Решение № 1188 от 14.11.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1759/2025
- Вид
- Решение № 1188
- Подписан
- 14.11.2025
- В сила
- 14.11.2025
- Състав
- Мила Йорданова Колева, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1188 гр. Варна, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мила Й. Колева
Членове:
Тони К.
Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева като разгледа докладваното от Тони К. Въззивно гражданско дело № 20253100501759 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 34998/16.04.2025 г. на А. Т. Б. срещу частта от Решение № 1173/07.04.2025 г., постановено по гр. д. № 14587/2023 г. на ВРС, с която е отхвърлен предявеният от него срещу ответника, настояща въззиваема страна, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждането на ответника да му заплати горницата над присъдените 4 000 лв. до претендираните 10 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени му вследствие на ПТП от 04.08.2023 г., настъпило по вина на водач, управлявал застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил „Рено“ с рег. № ******** с водач К. К. П., ведно със законната лихва, считано от 28.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата се отправя искане за отмяна на решението в атакуваната част поради неправилност, респ. за постановяването на ново такова, с което да бъде присъдена допълнително сумата от 6 000 лв., явяваща се отхвърлена с обжалвания акт част от претендираното като дължимо обезщетение за неимуществени вреди. Според жалбоподателя ВРС неправилно е определил размер на обезщетението, тъй като не е взел предвид тежестта на физическите увреждания и последиците от ПТП-то върху психиката на ищеца.
Претендират се разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗАдв. за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаването на първоинстанционното решение. Излага подробни аргументи в подкрепа на тезата си, че решението е правилно, като поддържа и че определяният размер кореспондира както с претъпените болки и страдания, така и с икономическата обстановка в страната през 2023 г.
1
От ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД е постъпила частна жалба с искане за отмяна на Определение № 6662/20.05.2025 г., постановено по гр. д. № 14587/2023 г. на ВРС, с което горепосоченото решение е изменено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК в частта за разноските, като е увеличен размерът на присъденото по реда на чл. 38 от ЗАдв възнаграждение в полза на ищцовия представител – адвокат Н. В. от 852,83 лв. на 1335,04 лв. Искането е мотивирано с доводи за неправилност на обжалвания акт поради липса на правна сложност на спора като хонорарът следва да бъде съобразен с действително положения труд, а не с броя на явяванията в съдебно заседание.
Поддържа се неприложимост на минималните размера на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/09.07.2004 г. с оглед решението по дело C-438/2022 на СЕС.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК по жалбата не е постъпил отговор от другата страна.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника акцентира върху тежестта на понесените физически травми като поддържа, че се касае за дълбоки охлузвания, получени в следствие на триене на тялото около 15-20 м по асфалтовата повърхност, продължителността на възстановителният период, който според свидетелските показания и др. данни е доста по-дълъг от 2-3 седмици – около два месеца, както и понесената психическа травма, която се утежнявала от професионалният опит на ищеца в разследването на ПТП.
Въззиваемата страна моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно по изложените в отговора съображения. Поддържа установен оздравителен период в рамките на 2 до 3 седмици и оспорва утежняващото въздействие на професионалният опит на ищеца върху психическата травма.
І. По въззивната жалба срещу решение № 1173/07.04.2025 г.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
С оглед предмета на жалбата, решението на ВРС е влязло в сила в частта, с която е уважен искът на А. Т. Б. за имуществени вреди в размер на 1748,57 лева и неимуществени вреди в размер на 4000 лева. Следователно, в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо са разрешени всички спорни въпроси, касаещи настъпването на застрахователното събитие – извършеният деликт, неговата противоправност, вината на делинквента, настъпването на вреди в правната сфера на ищеца, тяхната причинна връзка с извършеното Д.ие и наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на ПТП, обуславяща отговорността на ответника по предявените срещу него преки искове с правно основание чл. 432 от К3.
Спорът пред въззивната инстанция се свежда само до размера на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.
От съдебно-медицинската експертиза и медицинската документация (лист за преглед на пациент в Спешно отделение на МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД) се установява, че в резултат на настъпилото на 04.08.2023 г. ПТП ищецът е получил: разкъсно-контузна рана в основата на първи пръст на лявата длан; дълбоки червеникави ожулвания в областта на лява предмишница (22/10-12 см), ляво коляно (диам. 7-8 см) и лява подбедрица (9/4-5 см); контузия на лява колянна става с ограничени и болезнени движения; кръвонасядания;
2 затруднения при придвижване и изпълнение на движения, използвани в ежедневието.
Експертът заключава, че уврежданията са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. За оздравителния процес експертизата приема продължителност около 2–3 седмици, без данни за трайни последици. Налице е малък, незагрозяващ белег на коляното.
Съгласно съдебно-психологичната експертиза ищецът е преживял емоционален стрес, тревожност и страхова реакция, налице са нарушения в съня и повишена раздразнителност, симптомите са били реални, свързани с инцидента и последващите тревожни преживявания, липсва трайно психично разстройство. Преживяването е било утежнено от професионалния му опит като разследващ полицай, ежедневно работещ с тежки ПТП.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като компетентно и обективно изготвени и кореспондиращи на медицинските доказателства.
