Решение № 112 от 11.10.2022, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Търговище, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И. Въззивно гражданско дело № 20223500500157 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.

Делото е образувано по въззивни жалби и на двете страни по гр.д.№ 1282/2021 г. срещу постановеното по делото решение № 139/31.03.2022 г., което е ДОПУСНАТА СЪДЕБНА ДЕЛБА между А. Г. Д. от гр. Търговище и И. И. П. от с.гр., на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор. ***., находящ се на административен адрес: гр. Търговище, ***, ет. 2, ап. 6, с предназначение: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, със застроена площ от 82 кв.м., със съседи: на същия етаж - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73626. 509.169.3.5.; под обекта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. и ***.; над обекта самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. и ***., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, като самостоятелният обект попада в сграда с идентификатор *** , ведно с 34/497 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ***. по КК на гр. Търговище, като ПИ целият е с площ от 497 кв.м.

Данъчната оценка на имота 43 045 лв., ПРИ ДЯЛОВЕ:

А. Г. Д. 1

16327.99/35805.99 ид.ч.;

И. И. П. - 19477.99/35805.99 ид.части.

В депозираната чрез пълномощник адв. И., ТАК, въззивна жалба въззивницата И. И. П. счита решението за неправилно, тъй като районният съд не е съобразил и обсъдил всички доказателства по делото: доходите на ищеца (в размер на 10329.76 лв.), нейните възражения за трансформация на имущество, като неправилно РС е приел, че тя има право на 3 150 лв. от продажба на личен имот на продавачите, а не на ½ от цената на този имот (представя писмени доказателства) - сумата 4725 лв., а не 3150 лв., както е приел раойнният съд. Моли за отмяна на решението и при съобразяване на факта, че платените от ищеца средства за придобиване на процесния имот са „малозначителни“ (позовавайки се на установен доход от сключването на брака до деня на сделката в размер на 10 329.76 лв. , от които половината в размер на 5164.88 лв. са „вложени в семейството“), моли искът за делба да бъде отхвърлен, в условията на евентуалност – за изменение на квотите, съответно за ищеца - 5 164.88/35 805.99 ид.ч., а за нея 30 641/35 805.99 ид.ч.

Ако това становище не бъде прието, моли за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, без съображения за това.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, насрещната страна, чрез пълномощник адв. С., ТАК, е депозирала отговор със становище за неоснователност на жалбата, с доводи, че са правилни крайните изводи на първоинстанционния съд по отношение на презумпцията на чл. 21, ал. 3 от СК, по изложени съображения. В същото време, позовавайки се на представена от него справка от НОИ, удостоверяваща доходите му за 5 години преди закупуване на жилището (общо над 33 000 лв.), излага доводи, че не е ясно защо съдът е взел впредвид само доходите, спечелени след повторно сключения брак с ответницата през септември 2008 г., както и защо РС е приел, че получените пари от ответницата за продадената от нея идеална част от поземления имот са вложени именно в закупуването на процесното жилище, още повече, че предвид номерацията, поставена от нотариуса върху двата нотариални акта от формална гледна точка става ясно, че първо е закупен апартамента, а впоследствие е продаден парцела. Заявява, че не е доволен от квотите, при които е допусната делбата, съображенията за което обаче били различни от тези на насрещната страна, поради което заявява, че отделно подава насрещна въззивна жалба.

2

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК, съделителят А. Г. Д., е депозирал НАСРЕЩНА въззивна жалба вх . № 4331/23.05.22 г., с която по изложени съображения, че неправилно съдът е признал на ответницата извънбрачен принос в придобиването на делбения имот, а оттам и на по-голям дял за нея от имота, моли въззиввния съд да отмени първоинстанционното решение в частта му, в която на ответницата е признат извънбрачен принос в придобиването на делбения имот в размер на 3 150лв., като е допусната делба на жилището при квоти 16 327.99/35 805.99 за ищеца и 19 477.99/35 805.99 за ответницата и вместо това да постанови решение, с което да допусне делбата на имота при равни квоти. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК въззивницата, чрез пълномощник адв. И., ТАК, е подала отговор със становище за неоснователност на насрещната жалба, по изложени съображения, с искане същата да бъде оставена без уважение и да бъде отхвърлен иска за делба.

