Определение № 236 от 08.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 236 гр. София, 01.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Стамболова

Членове:

Надежда Трифонова

Петя Колева като разгледа докладваното от Теодора Стамболова Касационно частно наказателно дело № 20248003200396 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.351,ал.6 НПК.

С разпореждане №416/14.03.24 г., постановено от съдия-докладчик при ОСВарна /ВОС/, 5 състав по В.Н.Ч.Д.744/23 г.,е върната частна жалба на адвокат М. Д., защитник на А. К. против определение №628/ 23.11.23 г. на ВОС,постановено по посоченото дело.

Срещу това разпореждане е постъпила частна жалба с оплакване, базирано на нормата на чл.346,т.4 НПК. Иска се не само отмяна на атакуваното разпореждане, но и разглеждане на частната жалба срещу определението на ВОС по същество.

Върховният касационен съд, като провери сезиращия я документ и изложените в него доводи и като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира следното:

В касационната частна жалба в частта по отправените искания са смесени основанията по две процедури. Първата е такава по чл.351,ал.6 НПК по връщане на частна жалба като недопустима, а втората е свързана с искане за произнасяне на ВКС по същината на претенцията по определение, постановено от ВОС във връзка с присъдени съдебни разноски. Настоящото касационно производство е образувано по първата процедура и произнасянето на върховната съдебна инстанция по наказателни дела следва да бъде в рамките именно на нея- досежно разпореждането за връщане на жалбата. Едва при признаване правотата на жалбоподателя чрез отмяна на атакуваното разпореждане, би било възможно да се настоява за активиране на 1 процедура по отмяна на съответното определение.

За да бъде разбрана тезата на върховната съдебна инстанция,трябва да бъдат дадени определени пояснения.

С решение №230/30.08.23 г., постановено от ВОС, 5 състав по В.Н.Ч.Х.Д. 744/23 г., е потвърдена присъда №3/02.02.23 г., постановена от РС-Девня по Н.Ч.Х.Д.131/22 г.

С определение №628/23.11.23 г., постановено от въззивния съд, А. К. е осъден да заплати на адвоката на частните тъжители сума, представляваща възнаграждение за процесуално представителство. Това определение е атакувано пред ВКС с частна жалба с твърдения за негова неправилност и незаконосъобразност. Тя е върната с разпореждане №416/ 14.03.24 г.,постановено от съдията-докладчик. В него е изложена невъзможност да се атакува определението на ВОС поради неприсъствието му сред актовете по чл.346,т.3 НПК, подлежащи на касационен контрол. В частната жалба срещу разпореждането, предмет на разглеждане от настоящия състав на ВКС, се сочи наличие на предпоставките по чл.346,т.4 НПК за допустимост на процедурата.

Касационната жалба в частта, в която съгласно гореказаното този съд е сезиран, е неоснователна. Поначало е вярно, че в процесуалния закон е заложено неколкостепенно разглеждане на наказателните съдебни производства. Същото обаче, както този съд не един път е отбелязвал, има изключения, които се извличат при тълкуване на нормата на чл.346 НПК. В този текст е формулиран предметът на касационно обжалване. Видно от интересуващата според частната жалба процесното дело т.4, на касационно обжалване подлежат решенията и определенията на окръжния съд, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство, когато тези съдебни актове са постановени за първи път във въззивното производство.

В случая обаче с определението за разноските, действително постановено за първи път от окръжен второстепенен съд, далеч не става дума за акт, преграждащ, спиращ или прекратяващ наказателното производство. По него вече има влязла в сила осъдителна присъда.

Видно е освен това, че актът на ВОС, решаващ въпроса с виновността на дееца, е решение, а не нова присъда. На това се е спрял и съдията-докладчик в разпореждането си за връщане на частната жалба. При това положение не са налице и предпоставките на чл.346,т.3 НПК, допускащи касационен контрол по определения на окръжен и апелативен съд по чл.306,ал.1 НПК /като настоящото такова/. И това е така, именно понеже те подлежат на разглеждане от върховната съдебна инстанция по наказателни дела само в случаите на оповестена нова присъда.

Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адвокат М. Д., защитник на А.

К., срещу разпореждане №416/14.03.24 г., постановено от съдия-докладчик при ОСВарна, 5 състав по В.Н.Ч.Х.Д.744/23 г., с което е върната частната жалба срещу определение №628/23.11.23 г.,постановено по соченото наказателно дело.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3