Свидетелят Д. А.ов – колега и приятел на ищеца и непосредствен очевидец на състоянието на ищеца след ПТП, дава последователни и непротиворечиви показания, че по цялата лява ръка е имало дълбоки ожулвания; по лявата длан и по лявото коляно са били най-дълбоките ожулвания, които се виждали. Ищецът в началото трудно е можел да върви.
След инцидента е развил страх от управление на мотор, а мотоциклетът е бил обявен за продажба. Пълното възстановяване, в т.ч. психическо, е продължило поне 2 месеца.
Въззивният съд изцяло кредитира тези показания, тъй като са последователни, подкрепят се от естеството на нараняванията, обясняват логично защо възстановителния процес, включващ и възстановяване на психическото здраве, е продължил значително по-дълго от медицинския минимум за зарастване на раните.
Съгласно чл. 52 ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя „по справедливост“, като се отчитат всички обстоятелства от значение за интензитета, продължителността и отражението на болките и страданията върху пострадалия, в т.ч. видът и тежестта на уврежданията; начина на лечение; ежедневните ограничения; емоционалните последици; социалното отражение; особеностите на личността – възраст и професионална дейност, икономическите условия към момента на настъпване на събитето.
Определеният от ВРС размер на обезщетението се преценява от настоящия съдебен състав като твърде занижен и несъответстващ на реалната тежест на преживяното. Следва да се оцени в пълнота кумулативния ефект на множеството и едновременно настъпили увреждания: засегнатите различни части на тялото – ръка, длан, предмишница, коляно, подбедрица; интензитета на болките, свързани с разкъсно-контузната рана и дълбоките ожулвания; функционалното ограничение при движение, ходене, ставане, клякане, обличане; невъзможността за нормално извършване на дейности от ежедневието в първите дни; психологическия стрес, отразен в експертизата и особено силата и интензитета на преживения реален страх за живота в момента на самото ПТП; обстоятелството, че професията на ищеца като разследващ полицай усилва преживяването на инцидента; обстоятелството, че преживеният страх от повторно ПТП е довел до отказ от шофиране на мотоциклет. Всички тези обстоятелства налагат извод, че справедливото обезщетение е в размер на 8000 (осем хиляди) лева. Този размер отчита реалната тежест на преживяното при настъпването на процесното ПТП и след него, последователно прилага критерия по чл. 52 ЗЗД и постига принципа на справедливостта през призмата на конкретния случай.
Несъвпадането на правните изводи на двете инстанции налага решението на ВРС да бъде частично отменено като обезщетението бъде увеличено допълнително с 4000 лева.
ІІ. По частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК
По частната жалба на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу Определение № 6662/20.05.2025 г., с което първоинстанционният съд е изменил решението в частта за разноските, увеличавайки адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗАдв от 852,83 лв. на 3
1335,04 лв.
Въззивният съд намира жалбата за неоснователна.
Първоинстанционният съд правилно е приложил критериите по чл. 36 и чл. 38 ЗАдв, отчитайки действително положения труд, сложността на делото и активното процесуално участие на пълномощника на ищеца. Правилно е взето предвид и обстоятелството, че делото е било разгледано в повече от две открити съдебни заседания като за явяването си в третото заседание адвокатът следва да бъде допълнително възмездѐн. Определеният размер не надхвърля разумните граници и е съобразен с актуалната практика на съдилищата относно адвокатските възнаграждения, дължими при защита по искове за имуществени и неимуществени вреди по чл. 432 КЗ. Доводите на жалбоподателя относно ориентировъчния характер на Наредба № 1/2004 г. и решението по дело C-438/22 на СЕС не водят до извод за незаконосъобразност на определението, тъй като увеличението е мотивирано с конкретни обстоятелства, а не с механично прилагане на минималните размери. Следователно частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а определението на ВРС – потвърдено.
ІІІ. Разноски.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, въззивникът А. Б. има право на направените пред въззивната инстанция разноски съразмерно на уважената част от жалбата в размер на 80,00 лева заплатена държавна такса.
Въззиваемата страна има право на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 120,00 лева по реда на чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съразмерно на отхвърлената част от жалбата ще се присъди сумата от 40,00 лева.
На процесуалния представител на въззивника адв. В. се дължи адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗАдв, което съдът определя в размер на 600,00 лева, от които съразмерно ще се присъди сумата от 400,00 лева.
Следва да бъдат ревизирани и присъдените от ВРС разноски. На ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да се присъди допълнително сумата от 160,00 лева заплатена държавна такса, както и 276,00 лева заплатени депозити за вещи лица, изготвили СМЕ и СПЕ или общо 436,00 лева. Така общият размер на дължимите в полза на ищеца разноски в производството пред ВРС с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК е 1055,89 лева.