След проверка по реда на чл. 269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Решението е валидно и допустимо, по същество частично неправилно.

Предявеният иск за делба е обоснован с обстоятелствата, че по време на брака, страните са придобили недв.имот – апартамент в гр. Търговище, който не могат да поделят доброволно, с молба да бъде допусната съдебна делба при равни между страните квоти.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е възразила, с доводи, че имотът, макар и придобит по време на брака, е нейна лична собственост, прехвърлен й от продавача „А....“ съгласно клаузите на предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължения за построяване на 2 апартамента и два гаража. В условията на евентуалност, моли делбата да се допусне при „квоти 13 177.99 лв. за ищеца и 22 627.99 лв. за мен“, като бъде приспадната сумата от 9450.00 лв., получена от продажбата на дворно място, предмет на предварителния договор, както и и сумата 18 194.01 лв.- с „която е погасен личен кредит на ищеца, след продажбата на гаража от ЧСИ Разград“.

След извършена самостоятелна оценка на събраните в първоинстанционното производство, както и на приетите в настоящото въззивно производство доказателства, съдът прави следните фактически и правни изводи:

3

Страните са сключили граждански брак през 2008 г., прекратен през 2018 г.

По време на брака, на 22.02.2010 г., с нотариален акт № 92, т. І, рег.

№ 791, дело № 39/2010 г. на нотариус рег. № 223 на НК, съпрузите са придобили чрез покупко-продажба от „А....“ ООД следните недвижими имоти: 1. Самостоятелен обект в сграда-Апартамент № 6, на трети /втори жилищен/ етаж, с административен адрес: гр. Търговище, ***, ет.3 /втори жилищен/, ап.6, със застроена площ от 82 кв.м., който е с идентификатор ***. по КК на гр. Търговище, при изрично посочени граници и съседи и приложената схема № 15- 947158/27.08.2021г., изд. от СГКК-Търговище; 2. Самостоятелен обект в сграда - Гараж в сграда № 12, на първи етаж в сграда със същия административен адрес, който е с площ от 13.79 кв.м. и с идентификатор ***., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, като самостоятелните обекти попадат в сграда с идентификатор *** , ведно с 34/497 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ***. по КК на гр. Търговище, целият с площ от 497 кв.м. за сумата от общо 54000 лв., която сума е изплатена изцяло от купувачите на продавача - преди подписване на договора.закупили апартамент (процесния) и гараж в гр. Търговище за сумата от 54 000 лв., която, съгласно записването в нотариалния акт „е изплатена изцяло от купувачите на продавача преди подписване на настоящия договор“.

На същата дата ищцата и нейните родители продали с нот.акт № 93, т. І, рег. № 792, дело № 40/2010 г., на „А....“ ООД поземлен имот с площ от 389 кв.м.- идентификатор *** за сумата 9 450 лв., за която в акта е записано, че е изплатена изцяло от купувача на продавачите преди подписване на настоящия договор“.

Не се спори, установява се и от доказателствата по делото, че на 19.10.2007 г. между ответницата и нейния баща, като продавачи, и „А....“ ООД, като купувач, е сключен предварителен договор за учредяване право на строеж, с нотариална заверка на подписите, по силата на който продавачите се задължили да сключат окончателен договор, с който да прехвърлят на купувача правото на строеж върху имот с идентификатор 73626.509. 169, срещу задължения за купувача да им построи два апартамента от по 75 кв. м. и два гаража съответно в две четириетажни жил.сгради, които ще бъдат 4 изградени със средства на „А....“ на адм.адрес ул. „А.Кънчев“ 1 и на ул.

