Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 45 от 13.02.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 1074/2021
Вид
Решение № 45
Подписан
13.02.2023
В сила
12.06.2024
Състав
Румяна Атанасова Танева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Стара Загора, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева при участието на секретаря Антонина Д. Д.а Николова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело № 20215500901074 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 14.10.2016 г. ищцата посетила гр. * в Република Турция по повод организирано пътуване (екскурзия) с автобус марка „**“, peг. № ***. Екскурзията била еднодневна и за нея се били записали лица в пенсионна възраст от няколко населени места от обл. Стара Загора. Процесният автобус бил управляван от неговия собственик - А. Т. Н., който към датата на произшествието не притежавал лиценз за международен превоз на пътници.

Около 22.00 часа автобусът се върнал на територията на РБългария и около 22.50 часа спрял в района на с. ***, където слезли 8 от неговите пътници. Водачът Н. отворил багажните отделения на автобуса автоматично от пулта на таблото и слязъл от шофьорското място, за да помогне на пътниците да си вземат багажа.

Ищцата С. И. също слязла от автобуса, въпреки, че това не е била нейната спирка, за да си преподреди багажа след свалянето на този на слезлите пътници. Нейните чанти се намирали от лявата страна на автобуса, т.е. - от страната на водача на автобуса, а не от страната на вратите. Водачът Н., без да се увери, че всички оставащи за превоз пътници са в автобуса и без да ги преброи, каквото задължение има, съгласно чл. 132, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДвП, без да се увери, че около багажните отделения няма все още лица, които да свалят багаж, респ. - да пренареждат такъв, се качил на шофьорското място и автоматично затворил вратите на багажното отделение. През това време ищцата все още се намирала до багажното отделение като краката й 1 били стъпили на пътя, а тялото й било приведено към багажа. Затваряйки багажната врата, Н. притиснал с нея краката на пострадалата и я заклещил по такъв начин, че тялото й останало в багажното отделение, а краката - стъпили на пътното платно. Силата на притискане била достатъчно голяма, за да не позволи на И. да се освободи.

Без да се огледа в огледалата за обратно виждане, през които категорично е могъл да забележи незатворената врата на багажното отделение и че С. И. е извършвала дейности по подреждането на багажа си, Н. потеглил посока с. ***.

Когато водачът на автобуса Н. седнал на шофьорското място и затворил вратите на автобуса, както и на багажното отделение, запитал пътниците в автобуса дали всички са си по местата. Един от пътниците уведомил Н., че в автобуса липсва пътничката И.. Последният обаче вместо да провери къде е И. и какво се е случило с нея, продължил движението на автобуса в посока с.

*** като казал на всеослушание, че след това щял да се върне в с. * и да потърси липсващата пострадала И.. През целия този път обаче, в продължение на повече от 10 км, видно от представената медицинска документация, пострадалата И. вследствие на допира й на долната част на краката с пътната настилка, е получила простъргване с изпиляване на пръстите и стъпалата на долните крайници, травматична ампутация на лявото ходило, ампутация на пръстите на десен долен крайник, счупване на глезена на левия крак.

Вследствие настъпилото ПТП на возещата се в автобуса С. В. И. с ЕГН ***, били нанесени множество тежки увреждания на здравето.

За произшествието, след посещение на мястото на ПТП, бил съставен протокол за оглед на местопроизшествието от 14.10.2016 г., с което действие е било образувано досъдебно производство /ДП/ 227/16 г. по описа на РУ - *, пр. пр. 652/2016 г. по описа на ТО - *, РП - Стара Загора. Наказателното производство до настоящия момент не е приключило.

Вследствие описаното ПТП С. В. И. е пострадала и е била откарана от мястото на произшествието от екип на ЦСМП в УМБАЛ “П.” АД на - Стара Загора, в Отделение по ортопедия и травматология, къде постъпила на 15.10.2016г. При прегледа са установени следните травматични увреждания:

Дясно ходило - конквасация на II-III-IV пръст с открита фрактура на Iви пръст ДИС слабо кървящи.

