Решение № 209 от 06.03.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Перник, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20241720105961 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба вх.№ 10899/16.05.2024 година (п.к.) от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, ж.к.“МОШИНО“, представлявано от изпълнителния директор инж.Б. М. Б., чрез юрисконсулт Е. М. срещу М. М. В., ЕГН **********, гр.П., ул.“М. Г.”, бл.*, вх.*, ап.**.

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението.

Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на 1 предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

При изложените твърдения се иска в отношенията между страните да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2277, 20 (две хиляди двеста седемдесет и седем лева и двадесет стотинки) лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находят се в град П., ул.“М. Г., бл.*, вх.*, ап.**, от които: главница в размер на 2009,04 лева, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 268,16 лева, за периода от 08.07.2022 г. до 28.05.2024 година, както и законната лихва върху главницата от 2009,04 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 01.07.2024 година до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

Ответникът не е депозирал писмен отговор в срок.

При така изложените твърдения съдът счита, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът с определение по чл. 140 ГПК на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявил, че му е служебно известен фактът на влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, одобрени с Решение № ОУ011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и в-к „Новинар, бр. 101 от 30.04.2008 г., поради което същите не се нуждаят от доказване.

Няма други факти и обстоятелства, които да са общоизвестни, служебно известни на съда или за които да съществуват законови презумпции и да не се нуждаят от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК.

С оглед общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на всяка от страните е да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. На основание чл.

146, ал. 1, т. 5 ГПК доказателствената тежест за установяване на подлежащите на доказване факти се разпределя по следния начин: 1) По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ: В тежест на ищеца е, при условията на пълно и главно доказване, да установи възникването и съществуването между него и ответника на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и е доставял такава за процесния топлоснабден недвижим имот чрез изправно и преминало през метрологична проверка СТИ, за която се дължи посочената в исковата молба сума и която е отчетена и разпределена от избрана от СЕС ФДР /фирма за дялово разпределение/ и по силата на сключен между нея и ищеца договор. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасила дълга на падежа, за което не се сочат доказателства. 2) По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД: В тежест на ищеца е да докаже възникването на главно задължение, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. При 2 установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

В съдебно заседание ищецът изпраща представител по пълномощие юрисконсулт А.

С., която заявява, че поддържа така изложеното в исковата молба. Отправено е искане до съда да постанови неприсъствено решение, което е уважено с протоколно определение в проведеното открито съдебно заседание на 05.03.2025 г.

В съдебно заседание ответница, редовно призована не се явява лично и не се представлява, нито е отправила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК в случаите, при които ответникът не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него, като за тези последици от бездействието си ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от изложените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

В настоящия случай така посочените предпоставки, обуславящи възможността за постановяване на неприсъствено решение, са налице. Ищцовото дружество е направило изрично искане в този смисъл, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с разпореждането на съда, редовно е призован за първото по делото съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител, като не е направил и искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Съдът приема, че са налице предпоставките и на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като от представените от ищцовата страна документи предявеният иск вероятно основателен, тъй като недвусмислено се установи наличие на облигационна връзка, между ищеца и ответника както и размера на исковата претенция. Съдът счита, че ищецът успя да установи възникването и съществуването между него и ответника на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и е доставял такава за процесния топлоснабден недвижим имот чрез изправно и преминало през метрологична проверка СТИ, за която се дължи посочената в исковата молба сума и която е отчетена и разпределена от избрана от СЕС ФДР /фирма за дялово разпределение/ и по силата на сключен между нея и ищеца договор. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасила дълга на падежа, за което не се сочат доказателства в настоящото производство.

Ищецът доказа възникването на главно задължение, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на 3 ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Ответницата в рамките на заповедното производство е релевирала възражение по чл. 414а ГПК с приложени писмени документи установяващи плащане на задължения към ищцовото дружество, като същите се отнасят за други периоди извън процесния период, като ищецът е погасил посочените от длъжника задължения, а тези суми за които длъжникът не е посочил какво задължение се погасява с тях са послужили за погасяване на най-старите му задължения по см. на чл. 76, ал. 1 ЗЗД.

Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение по реда на чл. 238 ГПК, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

По разноските:

Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл. 78, ал.

1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер на 184,82 лева като е претендирал и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК в минимален размер от 100.00 лева, което също следва да бъде присъдено, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК.

Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 95,54 лева, които също следва да му бъдат присъдени.

В светлината на гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, ж.к.“МОШИНО“, СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу М. М. В., ЕГН **********, гр.П., ул.“М. Г.”, бл.*, вх.*, ап.** за сумите по издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК № 2177 от 02.07.2024 г. в рамките на ч.гр.д. № 3606/2024 г. по описа на ПРС, а именно за сумата представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за за апартамент, находят се в град П., ул.“М. Г.”, бл.*, вх.*, ап.** от които: главница в размер на 2009,04 лева, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 268,16 лева, за периода от 08.07.2022 г. до 28.05.2024 година, както и законната лихва върху главницата от 2009,04 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 01.07.2024 година до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. М. В., ЕГН **********, гр.П., ул.“М.

Г.”, бл.*, вх*., ап.**, ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, ж.к.“МОШИНО“ сумата от 184, 82 лева – разноски пред Районен съд Перник в исковото производство и сумата от 95,54 лева – 4 разноски пред Районен съд Перник в заповедното производство.

Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

5