„А.Кънчев“ 3.

С нотариален акт №

От приложеното постановление за възлагане на недвижим имот от 27.10.2020 г. по изп.дело № 1631/2016 г. по описа на Георги Стоянов - ЧСИ с район на действие ОС-Разград, вписан под № 912 в РКЧСИ / се установява, че изп.дело е образувано 2016 г. т.е. по време на брака на страните, с длъжници двамата съпрузи. С постановлението на ЧСИ е възложен на купувач Мехмед Зюлкюф Мехмед самостоятелния обект в сграда, а именно гараж № 12 на адрес в гр. Търговище, на ***,, с площ от 13.79 кв.м., за сумата от 18 194.01 лв. От представеното Споразумение за разсрочване на парично задължение Изх.№ МАЗ 00067723/09.08.2021г., между цесионера „Е.....“ ЕООД и ответницата И. И. П.-Д.а, е видно, че последната е съдлъжник по Договор за кредит от 19.11.2012 г., сключен между съпруга й А. Г. Д. и „ОББ“ АД. Представени са 7 бр. служебни бележки /от м.09.2021г. до м.03.вкл.2022г./ от „Изипей“ АД за внасяне по сметка на цесионера на суми от по 50 лв. месечно /общо 350 лв./ съобразно погасителния план и разписка от 17.08.2021г. за внасяне на сумата от 100 лв. за погасяване на заема. От двете служебни бележки, изд. на 02.11.2021 г. и от 28.02.2022г. от работодателя на ответницата е видно, че по изп.дело № 1631/2016г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ответницата и по този начин за период от м. 08.2017 г. до края на м.10.2021 г. й е била удържана сумата от 1051.54 лв. , а за периода от 01.11.2021 г. до 28.02.2022г. и е удържана сумата от 67.28 лв. Тези писмени доказателства обаче не променят факта, че кредитът /не е ясен първоначалният му размер, тъй като не е представен основният договор/ е изтеглен на 19.11.2012 г. по договор за кредит с „ОББ“ АД, т.е. по време на брака между страните и след закупуването на процесния апартамент и гараж през 2010 г.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК – за допускане на съдебна делба между страните по отношение на придобит по време на брака им недвижим имот, описан в исковата молба.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от СК вещните права, придобити 5 от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това, на чие име са придобити. Съвместният принос може да се изразява във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството (ал. 2 ). По силата на оборимата презумпция на чл. 21, ал. 3 от СК съвместният принос се предполага до доказване на противното.

Безспорно е, че общата стойност, платена за описаните два самостоятелни обекта /апартамент и гараж/ в нотариалния акт е 54 000 лв., сума, заплатена от купувачите на продавача преди подписване на договора за продажба.

Във връзка с възражението за пълна, респ.частична трансформация на средства, ответницата се е позовала на неизпълнение в пълнота на задълженията на строителя по предварителния договор, поради което е твърдяла, че сумата от 54 000 лв. не е заплащана на продавача. Доказателства за такова неизпълнение, което да е породило право на ответницата да придобие безвъзмездно от продавача „А....“ ООД имуществото, предмет на нот.акт № 92/2010 г. ответницата не е ангажирала. Предварителният договор за учредяване право на строеж установява само определени облигационни отношения и задължения между страните по него.

Ответницата е страна по представения нотариален акт № 92/2010г., в който като купувачи са записани и двамата съпрузи, закупили апартамент (процесния) и гараж в гр. Търговище за сумата от 54 000 лв., и след като в същия изрично е записано, че сумата е изплатена изцяло от купувачите на продавача преди подписване на договора, оборването на това обстоятелство с простото изявление, че сумата не е заплатена е недопустимо, това може да стане с т.н. контра летр (обратно писмо), за какъвто обаче страната не твърди да е подписван. Няма ангажирани и други доказателства в подкрепа на това й твърдение.