Решение № 134 от 12.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Пловдив, 12.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330110051 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от С. Н. Л., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. ****************, против „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752 със седалише и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, блок 53Е, вход В, с която се иска прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № *********, сключен между страните.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за потребителски кредит, но ответникът не предоставил екземпляр от договора на ищеца, а при поискване се сочи, че ответникът предоставял на ищеца извлечения от сметка и погасителен план. Излага се, че в договора и съществуващо споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги заплащането на уговореното възнаграждение се дължи при предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги, а именно: приоритетно разглеждане и изплащане па потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Твърди се, че допълнителните услуги по процесния договор за кредит по своето естество са част от възнаграждението за предоставения заем, но са обособени самостоятелно с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите.

Сочи се, че дължимостта на такси противоречи на чл. 10а от ЗПК.

1

Ищецът отбелязва, че с уговорката за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги предварително се договаря заплащане на възнаграждението от потребителя, без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя, което е в разрез с принципа за добросъвестност и справедливост – да се заплаща възнаграждение за услуги, които може и да не се използват.

Твърди се, че таксите представляват възнаграждения по усвояване и отпускане на кредита, поради което същите следва да са включени в годишния процент на разходите. Сочи се, че закупените услугите „Фаст“ и „Флекси“ за предоставяне на допълнителен пакет услуги също противоречат на чл. 10а, ал.

2 ЗПК, поради което са нищожни.

Излагат се доводи за недействителност на договора за кредит, от което следва, че недействителна се явява и уговорката за заплащане на такса за допълнителен пакет услуги, както и тези касаещи възнаградителната лихва, лихва за предсрочно връщане на заема и лихвата за забава.

Сочи се, че противозаконно се възлага заплащането на такси по усвояване на кредита, като тези допълнителни услуги са част от възнаграждението на кредитора, с което се заобикаля ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на исковата молба с доводи, че при уважаване на иска ищецът няма да дължи връщане на сумите за допълнителни услуги.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът сочи, че искът е неоснователен. Ответникът признава, че между страните е сключен договор за потребителски кредит на 26.03.2024 г., по който ищцата не е заплатила нито една вноска. Сочи се, че с договора е отпуснат кредит в размер на 2 000 лв. при възнаградителна лихва 41% или 1 506.03 лв. за 36 месеца срок на връщане на кредита, при ГПР 48,94%. Възразява се срещу доводите за недействителност на договора, като се сочи, че същият отговаря на всички изисквания на ЗПК, в това число законовоопределени са таксите „Фаст“ и „Флекси“, ГЛП, ГПР и другите клаузи, които ищецът твърди, че са нищожни.

Излага се, че услугите „Фаст“ и „Флекси“ са незадължителни допълнителни услуги, поради което не се включват в ГПР по договора.

В обобщение, ответникът моли искът да бъде отхвърлен, както и да бъдат присъдени разноски по производството.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит.

В тежест на ищеца по установителен иск е разпределено да докаже сключването на договора за потребителски кредит, както и основанията за нищожност на договора за потребителски кредит.

В тежест на ответника е разпределено да докаже възраженията си в отговора на исковата молба.

Като безспорни между страните е отделен факта на сключен между 2 страните Договор за потребителски кредит № ********* на 26.03.2024 г.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на положителни установителни искове с оглед твърденията на същия, че договорът е нищожен.

По фактите:

От приобщения по делото доказателствен материал се установява, че между страните е сключен Договор за кредит за главница в размер на 2 000 лв., при ГЛП 41% и ГПР 48,94 лв., разсрочена на 36 месечни вноски по кредита.

Страните са уговорили в раздел VI от договора във връзка с чл. 15.1. и чл.

15.2. от ОУ закупуването от ищеца на допълнителни незадължителни услуги, заплащането на които се дължи при предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги, а именно: право да променя едностранно погасителния план при изпълнение на специфични изисквания, посочени в чл.

15.2. от Общите условия към договора срещу възнаграждение от 1 480 лв. (т.н. услуга „Флекси“) и приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупената допълнителна услуга „Фаст“ срещу възнаграждение от 900 лв. (т.н. услуга „Фаст“). С включено заплащане на допълнителните услуги общото задължение възлиза на 5 886,03 лв.

