Решение № 13874 от 15.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13874 гр. София, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110150731 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:

831609046, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу Л. М. С., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 2677.75 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за имот – апартамент № 18, находящ се в гр.

София, общ. Красна поляна, ж.к. Западен парк, бл. 60, вх. А, от които: 1/ главница за доставена топлинна енергия в размер на 2352.77 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл, и 265.46 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2021 г. до 04.05.2023 г., 2/ главница за услуга дялово разпределение в размер на 49.94 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и 9.58 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 16.07.2020 г. до 04.05.2023 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 31014/2023 г. на СРС – 06.06.2023 г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, 1 се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.

С исковата молба са представени: удостоверение за наследници, фактури, извлечение от сметка, протокол от ОС на СЕС, договор между ищеца и ФДР, копие от вестник „Монитор” от 11.07.2016 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор. В същия предявените искове се оспорват по основание и размер. Прави се възражение за погасяване по давност на част от процесните суми. В останалата част се посочва, че исковете не се оспорват по размер. В тази връзка се изразява несъгласие с допускането на експертизи.

Оспорва се качеството потребител на топлинна енергия на ответника през процесния период. В тази връзка се поддържа, че ответникът не бил нито собственик на имота, нито вещен ползвател на същия. Поддържа се и че ответникът не ползвал имота и на облигационно основание.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени изцяло евентуално частично. Претендират се разноски.

С определение № 44979/15.12.2023 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Бруната България“ ООД.

Същото не е депозирало никакво становище по делото вкл. не е представило документи за извършена услуга „дялово разпределение“.

В хода на производството по делото е представено копие от договор за продажба на държавен жилищен имот съгласно Наредба за продажба на жилища от държавен жилищен фонд, предоставени на народните съвети от 01.04.1964 г.

В съдебно заседание, проведено на 18.06.2024 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.

Ответникът не се представлява в проведеното открито съдебно заседание, вкл. не се явява упълномощеният му процесуален представител – адв. адрес К..

Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не изразява писмено становище по спора.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 18167/23.06.2023 г. по ч.гр.д. № 31014/2023 по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника.

По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от 2 което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представено по делото копие от договор за продажба на държавен жилищен имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавен жилищен фонд, предоставени на народните съвети от 01.04.1964 г. се установява, че на 01.04.1964 г. имот с адресс: гр. София, адресс е придобит в собственост от лицето адресм.п.с С..

От своя страна видно от удостоверение за наследници на адресм.п.с С., с ЕГН: ********** същият е починал още на 07.07.2008 г. – като е оставил за свои наследници – съпругата си адресЕ.Л.М.с и сина си – ответника Л. М. С.. адресЕ.Л.М.с, с ЕГН: ********** обаче също е починала като е оставила за свой единствен наследник – сина си ответника Л. М. С..

От представени по делото съобщения към фактура се установява, че титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адресс: гр. София, адрес е ответникът Л. М. С..

Видно от справка в НБД „Население“ ответникът Л. М. С. е адрессно регистриран на адресса гр. София, адрес – още от 19.11.2007 г. – като постоянен и настоящ адресс и адрессната регистрация не е променяна. На същия адресс ответникът е получил лично заповедта за изпълнение по заповедното дело.

От процесуалния представител на ответника не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, касаещи процесния период. Не са направени доказателствени искания, които да обосноват извод за наличие на друг собственик на имота или на вещен ползвател на същия.

От договор между СЕС и ФДР от 18.09.2002 г. и протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР от 22.08.2002 г. /където под № 18 е вписан бащата на ответника адресм.п.с С. – като собственик на ап. 18/ се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение

/ФДР/ „Бруната България“ ООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР. Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през процесния период.

Налице е и договор /№ Д-0-72 от 09.06.2020 г./ между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, със срок от три години – действал от 01.05.2020 г.

На последно място, видно от приложено на л. 38 от делото извлечение от сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер на 2352.77 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., възлизаща на 959.27 лева /отразена към м.

07.2021 г./ и две изравнителни сметк4 за отоплителен сезон от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., възлизащи на 1374.70 лева /отразена към м. юли 2022 г./ и 18.80 лева /отразена към м. октомври 2022 г.

3

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 18167/23.06.2023 г. по ч.гр.д. № 31014/2023г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.

4

От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно право на ползване върху имота.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства /удостоверение за наследници на лицето адресм.п.с С., с ЕГН: **********, договор за продажба на държавен жилищен имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавен жилищен фонд, предоставени на народните съвети от 01.04.1964 г., копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от 11.07.2016 г./ следва извод, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия, доколкото е собственик на процесния имот през целия процесен период.

В тази връзка между ответника и „Топлофикация София“ АД е налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.

По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни възражения за промени във вещноправния статут на имота. В случай че при така представените доказателства ответникът е считал, че има промяна във вещноправния статут на имота е следвало да представи съответни доказателства за това – за да обори доказателствата на ищеца. Това в процесната хипотеза не е сторено.