Определение № 1035 от 06.12.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1035 гр. Ловеч, 06.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500777 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 418, ал. 5 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54, представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов, в качеството им на изпълнителни директори, чрез пълномощника им юрисконсулт Мартин Недков, срещу Разпореждане № 1222/22.10.2024 г. на РС-Троян по ч.гр.д. № 770/2024 г., с което е отхвърлено изцяло подаденото от тях заявление срещу длъжника Н. Н. Петрова – Стойчева.

Изтъква, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката, за задълженията на по Договор за кредит № 7053438569/ 24.04.2923 г., е документ сред посочените в чл. 417 т. 2 ГПК, че същото съдържа достатъчно данни за индивидуализация на длъжника и вземането, редовно е от външна страна и отговоря на всички изисквания на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ - съдържа данни за договора за кредит, информация за общо дължимите вноски по договор, както и за броя на платените вноски по договор, за конкретните просрочени вноски, за размер на сумата съгласно договора, за размер на паричното задължение - общата дължима сума към дата на изготвяне на извлечението, включваща главница, лихви и обезщетение за забава, както и периода, за който се претендират. Позовава се на съдебна практика, съгласно която извлечението от счетоводните книги следва да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане - данни за 1 длъжника и кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането, за дължимия размер на кредита - главница и лихви, каквото информация в представеното със заявлението извлечение е налице. Сочи, че целта на заповедното производство не е да се установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва, поради което материалните предпоставки не следва да са предмет на разглеждане в заповедното производство по чл. 417 ГПК, а могат да се установят евентуално в исков процес.

Твърди, че размерът на предоставения кредит е посочен в чл. 7 от договора за потребителски кредит, където са индивидуализирани предоставените на кредитополучателя суми и е посочен общият им размер, като в случая на длъжника по настоящото производство е предоставена в кредит обща сума в размер на 3 765.36 лева, от които 2 800 лева предоставени на продавача на избраната от кредитополучателя стока и 1 095.48 лева избрани от кредитополучателя застраховки. Позовава се на чл. 19 от процесния договор за потребителски кредит, съгласно който при сключване на договора, потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а в конкретния случай кредитополучателят е пожелал сключване на застраховки, за което е направил изрично волеизявление в чл. 13 от Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, приложено по настоящото производство. В чл.10 е посочена общо дължимата сума от 7 397.21 лева, която включва размера на отпуснатия финансов ресурс и уговореното между страните възраграждение – годишен лихвен процент от 47.77%.

Сочи, че разходите за сключване на застрахователен договор (стойността на застрахователната премия) са част от общите разходи по кредита само ако сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаването на кредита, и че по аргумент на противното, когато сключването на застрахователния договор не е задължително условие за получаване на кредита (потребителя може да избере да сключи застраховка или да не сключи такава), то разходите по тази допълнителна услуга не са разходи по кредита, респективно не се включват при изчисляването на ГПР.

Посочва, че в процесния договор за потребителски кредит, сключен между страните, липсват неясноти, относно формирането при изчислението на ГПР, поради което такива допускания не са предоставяни като информация по договора. Твърди, че как е изчислен ГПР, кои разходи се включват при 2 изчисляването му, е предмет на регулация на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК и доколкото тази информация е налична в самия закон, кредиторът няма задължение да я предоставя на потребителя - първо защото няма такова изискване и второ, защото тази информация не може да бъде представена по ясен и разбираем за потребителя начин, което е задължително изискване за валидността на договора за потребителски кредит. Определя като неправилни и несъобразени с материалния закон твърденията на заповедния съд, че застрахователните премии следва да се включат при изчисление на ГПР.

Счита, че застрахователните премии не са част от разходите по кредита когато сключването на застраховка не е задължително за отпускане на кредита, като се позовава на Параграф първи от Допълнителните разпоредби към ЗПК.

Конкретизира извършени плащания и съответните погашения.

Моли въззивният съд да отмени Разпореждане № 1222/22.10.2024 г. по ч.гр.д. № 770/2024 г., на PC-Троян и да разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми. В условията на евентуалност, ако съдът счете, че договорът е недействителен, да бъде присъдена чистата стойност по кредита.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 5 от ГПК и като процесуално допустима, с оглед разпоредбата на чл. 278, ал. 1 и ал. 2 от същия, следва да бъде разгледана по същество.

Настоящата инстанция като съобрази доказателствата по делото и становището на жалбоподателя, счита, че частната жалба е неоснователна. В производството по издаването на заповед за незабавно изпълнение, което е безспорно производство, съдът проверява дали е налице законоустановено и редовно от формална страна изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемото право – неговата изискуемост и ликвидност, за което се иска издаването на заповедта, кои са легитимираните страни и дали не е издадена такава.

