Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 155 от 16.01.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 4357/2022
Вид
Решение № 155
Подписан
16.01.2023
В сила
02.03.2023
Състав
Йоана Николаева Вангелова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Варна, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Д. като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20223110104357 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 и чл. 245, ал. 2 КТ.

Ищецът Е. Х. Б. твърди, че работи в ответната Детска градина ***, с.

Звездица, общ. Варна, по силата на трудов договор от 22.04.2019 г. Поддържа, че съгласно чл. 227, ал. 2, т. 2 и ал. 7 ЗПУО и чл. 71 от Наредба от 22 юли 2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, отговаря на изискванията за заемане на длъжността „старши учител“ – има висше образование, магистър със специалност „Предучилищна педагогика“, 10 години учителски стаж и е придобила втори клас квалификация. Въпреки че още към момента на сключване на трудовия договор е отговаряла на изискванията за заемане на длъжността „старши учител“, била назначена на длъжност „учител“, като едва считано от 01.03.2021 г. с Допълнително споразумение № 104/30.02.2021 г. директорът на детската градина се съгласил да бъде променена длъжността й.

Навежда доводи, че цитираните разпоредби не позволяват директорът да извършва преценка, а го задължават да назначи на длъжността „старши учител“ всяко лице, което отговаря на изискванията за заемането й. Сочи, че по нейна жалба директорът на Дирекция „Образование и младежки дейности“ при Община Варна е констатирал, че неправилно е назначена на длъжността „учител“ вместо „старши учител“. Счита, че причината да не бъде назначена на длъжността „старши учител“ е нежеланието на директора на детската градина да заплаща договорените с колективни трудови договори по-високи възнаграждения за учителите, заемащи тази длъжност. Заявява, че по този начин за периода от назначаването й до 01.03.2021 г. й е начислено и 1 заплатено по-малко от дължимото трудово възнаграждение.

Ищцата твърди, че е член на Синдиката на българските учители – Варна и е заплатила членския си внос за целия процесен период. В това си качество за 2019 г. въз основа на чл. 26 от Общински КТД № 28/02.05.2019 г. /в сила от 01.01.2019 г. и валиден за срок от две години/ е имала право да получи минимална основна заплата от 955 лева вместо начисляваната й такава от 920 лева. Сочи, че по-ниското възнаграждение се отразило и на сумата, начислявана като допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, като й е изплащано такова в размер на 322 лева вместо в размер на 334.25 лева. Наред с това посочва, че съгласно чл. 30 от колективния трудов договор следвало да получава 70 лева месечно за втори клас, но през 2019 г. й била начислявана само сума от 55 лева.

Заявява, че считано от 01.01.2020 г. за длъжността „старши учител“ в съответствие с Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1, следвало да получи минимална основна заплата от 1120 лева вместо начисляваната в размер на 1085 лева, което се отразило съответно и на размера на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит /вместо в размер на 403.20 лева такова било начислявано в размер на 390.06 лева/.

Посочва, че считано от 01.01.2021 г. за длъжността „старши учител“ съгласно т. 1 от Анекс № Д01-342/07.12.2020 г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01197/17.08.2020 г. и Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1, следвало да получи минимална основна заплата от 1300 лева вместо начисляваната в размер на 1085 лева.

Това се отразило на начисляваната сума за допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, като вместо да получи такова в размер на 481 лева същото й било начислявано и изплащано в размер на 401.45 лева.

Заявява, че определеното й по-ниско възнаграждение се отразило и на начисленото и изплатено обезщетение за ползван платен годишен отпуск.

Отправя искане до съда за осъждане на ответника да й заплати следните суми:

1. сумата от 1647.79 лева, представляваща сбор от неизплатените трудови възнаграждения за периода от 01.05.2019 г. до 01.03.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба – 01.04.2022 г., до окончателното ѝ изплащане;

2. сумата от 279.52 лева, представляваща общ размер обезщетение за забавено заплащане на трудови възнаграждения за периода от 01.05.2019 г. до 01.03.2021 г., начислено за периода от 01.07.2019 г. до 31.03.2022 г.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В проведеното на 21.10.2022 г. открито съдебно заседание по делото е допуснато изменение на предявените искове, както следва:

1. на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за 2 сумата от 1647.79 лева – чрез неговото намаляване на сума в размер на 1069.90 лева;

2. на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 245, ал. 2 КТ за сумата от 279.52 лева – чрез неговото намаляване на сума в размер на 219.03 лева.

С молбата си по реда на чл. 214 ГПК ищцовата страна изрично е уточнила, че претендираното трудово възнаграждение е за периода от м. май 2019 г. до м. декември 2020 г., като такова не се претендира за месеците януари и февруари 2021 г.

Производството по делото е прекратено за разликата над намаления размер на исковете до първоначално предявения поради извършено от ищеца оттегляне на същите.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Посочва, че ищцата е постъпила на работа по трудов договор за заместване на отсъстващ служител, като е приела да бъде назначена на длъжността „учител детска градина, кв. II степен“. Същата още в заявлението за участие в конкурса за заемане на длъжността е посочила, че кандидатства за длъжността „учител“, в какъвто смисъл е заявлението й за назначаване от 22.04.2019 г., както и подадената автобиография. Посочва, че при обявяване на свободното работно място ответната детска градина изрично е уведомила Регионалното управление на образованието, че се касае за длъжността „учител в детска градина“.

Ответникът оспорва, че ищцата отговаря на изискванията за заемане на длъжността „старши учител“ и заявява, че никога не е изпълнявала и не е демонстрирала желание да изпълнява функциите, вменени на заемащите тази длъжност.

