Решение № 4204 от 24.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4204 гр. Пловдив, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330104048 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Л. Г. М. против „Кредит Тайм“ ЕООД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата за „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“, обективирана в Договор за паричен заем № **** г., сключен между страните, и клаузата за „Такса изготвяне на индивидуално кредитно предложение“, обективирана в Договор за паричен заем № ***** г., сключен между страните, са нищожни поради противоречие с добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП.

В исковата молба се излагат съображения, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ****** г., по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата в размер на 2800 лева при годишен лихвен процент в размер на 10,00 % и ГПР 10,43 %. Ищецът следвало да върне получената сума на 14 вноски. В т. 3 „Условия по заема“ от договора била предвидена графа „Еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем“ в размер на 2066,96 лева и графа „Изготвяне на индивидуално кредитно предложение“ в размер на 2066,96 лева, които суми били разпределени на 14 вноски, като по този начин общата дължима сума по договора била в размер на 7112,00 лева. От правна страна се излагат съображения, че така сключеният между страните договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото не са спазени 1 изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и 10 ЗПК. Възразява се, че в договора не се посочва по какъв начин се формират ГПР и ГЛП, поради което ищецът в качеството му на потребител не знаел с колко се оскъпява неговият кредит.

Отделно от изложеното, в ГПР не били включени сумите за експресно разглеждане на заявка за одобрения на паричен заем и изготвяне на индивидуално кредитно предложение. По този начин не били изпълнени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, доколкото посочения в договор ГПР не отговарял на действително приложения. С добавяне на посочените такси, размерът на ГПР се увеличавал на 254 %, което било в противоречие и с нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Посочените клаузи били и неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, доколкото не отговаряли на изискванията за добросъвестност. Същите се явявали и нищожни като противоречащи на добрите нрави. Сумата по процесните клаузи се явявала недължима и на основание чл. 10а, ал.2 ЗПК.

Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Кредит Тайм“ ЕООД, с който се излагат съображения за неоснователност на предявените искове. Възразява се, че исковата молба се явява нередовна, доколкото липсвали твърдения дали суми по договора са били заплащани на ответника. Липсвало и посочена банкова сметка, по която ответникът можел да заплати сумите. На следващо място се възразява за местна неподсъдност на спора, доколкото ответното дружество е със седалище в гр. ****, като изборната такава по чл. 113 ГПК била приложима в случаите, когато ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. В конкретния случай ищецът нямал качеството на потребител, доколкото не било налице висящ, неприключен договор между страните. Признава се, че между страните е сключен договор за заем №***** г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 2800 лева, която към настоящия момент била изцяло усвоена. При сключване на договора, ищецът бил запознат с цялата необходима преддоговорна информация. Условията по договора за заем били посочени в стандартен европейски формуляр и били уговорени индивидуално в преговори между страните, като ищецът можел и повлиял на тези условия – за него имало изготвено индивидуално кредитно предложение. Поддържа се, че кредиторът има право да начислява и получава такси във връзка с договора и това не противоречало на ЗПК. Процесните такси не се отразявали на ГПР и не го увеличавали, същите не представлявали действия, свързани с усвояването на кредита. Сумите следвало да бъдат заплатени, ако кредитополучателят пожелае да се ползва от услугите по експресно разглеждане на искането за кредит и изготвяне на индивидуално кредитно предложение. В стандартния европейски формуляр и в договора било посочено, че тези такси предхождат сключването на договора за заем, кредиторът ги финансирал, а потребителят следвало да ги заплати заедно с погасителните вноски. Твърди се, че при попълване на искане за кредит ищецът посочил, че желае да се ползва от услугите.

2

Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявените искови претенции. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приобщените по делото доказателствени материали се установява, а и съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между тях е сключен договор за паричен заем **** г. /л. ** – л.

****/, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на 2800 лева. Установява се още от събрания доказателствен материал, че паричният заем е отпуснат при лихвен процент в размер на 10 % и ГПР в размер на 10,43 %. В договора било посочено, че от потребителя се дължи еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричния заем в размер на 2066.66 лева и такса за изготвяне на индивидуално кредитн предложение в размер на 2066.66 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът счита от правна страна следното:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между „Кредит Тайм“ ЕООД като заемодател и Л. Г. М. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 2800 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в 3 случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за допълнителни услуги. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива *****. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Несъответното в случая е че заемната сума по договора за кредит възлиза на 2800 лева, а сумата, която е следвало да върне кредитополучателя е над два пъти по-голяма – 7112.00 лева. Така уговорените клаузи за заплащане на допълнителни такси противоречат и на нормата на чл. 10а, ал.2 ЗПК, съобразно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че сключеният между страните договор за кредит се явява недействителен на основание чл.

22 ЗПК, вр. чл. 11, ал.1 т. 10 ЗПК. Доколкото целият договор за кредит се явява нищожен, то такива се явяват и отделните клаузите за заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрения на паричен заем и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищецът. Доказателства за такива са представени за заплатена държавна такса в размер на 165.36 лева. Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат в размер на по 506.67 лева по чл. 38 ЗАдв. съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за всеки един от двата иска, които следва да се присъдят на адв. М..

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л. Г. М., ЕГН:

**********, срещу „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: 203615520, установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, че клаузите от Договор за паричен заем ***** г., сключен между страните, предвиждащи заплащане на еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем в размер на 2066.96 лева и на еднократна такса за индивидуално кредитно предложение в размер на 2066.96 лева, са нищожни като противоречащи на закона.

ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК: 203615520, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.1 ГПК на Л. Г. М., ЕГН: **********, сумата в размер на 165.36 лева, представляваща разноски в настоящото производство.