Определение № 3282 от 31.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3282 гр. София, 31.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002100950 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 232/13.01.2023 г., подадена от „Аланекс“ ЕООД (преди „Аланекс“ ООД), чрез адвокат И. Д., срещу решение № 269 от 25.11.2022 г. по гр. д.

№ 20223600500123/2022 г. на Окръжен съд – Шумен, с което е потвърдено решение № 260000 от 05.01.2022 г. по гр. д. № 15/2021 г. на Районен съд – Нови пазар, изменено в частта за разноските с определение № 260007 от 16.02.2022 г. по същото дело.

С потвърденото първоинстанционно решение съдът е: признал на основание чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 2 ГПК оспорването, направено от „Аланекс“ ООД, на пълномощно, намиращо се на л. 28 от делото, с което В. Г. Д. е упълномощила дъщеря си Р. В. М. и адвокат Г. К. от АК - София, за недоказано; признал на основание чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 2 ГПК пълномощно с нотариална заверка № № 1364, 1365/19.08.2016 г., заверено от нотариус с рег.

№ * на Нотариалната камара - Т. С., с район на действие РС - Нови пазар, намиращо се в нотариалното дело № 1354 от 2016 г. на нотариус с рег. № 346 на Нотариалната камара, с което В. Г. Д. е упълномощила М. С. А., за неистинско, като е разпоредил копие от приложения по делото неистински документ да се изпрати на РП - Шумен по компетентност, на основание чл. 194, ал. 2 ГПК; прогласил на основание чл. 576 и чл. 578, ал. 4 ГПК, по иск на Р. В. М. и Ж. В. Ж. срещу М. С. А. и „Аланекс“ ООД, нищожността на извършеното нотариално действие - нотариална заверка на пълномощно за прехвърляне на недвижим имот с рег. № № 1364, 1365, том 1, акт № 18 на нотариус с рег. № * Т. С.; признал за установено на основание чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 42, ал. 2 ЗЗД спрямо Р. В. М. и Ж. В.

Ж., че сключеният с нот. акт № 33, том X, рег. № 7118, дело № 1354/2016 г. на нотариус с рег. № * на Нотариалната камара договор за покупко-продажба между М. С. А., като 1 пълномощник на В. Г. Д., като продавач, и „Аланекс“ ООД, като купувач, на недвижим имот: нива с площ от 12.000 дка в м. „Ч.“, представляваща имот № *, при граници и съседи: имоти с № № *, *, *, *, *, *, *, който е образуван от имот № *, за сумата от 1411.20 лв., е недействителен (описаният в договора имот, представлява по новата КК имот с идентификатор ***, с площ от 12 000 кв.м, м. „Ч.“, предназначение: земеделска земя, при граници на имота: имоти с № № ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***); признал за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на „Аланекс“ ООД, че Р. В. М. и Ж. В. Ж. са собственици на недвижим имот, представляващ по новата КК имот с идентификатор ***, с площ от 12 000 кв.м, м. „Ч.“, предназначение: земеделска земя, при граници на имота: имоти с № № ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, и е осъдил „Аланекс“ ООД да предаде на Р. В. М. и Ж. В. Ж. владението върху имота.

Въззивният съд, сезиран с жалба на „Аланекс“ ООД, е съобразил, че гр. д. № 15/2021 г. по описа на Районен съд – Нови пазар е образувано по искова молба на В. Г. Д. срещу „Аланекс“ ООД и М. С. А., с искания съдът да обяви, на основание чл. 576 и чл. 578, ал. 4 ГПК, нищожността на нотариалното удостоверяване на пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание № № 1364, 1365, т. 1, акт № 18 на нотариус с peг. № *, по силата на което ищцата е упълномощила ответника М. С. А. да се разпореди със собствения й недвижим имот - ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. Нови пазар, м. „Ч.“, с площ от 12 000 кв.м; при условията на евентуалност - да обяви нищожност на визираното пълномощно на основание чл. 26, ал. 2, пр. второ и чл. 44 ЗЗД, поради липса на съгласие; при условията на евентуалност - да обяви унищожаемост на пълномощното на основание чл. 31, ал. 2, във вр. с чл. 44 ЗЗД, поради състояние на трайна неспособност на ищцата да разбира или ръководи действията си; да прогласи в отношенията между страните, на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, недействителността на договор за покупко-продажба по нот. акт № 33, т. X, peг. № 7118, д. № 1354/2016 г. на нотариус с peг. № *, по силата на който М.

С. А., в качеството му на неин пълномощник, е продал на „Аланекс“ ООД собствения й недвижим имот - ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. Нови пазар, местност „Ч.“, с площ от 12 000 кв.м, поради сключването му от лице без представителна власт спрямо продавача; при условията на евентуалност - да прогласи в отношенията между страните недействителността на процесния договор за покупко-продажба на основание чл.

40 ЗЗД, поради договаряне във вреда на представлявания; при условията на евентуалност да развали същия договор, на основание чл. 87 ЗЗД, поради неизпълнение от страна на продавача, както и да признае за установено спрямо „Аланекс“ ООД, че тя е едноличен собственик на описания по-горе недвижим имот и го осъди да й предаде владението му. В предоставения му срок за отговор „Аланекс“ ООД е възразило, че ищцата не е давала съгласие за завеждане на делото, след като в исковата молба се твърди, че към 2016 г. не е разбирала свойството и значението на постъпките си, поради което е поискало тя да бъде призована да потвърди действията си, а ако не го стори, производството по делото да бъде прекратено. По иска за унищожаемост на пълномощното е възразило, че е изтекъл преклузивният тригодишен срок от извършване на сделката, поради което същият е недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане. По отношение на останалите искове е 2 изразило становище за тяхната неоснователност. Другият ответник - М. С. А., не е взел становище по предявените искове. С определение № 260186/09.03.2021 г. първоинстанционният съд е открил по искане на ищцата, направено с исковата молба, производство по чл. 193 ГПК, за оспорване подписа и почерка, положен от нейно име върху пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание № № 1364, 1365, т. 1, акт № 18 на нотариус с peг. № *. Преди първото по делото заседание, на 01.04.2021 г. е настъпила смъртта на ищцата, поради което, с определение № 260258/12.04.2021 г., същата е заличена като страна и на нейно място са конституирани наследниците й по закон и нейни деца Р. В.

М. и Ж. В. Ж.. С молба от 31.05.2021 г. новоконституираните ищци са допълнили исковата молба, навеждайки основание за нищожност на упълномощителната сделка на основание чл.

576, във вр. с чл. 583, ал. 1 ГПК. С протоколно определение от 31.05.2021 г. Районен съд – Нови пазар е открил, по искане на „Аланекс“ ООД, заявено в първото по делото заседание, производство по оспорване автентичността на пълномощно от В. Г. Д., с което тя е упълномощила дъщеря си Р. В. М. и адвокат Г. Р. К. от САК да я представляват по нейни искови претенции пред PC - Нови пазар за прогласяване нищожност на процесните пълномощно и договор за покупко-продажба, както и за предявяване от нейно име на иск по чл. 108 ЗС за ревандикиране на собствения й ПИ № ***.

По отношение възражението на „Аланекс“ ООД за липса на съгласие от страна на първоначалната ищца за завеждане на делото и ненадлежното й представителство, Окръжен съд – Шумен е приел за установено, че същата е предявила исковите си претенции чрез пълномощника си адвокат Г. Р. К., от когото е била представлявана до смъртта си. За доказване на упълномощаването, адв. К. е представил пълномощно, приложено на л. 28 от първоинстаниционното дело, с което В. Г. Д. е упълномощила дъщеря си Р. В. М. и адв. Г. Р.

К. от САК да я представляват по нейни искови претенции пред РС - Нови пазар за прогласяване нищожност на процесните пълномощно и договор за покупко-продажба, както и за предявяване от нейно име на иск по чл. 108 ЗС за ревандикиране на собствения й ПИ № ***. Съдът е визирал, че това пълномощно е оспорено от „Аланекс“ ООД досежно автентичността на подписа, положен срещу упълномощител, по повод на което е открито производство по чл. 193 ГПК.

