Определение № 6712 от 23.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6712 гр. София, 23.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502370 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е.Е., ЕГН ********** срещу определение № 23383/09.10.2025 г., постановено в о.с.з по гр.д. № 71440/24 г на СРС, 149-и състав, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска и неизпълнени указания.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението на СРС, тъй като счита, че дадените указания изискват време, за да бъдат изпълнени, поради което даденият едноседмичен срок от съда е недостатъчен.

Счита, че съдът погрешно се е произнесъл с определение, доколкото е решавал въпроси по същество на спора.

Съдът намира, че частната жалба е подадена в срок, доколкото определението е било връчено на съпруга на страната на 26.01.2026 г., а частната жалба подадена на 29.01.2026 г., от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е допустима.

По същество настоящата инстанция намира, че частната жалба е основателна.

Пред първоинстанционният съд на 04.12.2025 г. е била входирана искова молба от Й. Г. срещу ответниците Е.Л., И.Т. и Н.Б.. С обстоятелствената част на същата е посочено, че се предявява отрицателен установителен иск, че ответниците не са собственици на имот, както и положителен установителен иск, че ищецът е собственик. Отправено е и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт. В исковата молба е посочено, че страните са наследници на М.Г., за който се твърди да е собственик на имот в гр. София, ж.к. ********. В петитума на исковата молба е посочено, че моли съда да признае, че ответниците не са собственици на имотите при равни права ¼ идеална част, както и моли да бъде отменен нотариален акт № 163, приложен към исковата молба.

1

По делото е приложен нотариален акт № 163, с който ответниците са продали на трето лице недвижим имот в гр. София, ж.к. ********. Приложен е договор за продажба на държавен недвижим имот на същия адрес, с който В.Г. и С.Г. са придобили имота. Приложени са удостоверения за наследници на М.Г. и С.Г..

С разпореждане на СРС от 09.12.2025 г. съдът правилно е дал на ищеца редица указания за изправяне на исковата молба, сред който в каква последователност са предявени исковете, за индивидуализация на имота, за формулиране на точен петитум, за внасяне на държавна такса, за представяне на данъчна оценка на имота, както и доказателства за вписана искова молба, който е следвало да бъдат изпълнени в едноседмичен срок. Разпореждането е връчено на страната на 07.01.2026 г.

По делото е постъпила на 14.01.2026 г. молба-уточенение от ищеца, в която се посочва, че уточняват, че иска е за целия имот. Моли за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с данъчна оценка на имота. Посочва, че предявява два иска като последователността е следната „първо е отрицателен установителен иск и втори е положителен установителен иск“. Правният интерес посочва, че бил, че ищецът е собственик по наследство и тъй като ответниците били признати за собственици съобразно НА, то собствеността била спорна. Моли срокът за изпълнение на указанията да бъде удължен с оглед вписване на ИМ.

С определение от 16.01.2026 г.СРС е върнал исковата молба и прекратил производството. Доводите са, че ищецът не е посочил за каква част от имота предявява иска – цялата, реална, идеална. В исковата молба се твърдяло съсобственост, а в допълващата я се говорило, че е собственик на цялата земя.

На следващо място счита, че дори и след дадените указания не е посочено на какво оснвоание твърдни, че е собственик ищецът. Единствено било посочено, че е наследник на собственика на имота, но не се посочва конкретен придобивен способ на наследодателя. Счита, че липсвало правен интерес ищецът да предяви и отрицателен установителен иск, и положителен такъв, като след като не посочва поредността на двата, намира, че производството е недопустимо.

При тези факти настоящата инстанция приема следното:

В действителност подадената искова молба страда от пороци, водещи до нейната нередовност, като доколкото съдът е длъжен на основание чл. 262, ал.

1 ГПК да съобщи на страните за тях, което в настоящия случай е сторено от първоинстанционния съд.

Съгласно чл. 63, ал. 1 от ГПК законоустановените или дадените от съда сроковете могат да бъдат продължавани по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. В настоящия случай въззивният съд намира, че са изпълнени предпоставките за удължаване на срока. На първо място, отправено е такова искане до съда в срок, доколкото разпореждането, с което са били дадени указанията в едноседмичен срок е връчено на страната на 07.01.2026 г., а молбата с искане за удължаване на срока е постъпила в съда на 14.01.2026 г. Относно наличието 2 на уважителни причини съдът намира, че такива са налице. При предявени искове, касаещи собственост на имота, законът е указал необходимост от вписване на исковата молба, което се явява и положителна процесуална предпоставка за разглеждане на иска. Житейски в действителност предприемането на такова вписване, както и снабдяване с данъчна оценка, изисква време, през което страната следва да се снабди с документи и да пристъпи към вписването. Същото трудно може да бъде извършено в определение от съда срок от 1 седмица за изпълнение на указания по нередовност на исковата молба. Предвид и изложеното в уточнението, представено от ищеца, че същият иска да се снабди със съдебно удостоверение, което да му послужи за индивидуализация на имота, както и извършване на указаните му от съда действия, е индиция, че от страната са предприети действия по изпълнение на посоченото от съда в разпореждането му. Следователно не е налице недобросъвестно поведение, с което страната бездейства или отказва да изпълни указанията. Определение на СРС в тази му част е постановено в противоречие с принцип на гражданския процес за служебно начало и дължимо от съда съдействие по хода на делото - чл. 7 ГПК, както и на принципите за законност - чл. 5 ГПК, и за гарантирано право на защита на страните в гражданския процес - чл. 2 ГПК.

По горните причини настоящата инстанция намира, че следва да отмени определението, с което СРС е прекратил производството, като съдът следва да даде на страните допълнителен срок за изпълнение на указанията му.

Настоящата инстанция следва да обсъди и отправеното възражение относно твърдението, че СРС се е произнесъл с определение като е решил преждевременно въпроси по същество. Що се касае до посочената от СРС недопустимост на предявените едновременно положителен и отрицателен установителен иск съдът намира, че същото не представлява произнасяне по същество на спора. От районния съд са били дадени указания за изправяне на исковата молба с посочване на това как са съединени така предявените искове – евентуално, алтернативно. Страната не е изпълнила указанията като е посочила, че предявява и двата иска, но не и как са съединени. При това положение съдът е мотивирал в своето определение, че исковата молба е недопустима, тъй като не е налице посочване на поредност на претендираните два иска. Правният интерес винаги е квалифициран като абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иска. За да бъде установено, съдът на първо място следва да съобрази налице ли е редовна искова молба и след това в рамките на сните и конкретни факти и искания на страната да се произнесе по допустимостта на заявения иск от гледна точка на правен интерес. Страната не може да бъде изненадана с прекратяване на производството поради недопустимост на иск при нередовна искова молба. В този смисъл Решение 162 от 09.07.2012 г. по гр.д. № 1260/2011 г. на ВКС.

Поради това на първо място съдът дължи указания в насока редовност на исковата молба, за да прецени компетентен ли е по нея, налице ли е правен интерес от същата. Независимо от това, с оглед изпълненият фактически състав на чл. 63, ал. 1 ГПК, съдът е следвало да продължи указания срок за 3 изпълнение на указанията. Определението се явява неправилно и следва да бъде отменено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1983/16.01.2026 г. по гр.д. № 54032/2025 г. на СРС, ГО, 26 състав, с което е върнал исковата молба и прекратил производството.

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивната част на настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4