Решение № 434 от 08.07.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. Видин, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря М. С. Евтимова като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20251320102557 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Триадица“, бул. „България“ № 81 В против М. А. Г., ЕГН **********, с адрес: **********.

С исковата молба е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД от ЗЗД.

Твърди се, че на 02.01.2020 г. ответницата М. А. Г. е сключила Договор за потребителски кредит № 385344 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получила сумата от 600.00 лева, срещу което се съгласила да върне 8 броя вноски: 3 х 20.03 лв. и 5 х 132.28 лв., в срок до 02.09.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.13 %.

Сочи се, че от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 385344 на 02.01.2020 г. по безспорен начин се установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Излага се, че договорът за кредит е сключен в съответствие с 1 разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК и че същият е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10. чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Поддържа се, че в чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

Твърди се, че в чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, които ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Сочи се, че горепосоченият договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответницата е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Евентуално, ако съдът не приеме, че договорът е сключен по електронен път, то ищецът посочва, че Договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Излага се, че ответницата М. А. Г. не е изпълнила в срок задълженията си по Договора за кредит.

Поддържа се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022 г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на 2 цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81 В, ап. 3.

Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия, извадка от което се твърди, че е приложена исковата молба, със заличени лични данни, съгласно ЗЗЛД.

Твърди се, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника — ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то ищецът моли съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба, като е цитирана и съдебна практика.

Посочва се, че претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X.

„Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

Излага се, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Сочи се, че ищецът депозирал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 5458/2025 г. по описа на РС - Бургас и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 600.00 лева – главница, ведно с законна лихва от датата на подаване на заявлението за 3 издаване на заповед за изпълнение но чл. 410 ГПК до изплащане на вземането.

Претендират се направените заповедното производство разноски. в настоящото производство и в

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответницата. Твърди се, че не са налице доказателства за твърдението на ищеца, че ответницата е получила реално и лично сумата по кредита и по какъв начин.

Наведено е възражение, че процесният договор за кредит е недействителен, като сключен при неравноправни клаузи.

Наведено е възражение за нищожност на процесния договор за кредит на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона.

Наведено е възражение, че процесният договор за кредит е сключен при липса на основание и в нарушение на чл. 5 от ЗПК, поради което се иска да се задължи ищцовото дружество да представи писмено доказателство за наличие според ищеца на чл. 5, ал. 13 от ЗПК, а именно: писмена инициатива от страна на ответницата за използване на средство за комуникация от разстояние по смисъла на ЗПФУР.

Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

По делото са представени писмени доказателства.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 5458/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу ответника М. А. Г. за процесната сума. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 2942 от 04.08.2025 г., която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземането си.

По делото е представен на хартиен носител Договор за паричен заем Кредирект № 385344 от 02.01.2020 г., от който е видно, че е сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответника, като последният е усвоил сумата от 600.00 4 лева. Страните са се договорили кредитът да бъде върнат на 3 месечни погасителни вноски при годишен лихвен процент по заема 40,05 %, годишен процент на разходите 48,13 %, с падежна дата – 02.09.2020 г. и обща сума за плащане – 721,49 лева.

От представения в препис договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г., се установява, че цедентът „Сити Кеш“ ООД продава на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД вземанията, подробно описани в Приложение №1 към договора, където е вписан дългът на М. А. Г..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД.

Не се спори между страните и се установява от приетите писмени доказателства, че в полза на ищцовото дружество срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, както и че искът по чл.415, ал.1 ГПК е предявен в законоустановения срок от цесионера, което обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за ищеца.

Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. В настоящия случай със сключването на договора от 21.07.2022 г. кредиторът „Сити Кеш“ ООД е продал на ищеца вземането, което е имал към ответника по сключения договор за паричен заем от 02.01.2020 г. Същото фигурира и е индивидуализирано в приложението към договора. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД задължението за съобщаването се носи от предишния кредитор. Съгласно т.

4.3. от Договора за продажба и прехвърляне на вземания, цедентът дава съгласието си и упълномощава цесионера да уведоми длъжниците от негово име за извършеното прехвърляне на вземания, поради което съдът приема, че 5 ищецът е бил изрично и писмено овластен от цедента да извърши следващите се действия по уведомяването на длъжниците, за което липсва законова пречка. Ищецът е представил към исковата молба уведомление до ответника за извършено прехвърляне на вземания, от което не става ясно дали е връчено на адресата, още по-малко – на коя дата. Настоящият съдебен състав приема, че ответникът е редовно уведомен за това обстоятелство с факта на връчване на особения представител на исковата молба и приложенията, т. е. на 10.02.2026 г. Съдебната практика е константна по въпроса, че съобщаването на сключен договор за цесия може да се извърши и с исковата молба (факт, който следва да се зачете съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК), стига към същата да са приложени съответните документи. В случая към исковата молба са приложени както договорът за цесия, така и изрично уведомление за цесия, отправено до длъжника. Уведомлението е връчено на длъжника-ответник, чрез процесуалния му представител. При това положение, изискването на чл.

99, ал. 4 ЗЗД се възприема от съда за спазено.

От представените писмени доказателства съдът намира за доказано по делото наличието на облигационна връзка, от която е възникнало задължение за ответника за заплащане на търсената сума.

Ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК .

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.