Определение № 358 от 14.05.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 358 гр. София, 14.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Въззивно гражданско дело № 20231800500634 по описа за 2023 година

По делото е постановено Разпореждане № 518/02.05.2024г. за връщането му на първоинстанционния съд, с оглед необжалване на постановеното въззивно решение и влизането му в сила.

Съдът намира, че това разпореждане следва да бъде отменено по реда на чл. 253 от ГПК, тъй като към настоящия момент компетентността на Софийския окръжен съд не е изчерпана, с оглед постъпилите две идентични молби с вх. № 2875/22.03.2024г. и вх. № 2876/22.03.2024г., с които жалбоподателят във въззивното производство по в.гр.д. № 634/2023г. на Софийския окръжен съд – П. Р. – претендира за допълване на постановеното по делото Решение № 75/28.02.2024г. с присъждане на разноски за първоинстанционното производство в нейна полза и редуциране на разноските в полза на насрещната страна. Изтъква, че въззивната й жалба е била частично уважена, поради което пропорционално следва да й бъдат присъдени разноски не само за въззивното, но и за първоинстанционното производство.

В срока за отговор не е постъпил такъв.

Настоящият съдебен състав намира, че молбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1, предложение първо от ГПК. Тъй като същата касае допълване, а не изменение, на решението в частта за разноските, допустимостта й не е обусловена от представяне на списък по чл. 80 от ГПК (арг. от т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.

№ 6/2012 г., ОСГТК). Поради това съдът намира, че молбата е допустима.

Разгледана по същество, тя е и основателна, поради следните съображения.

С Решение № 75/28.02.2024г., постановено по гр.д. № 634/2023 г. на Софийския окръжен съд, е уважена частично жалбата на П. Р. срещу Решение № 82 от 11.05.2023г., постановено по гр.д. № 2280/2022г. на РС- Ботевград.

Последното е било отменено в частите му, с които са били отхвърлени искът с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, искът с правна квалификация 1 чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ, и искът с правна квалификация чл. 226, ал. 3, вр. ал. 2 от КТ за разликата над сумата от 322,56 лв. до 1099,75лв., като вместо това първите два иска са уважени изцяло, а третият – за разликата над сумата 322,56лв. до 1099,75лв. (т.е. 777,19лв.), дължима за период от 19.10.2022г. до 14.11.2022г., ведно със законната лихва до окончателното й изплащане.

Същевременно, с въззивното решение е било потвърдено Решение № 82/11.05.2023г. по гр.д. 2280/2022г. по описа на РС – гр. Ботевград, в частта му, с която искът с правна квалификация чл. 226, ал. 3, вр. ал. 2 от КТ е бил отхвърлен за разликата над 1099,75лв. до пълния предявен размер от 4193,28лв. Безспорно, частичната отмяна на обжалваното решение налага преизчисляване на разноските за първоинстанционното производство, а присъждането им зависи от надлежно отправено за това искане пред първоинстанционния съд. В случая ищцата своевременно е поискала присъждане на разноски в последното открито съдебно заседание по делото, като е представила и списък по чл. 80 от ГПК, намиращ се на л. 89 от първоинстанционното дело.

При тези данни, за уважаване на молбата по чл. 248 от ГПК е необходимо да са били представени доказателства за реално сторени разноски в производството пред районния съд. В случая такова доказателство е договорът за правна защита и съдействие на л. 7 от гр.д. № 2280/2022г. на БРС, видно от който, ищцата е заплатила на адв. П. адвокатски хонорар за една инстанция в размер на 1420 лв.

Поради това и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът „Н.-Г.“ Е О ОД следва да бъде осъден да заплати на ищцата П. И. Р. част от направените от нея разноски в първоинстанционното производство, пропорционална на уважената част от исковете.

Като се има предвид, че първият и вторият иск са неоценяеми, а защитаваният с третия иск материален интерес е в размер на 4193,28 лв. и е уважен частично до размер от 1099,75 лв., както и с оглед възприетия във въззивното решение принцип на изчисляване на разноските, размерът им в първоинстанционното производство се определя по следния начин:

В полза на ищцата: за неимуществените претенции – 710 лв., и за имуществената претенция - (1099,75/4193,28)*710=186,21лв. Тъй като с първоинстанционното решение на ищцата вече са присъдени 27,66 лв. във връзка с тази претенция, с настоящото определение следва допълнително да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата 186,21-27,66=158,55лв. Така, общият размер на дължимите в полза на ищцата разноски в първоинстанционното производство, които следва да се присъдят с настоящото определение, е равен на 710+158,55=868,55лв.

В полза на ответника: ((4193,28-1099,75)/4193,28)*500=368,87лв. Тъй като с първоинстанционното решение в негова полза вече са присъдени 920 лв., последното следва да бъде отменено с настоящото определение в частта му за разноските за разликата над 368,87 лв. до 920 лв.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ Разпореждане № 518/02.05.2024г., постановено по в.гр.д. № 634/2023 г. на Софийския окръжен съд.

ДОПЪЛВА Решение № 75/28.02.2024г., постановено по гр.д. № 634/2023 г. на Софийския окръжен съд, като:

ОСЪЖДА „Н.-Г.“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на П. И. Р. с ЕГН ********** сумата 868,55 лв., представляваща част от направените от ищцата разноски в производството по гр.д. № 2280/2022г. на РСБотевград, пропорционална на уважената част от исковете, допълнително към вече присъдените от районния съд разноски от 27,66 лв.

ОТМЕНЯ Решение № 82 от 11.05.2023г., постановено по гр.д. № 2280/2022г. на РС- Ботевград, В ЧАСТТА МУ , с която П. И. Р. с ЕГН ********** е била осъдена да заплати на „Н.-Г.“ ЕООД с ЕИК ********* разноски в производството по гр.д. № 2280/2022г. на РС- