпореждане № 7868/15.06.2022 г., Определение № 2089/13.07.2022 г., Определение № 2407/16.08.2022 г., Разпореждане № 11462/09.09.2022 г., Определение № 2720/21.09.2022 г., Определение № 3601/19.12.2022 г., Разпореждане № 2412/22.02.2023 г. и Определение № 600/28.02.2023 г.

Разпечатката съдържа 40 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b436d800-f967-4ab4-b979-e29127b6aaa0