Ляво ходило - дефект на кожата и костен скелет от дорзално.

След приемането й в болничното заведение и установяване на телесните увреждания, на същата дата - 15.10.2016 г., И. претърпяла хирургическа интервенция - ампутация на II-III-IV пръсти през метатарзофалангиалните стави и на I-ви пръст през ДИС, ампутиране на ляво ходило с оформяне на ампутационен чукан с преплъзване на кожа.

Вследствие процесното ПТП С. В. И. е получила следните травматични увреждания:

2

Ампутацио трауматика педис синистра,

Ампутацио фаланги дисталис педис декстра

Фрактура бималеоларис синистра

Ампутацията на лявото ходило и на пръстите на десния крак причинили на ищцата осаК.ване и на двата крака.

С. В. И. останала в болничното заведение УМБАЛ Ст. Загора от 14.10.2016 г. до 25.10.2016 г., на която дата е била изписана.

След като била изписана от болничното заведение, ищцата продължила възстановяването си в домашни условия с провеждане на консервативно лечение. Поради полученото нараняване и липсата на част от долните крайници, както и по лекарски препоръки, в продължение на повече от 4 месеца И. се придвижвала с помощта на инвалидна рингова количка, а после с помощни средства. През цялото време за нея се грижели нейните дъщеря, син и снаха, без чиято помощ И. не би могла да се справи. Освен физически, те й оказвали и емоционална помощ и подкрепа. Още от първия ден престой в болницата пострадалата била изключително разстроена, плачела почти постоянно и това продължило не само по време на болничния й престой, но и след като се върнала в дома си. Изпаднала в дълбока депресия. Нямала желание да се среща и чува с приятелите си, не искала да разговаря с никого, не искала да излиза от дома си и да я виждат в такова състояние, затворила се в себе си, не можела да се радва на внуците си, да оказва помощ в отглеждането им. Напротив, заради трудноподвижността си тя се чувствала в тежест на семейството си, тъй като постоянно някой е трябвало да се грижи за нея. Това допълнително я натоварвало вътрешно и засилвало изпитваните от нея негативни и депресивни чувства.

Посочва се, че ищцата живее в къща, която се отоплява на дърва.

Поради обстоятелството, че произшествието е настъпило в края на есента и вследствие на него тя на практика била обездвижена през целия зимен период, присъствието на хора, които да се грижат за нея било жизнено необходимо, за да поддържат нормални битови условия. Тя зависела изцяло от грижите на близките й за най- елементарните човешки нужди - от ежедневен тоалет и хранене, до това да бъде изведена на въздух.

И. страдала физически и психически. Раздвижването било трудно, последвал дълъг период на възстановяване, който продължава и към настоящия момент. Поставени й били протези, с помощта на които днес може да се придвижва без да използва помощни средства.

Здравословното й състояние започнало да се влошава, което наложило освидетелстването й от ТЕЛК, където получила група инвалидност.

Твърди се, че травмите, които получила И. не само физически, които ще й останат за цял живот и особено на тази възраст допълнително ще й създадат безкрайно много неудобства и ще й причинят страдания при придвижването й, а също така и дълбоката психическа травма, която е получила, също ще й остане за цял живот. Тя не можела да се придвижва без ползването на 3 помощни средства поради получените травми и няма да може да се придвижва без такива до края на живота й.

Твърди се, че процесният инцидент е оказал негативно влияние върху психическото състояние на ищцата. Същата често изпада в стресови състояния на паника, тревожност, депресия, пасивна подчиняемост, непрекъснато изпитва ужас, че е останала инвалид, безизходица, безперспективност. Всичко това довело до изпадане в посттравматично стресово разстройство. Сънува често пътния инцидент.