Поддържа, че претенциите на ищцата са обусловени от завръщането на титуляря на заеманата от нея длъжност след отпуск по майчинство и желанието й да остане на работа в детската градина.

Оспорва ищцата да е редовен член на Синдиката на българските учители, като твърди, че е налице забавяне на вноски за 2019 г.

Навежда доводи, че съгласно чл. 71, ал. 2 и 3 от цитираната в исковата молба Наредба № 14 от 22 юли 2019 г. лицата, които отговарят на изискванията, могат да подадат заявление за заемане на длъжността „старши учител“, като в случай че не са го сторили, за работодателя не възниква задължение да ги назначи на такава длъжност.

Твърди, че за месеците януари и февруари 2021 г. на ищцата е начислявано претендираното основно трудово възнаграждение в размер на 1300 лева.

Моли да бъдат отхвърлени предявените искове и да му бъдат присъдени разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема 3 за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните наличието на валидно възникнало трудово правоотношение между тях, възникнало въз основа на трудов договор от 22.04.2019 г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „учител“ за периода от 01.05.2019 г. до 01.03.2021 г.

С исковата молба са представени допълнителни споразумения от 15.02.2021 г., 26.02.2021 г. и 30.03.2021 г. /л. 13-15/. С първото от тях е увеличен размерът на трудовото възнаграждение на ищцата, считано от 01.01.2021 г., а с второто същата е преназначена на длъжността „старши учител“, считано от 01.03.2021 г. С допълнителното споразумение от 30.03.2021 г. е изменено допълнителното възнаграждение за професионалноквалификационна степен, считано от 01.03.2021 г.

От съдържанието на приложените към отговора на исковата молба заявления за кандидатстване за работа и за назначаване /л. 94 и 95/, ищцата е заявила желанието си да бъде назначена на длъжност „учител в детска градина“.

Видно от приложената на л. 16 от делото диплома за висше образование, Е. Х. Б. е завършила специалност „предучилищна педагогика“, като съгласно служебна бележка № 1421/25.04.2002 г., издадена от ШУ „Епископ Константин Преславски“ въз основа на така издадената диплома се ползва с правата на образователно-квалификационна степен „магистър“.

От удостоверение № 3972/01.10.1993 г., издадено от МОН, Институт за повишаване квалификацията на учителските кадри „Д-р Петър Берон“, гр.

Варна, се установява, че ищцата е придобила втори клас квалификация.

От съдържанието на приложената към исковата молба трудова книжка се изяснява, че до сключване на трудовия договор с ответника Е. Х. Б. има трудов стаж като учител, както следва: в ЦДГ № 10, гр. Шумен – общо 76 дни, ЦДГ № 34, гр. Шумен – 5 години и 25 дни; ЦДГ № 38, гр. Варна – 4 години, 3 месеца и 16 дни и в ЦДГ № 43, гр. Варна – 6 години, 10 месеца и 9 дни.

Към писмените доказателства по делото е приобщена служебна бележка изх. № 48/04.03.2022 г., издадена от Синдиката на българските учители, Изпълнителен комитет – Варна, от съдържанието на която става ясно, че ищцата е редовен член на СБУ-Варна и е издължила членския си внос до м. юни 2022 г. Последното се потвърждава и от приложените на л. 72-74 от делото писмени доказателства.

От ищцата е представен Общински колективен трудов договор № 28 от 02.05.2019 г. /л. 20 и сл./, в сила от 01.01.2019 г., валиден за срок от 2 години /§ 1 от Заключителните разпоредби на КТД/. Съгласно чл. 26 от същия е уговорен минимален размер на основното месечно трудово възнаграждение за длъжността „учител“ от 920 лева, а за длъжността „старши учител“ – 955 лева. В чл. 30 е предвидено заплащането на допълнително трудово възнаграждение за втора професионално-квалификационна степен в минимален размер от 70 лева.

4

По силата на чл. 27 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д01-134 от 08.06.2020 г. /л. 35 и сл./, в сила от 08.06.2020 г. и валиден до 31.12.2020 г., са определени минимални основни работни заплати за длъжността „учител“ – в размер на 1085 лева, а за длъжността „старши учител“ – в размер на 1120 лева.

С Анекс от 07.12.2020 г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д01-197 от 17.08.2020 г. /л. 32 и сл./ е предвиден минимален размер на основното месечно трудово възнаграждение, както следва: за длъжността: „учител“ – 1260 лева, за длъжността „старши учител“ – 1300 лева.

От съдържанието на приобщените към писмените доказателства по делото длъжностни характеристики за длъжностите „учител“ и „старши учител“ /л. 136 и сл./ се установяват основните задължения и отговорности, вменени на заемащите посочените длъжности.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът кредитира като компетентно изготвено и аргументирано. От същото се установява, че за исковия период / от 01.05.2019 г. до 01.03.2021 г. / разликата между изплатеното в полза на ищцата трудово възнаграждение и дължимото такова за длъжността „старши учител“ възлиза на 1069.90 лева, а мораторната лихва, изчислена от датата на забавата до датата на депозиране на исковата молба, е в размер на 219.03 лева. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като уточнява, че изплатеното възнаграждение е правилно определено за длъжността „учител“.

От показанията на св. Анна Георгиева Демирова, заемаща длъжността „старши учител“ в ответната детска градина, се потвърждава, че Е. Б. е постъпила на длъжността „учител“ при сключване на трудовия си договор.