Съдът е изложил, че във връзка с оспорването са изслушани две съдебно-графически експертизи в първоинстанционното производство. Според заключението на вещото лице Х. по първата от тях, почеркът, с който е положен подписът в пълномощното, и почеркът, с който са изписани ръкописните текстове в „Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние“ от 15.01.2021 г. (л. 48 от делото), принадлежи на едно и също лице. На зададени му в открито съдебно заседание въпроси вещото лице е отговорило, че на пълномощното буквата „В“, която е отделена, и останалата част от подписа не са изписани от едно и също лице, като частта от подписа след буквата „В“ е изпълнена от лицето, което е изписало ръкописния текст на визираната декларация, изходяща от името на В. Г. Д.. По отношение на тази декларация, в същото съдебно заседание адв. К. е заявил, че е била попълнена от Р. В. М.. Според заключението на вещото лице Б. по повторната СГЕ, подписът на пълномощното срещу упълномощител е положен от В. Г. Д.. Подписът е един, 3 като пред него е изписана самостоятелна буква „В“, но тя е изписана от лицето, положило подписа, т.е. всичко в позиция „упълномощител“ е изписано от В. Г. Д. и върху пълномощното няма нищо изписано от Р. В. М. или от Ж. В. Ж.. Във въззивното производство е допусната тройна СГЕ, според чието заключение в пълномощното се разграничават два подписа за упълномощител, положени от две различни лица, като участието на В. Г. се изразява в полагането на първия подпис, състоящ се от буква „В“ и множество нечетаеми щриховидни елементи. Вторият подпис, състоящ се от буква „В“ и транскрипция „димва“, е изпълнен като опит за имитация от друго лице, като вещите лица допускат това да е Р. В. М..

Като е съобразил заключенията по посочените експертизи и съдържанието на оспорения документ, както и на декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние от 15.01.2021 г., Окръжен съд – Шумен е приел, че върху пълномощното, приложено на л.

28 от първоинстанционното дело, има положен подпис от първоначалната ищца В. Г. Д., като изписаният върху същото втори подпис, изпълнен от трето лице, не рефлектира върху автентичността на първия подпис, доколкото са два самостоятелни такива. Предвид това и доколкото се установява, че първият от подписите е положен от лицето, посочено като автор на пълномощното, а вторият е поставен след него и видимо с друга химикална паста, без да се установява дали са били изписани по едно и също време или с интервал, съдът е направил извод, че пълномощното е подписано от упълномощителката, поради което не е неистински документ. Ето защо, претенцията за оспорването му е неоснователна. В тази връзка съдът е отбелязал, че предвид ясното разграничение на двата подписа, не може да се приеме, че става дума за един подпис, едната част от който е изпълнена от едно лице, а другата от друго лице, което би било основание за признаване неавтентичност на изписаното. Също така, доколкото се установява с категоричност, че първият подпис е на упълномощителката, полагането на втория подпис е без значение по отношение действителността на упълномощителната сделка, поради наличие на валидно обективирано волеизявление от страна на лицето, сочено за автор на документа. Въз основа на така изложеното, въззивният съд е заключил, че с пълномощното е било учредено валидно представителство от първоначалната ищца в полза на адв. К. и дъщеря й Р. М., поради което е счел възраженията на „Аланекс“ ООД за недопустимост на предявените искове, поради липса на надлежно представителство и процесуална легитимация на ищеца, за неоснователни.

По възражението на дружеството, че към датата на завеждане на исковата молба ищцата не е могла да разбира и ръководи действията си, Окръжен съд – Шумен е приел, че от допуснатата по делото комплексна съдебномедицинска експертиза се установява, че В. Д. не е страдала от душевно заболяване или интелектуален дефицит, вкл. старческо слабоумие, поради което е могла да изразява воля и да разбира извършваните от нея действия и да ръководи постъпките си. Същата не е имала неврологични заболявания, които да възпрепятстват възможността за полагане на подпис, изписване на текст, или възприемане на реч. Същата е имала намаление на слуха, но е разбирала говор при комуникация на висок глас. Съдът е приел и че няма данни ищцата да е била лекувана от МКБ X I 69, във връзка с което й е била издадена рецептурна книжка или да е страдала от вертебробазиларна 4 артериална недостатъчност, както е било отразено от личния й лекар. По тези съображения Окръжен съд – Шумен е намерил за неоснователно и това възражение.