Посочва се, че от правна страна съгласно пар. 6 т. 30 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗДвП конкретното произшествие следва да бъде квалифицирано като пътнотранспортно такова, а легалната му дефиниция е, че „това е събитие, възникнало в процеса на движение на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, това или други материални щети“.

Отговорността на виновния за произшествието водач А. Т. Н., е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите от „ЗК „***”“ АД, с полица BG/22/116000830628, с период на застрахователно покритие 15.03.2016 - 14.03.2017 г., валидна към датата на процесното ПТП, по която се покрива отговорността на водача, собственика, ползвателя или държателя на автобус „**” с peг. ***, за причинените на трети лица вреди, свързани със собствеността или ползването на автобуса.

Съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност” при спазване на изискванията на чл.

380 от КЗ.

С молба вх. № 14151 от 29.10.2020 г. е предявена доброволна претенция пред „ЗК „***”“ АД по реда на чл. 380 от КЗ за заплащане на С. В. И. на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.

На 28.02.2021 г. застрахователното дружество отказало да изплати застрахователно обезщетение, поради което за ищцата е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

С оглед изложеното е направено искане ответникът „ЗК „***” АД да бъде осъден да заплати на С. В. И. сумата от 150 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от С. В. И. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на доброволната претенция,

Моли за присъждане на съдебни и деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, а 1, т. 2 от ЗА, в размер, съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид обстоятелството, че пострадалата няма възможност да заплати адвокатско възнаграждение

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК се посочва банкова сметка за изпълнение на задължението, а именно Централна кооперативна банка IBAN 4

***, титуляр Г. Д. М..

В законния срок, от ответника е подаден отговор на исковата молба, с който заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Не се оспорват изложените факти в исковата молба, сочещи, че на 14.10.2016г. ищцата е посетила гр.*, Република Турция в рамките на еднодневна екскурзия. Не оспорва също, че на връщане, в района на с. *, общ.

*, автобусът е спрял за да слязат от него осем пътници и бъдат оставени в селото. Не се оспорва също, че известно време след слизането на осемте пътници, ищцата без да има намерение да преустановява пътуването си в с. *, също е слязла от автобуса, имайки опасения, че някой може да вземе нейния багаж. Не се оспорва и че автобусът, с който е била осъществена екскурзията, не е притежавал лиценз за превоз на пътници, както и че по отношение на него е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите с ответното дружество.

Оспорват се всички останали твърдения в исковата молба, включително, но не само, за допуснати виновно нарушения на ЗДвП от шофьора А. Т. Н., които да са в пряка причинна връзка с настъпилите увреждания на здравето на ищцата. Счита се за очевидно неправдоподобно изложеното, че ищцата се е намирала извън багажното отделение в момента на потегляне на автобуса, а след затварянето на вратата на багажното отделение, се е озовала в него, по механизма описан в исковата молба.

Посочва се, че ищцата е единственият пътник в автобуса, който е слязъл от него при спирането му в с. *, извън осемте пътници, за които екскурзията е приключила в селото. Счита, че от съществено значение е, че това тя е направила без никаква обективна необходимост и въпреки изричните указания на шофьора Н. към пътниците, в с. * да слязат само хората, които ще бъдат оставени в селото. Именно поради тази причина, ищцата не уведомила за предприетото напускане на автобуса, нито шофьора, нито някой от останалите пътници. Влязла е в багажното отделение на автобуса, за да си преподреди багажа” /според нейните твърдения в исковата молба/ и не е успяла да излезе от него, когато шофьора на автобуса е предприел необходимото автоматично затваряне на вратата. В този момент и в тази тъмна част на денонощието /около 23.00ч./, за шофьора не било налице възможност да я забележи в страничното огледало, тъй като тя е била вътре в багажното отделение, а не до него, както се сочи в исковата молба. Виждайки, че вратите на багажното отделение започват да се затварят, ищцата предприела излизане от там, като първо подала навън ходилата си и в този момент, те са били притиснати от затварящите се автоматично врати.