По правото:

Доколкото ищецът не обосновава интерес от кумулативното разглеждане на исковете за нищожност, нито определена поредност, следва да се приеме, че основанията са предявени в условията на алтернативност.

Посочените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са свързани с усвояване и управлението на кредита, като с тяхното уговаряне се цели постигане на скрито оскъпяване на кредита. Тъй като тези суми имат характер на печалба за кредитора, а не са свързани с предоставяне на реални услуги, същите представляват разходи по кредита, които следва да намерят израз в ГПР по кредита. Клаузите за допълнителни услуги противоречат на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, понеже е следвало да бъдат включени в ГПР по договора, а това не е направено. Изложеното се потвърждава от изявленията на ответника, който счита, че поради характера им на незадължителни услуги, същите не следва да се включват в ГПР. Това неизгодно за страната твърдение съдът кредитира с висока доказателствена стойност. Следва да се отбележи, че ГПР трябва да е посочен в реален размер, а не само формално, за да гарантира правата на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Единствената цел на тези вземания е да доведе до неоснователно обогатяване в полза на кредитодателя. Размерът на възнагражденията е необосновано висок съобразно с предоставяните услуги.

В обобщение, съдът намира, че целият договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

Доколкото искът подлежи на уважаване на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, не е настъпила процесуалната предпоставка за разглеждане на останалите алтернативно предявени основания за нищожност.

В този смисъл е и съдебната практика на Окръжен съд – Пловдив:

Решение № 1170 от 15.10.2024 г. по ВГД № 1460/2024 г.; Определение № 42 от 08.01.2024 г. по ВЧГД № 3359/2023 г.; Определение № 260731 от 10.12.2020 г. по ВЧГД № 2905/2020 г.; Определение № 260135 от 18.01.2021 г. по ВЧГД № 113/2021 г.; Определение № 260169 от 22.01.2021 г. по ВЧГД № 125/2021 г.

3

По разноските:

При този изход на делото разноските следва да бъдат възложени на ответника. Ищецът има право на разноски за заплатената държавна такса в размер на 235,44 лв.

Процесуалният представител на ищеца е отправил претенция по чл. 38, ал. 2 от ЗА да му бъде присъден адвокатски хонорар за оказаната правна помощ на ищеца като материално-затруднено лице. Ответникът отправя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, като моли да бъде определено под минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно съдебната практика

(Определение

№

366/16.08.2022г. по ч.т.д. № 1085/2022г. на ВКС и Решение по съединени дела C‑224/19 и C ‑259/19 на Съда на Европейския съюз ) съдът не е задължен от минималните размери в наредбата, а следва да извърши цялостна преценка.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният адвокатски хонорар по иска е в размер от 888,60 лв. за настоящото дело. Съдът, като има предвид за ориентир минималните размери в Наредба № 1, възраженията на ответника, немалкия размер на иска, подаването на искова молба и писмени молби, ненеобходимостта от доказателствени искания за доказване предмета на иска, както и явяването на процесуалния представител на ищеца в зала, провеждането само на едно открито съдебно заседание, както и липсата на правна и фактическа сложност на делото и непротиворечивата съдебна практика по предмета на делото, счита, че следва да присъди 350 лв. адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца за защитата му по иска.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в гр.

София, район Средец, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, по предявения от С. Н. Л., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр.

****************, иск с правно основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, че е нищожен поради противоречие със закона Договор за потребителски кредит № ********* на 26.03.2024 г., сключен между страните по делото, понеже в ГПР не са включени като разходи таксите „Фаст“ и „Флекси“.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, да заплати на С. Н. Л., ЕГН **********, сумата в размер на 2 3 5 , 4 4 лв. – сторени разноски в производството.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, да заплати на адв. Т. В. П., с личен № ********** в АК – Пловдив, с адрес на адвокатската кантора в гр. ****************, сумата в размер на 350 лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото в полза на материално-затруднено лице.

4

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5