В конкретния случай производството по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е започнало по повод заявление, подадено до Районен съд – Троян от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД за парично вземане, основано на извлечение от счетоводни книги на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, във вр. с чл. 417, т. 2 от ГПК срещу Н. Н. Петрова – Стойчева, ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Черни Осъм, Ловешка област, 3 мах. „Миленча“ № 1, в качеството на кредитополучател за сумата 3 765.36 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 7053503486/ 21.09.2023 година, договорна лихва в размер на 817 лева за периода 25.03.2024 година до 23.08.2024 година; обезщетение за забава в размер на 74.58 лева за периода от 25.03.2024 година до 11.09.2024 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, разноски по делото - сумата 90.30 лева за платена държавна такса, както и сумата 150 лева - юрисконсултско възнаграждение.

При действието на чл. 60 ал.2 от Закона за кредитните институции, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Презумпцията за вярно отразяване на настъпилите факти в разчетните отношения между кредитора, който води счетоводството и длъжника, е основанието законодателят да приеме, че извлечението от такива счетоводни регистри, изготвено от лицата, посочени в чл. 11 от ЗСч, може да служи като доказателство за наличието на съответно задължение на длъжника.

На първо място, съгласно т. 18 от TP № 4/18.06,2014 г. по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, за да настъпи предсрочната изискуемост не е достатъчно само да бъде констатирано неизпълнение на задължението за плащане в уговорения срок, а е следвало кредиторът да уведоми надлежно длъжника, че обявява задължението за предсрочно изискуемо.

Изявлението на кредитора, че поради настъпването на обективните предпоставки - спиране на плащането, е упражнил субективното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника и това е видно от приложените към заявлението писмени документи (писмо с обратна разписка).

Поради това, че заповедното производство по чл. 418, ал. 2 от ГПК е безспорно, формално и едностранно, то съдът е длъжен да провери доколко представеният документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В случая, тъй като се 4 касае до искане на банка по чл. 417, т. 2 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземане, основано на извлечение от счетоводни книги и съответно настъпила предсрочна изискуемост на кредита, то съдът е длъжен да провери дали това извлечение удостоверява изискуемостта на вземането. Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги по партидата на длъжника от 11.09.2024 година; пълномощно за подписване на документи; договор за потребителски кредит; декларация; информация по чл.

324-327 от КЗ; ОУ за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“; застраховка на кредитополучател; заявлениедекларация за установяване на договорни отношения, уведомление за предсрочна изискуемост и обратна разписка за връчване на уведомлението.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен договор за потребителски кредит, по който длъжникът – физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като спрямо него приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и разпоредбите на Закона за защита на потребителите.

С разпореждане № 1112/30.09.2024 година заповедният съд е оставил без движение заявлението на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, заявлението като нередовно. На заявителя е указано да отстрани в тридневен срок от съобщението допуснатите нередовности, подробно посочени в мотивите на определението, като в противен случай няма да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Разпореждането е връчено на 09.10.2024 година на заявителя.

Във връзка с горното е постъпила молба с вх. № 5460/15.10.2024 година (клеймо 14.10.2024 година) в законоустановения тридневен срок, в която са направени следните уточнения: общо търсената главница съгласно предоставеното извлечение в размер на 3 765.36 лева, е формирана, както следва: 2 800 лева предоставени на продавача на избраната от кредитополучателя стока и 1 095.48 лева - избрани от кредитополучателя застраховки. Сочи се също, че общият размер на дължимата сума по кредита е 7 397.21 лева, която сума включва размера на отпуснатия финансов ресурс (3 765.36 лева) и уговореното между страните възнаграждение върху предоставения кредит в размер на 47.77 % ГЛП. Посочват още, че ГПР е 59.02 %, което е по-малко от петкратния размер на законната лихва, тъй като към 5 м.10.2023 година ОЛП е в размер на 3.53 %. Длъжникът е извършил плащане на 22.11.2023 година в размер на 206.00 лева, на 22.12.2023 година – 205.80 лева и на 17.01.2024 година – 206.00 лева или общо 617.80 лева. С тази сума са погасени договорна лихва в размер на 754.79 лева, главница 272.86 лева и наказателна лихва 0.20 лева.

С разпореждане № 1222/22.10.2024 година заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението, като е приел, че в уточняващата молба не са отстранени констатираните нередовности, както и поради противоречие на искането със закона, добрите нрави и наличие на неравноправни клаузи.

Настоящата инстанция като съобрази доказателствата по делото и становището на жалбоподателя, счита, че с подадената молба нередовностите на заявлението не са отстранени, т.е. не е ясно каква част от месечните погасителни вноски представляват главница, каква част са договорна лихва и застрахователни премии, върху какво е начислена претендираната лихва за забава. В допълнителната молба е посочено, че с внесената сума от 617.80 лева са погасени договорна лихва в размер на 754.79 лева, главница 272.86 лева и наказателна лихва 0.20 лева, т. е. 1 027.85 лева. Освен това в допълнителната молба е посочена сумата от 3 765.36 лева като главница (подолу са посочва, че се претендира главница от 3 622.62 лева), при твърдяно плащане по главницата в размер на 272.50 лева, което не съответства на посочените в договора и извлечението суми, и не ясно на какво основание и как е формирана. В този смисъл с подадената молба констатираните нередовности не са отстранени. В този смисъл е налице хипотезата на чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК и заявлението следва да бъде отхвърлено.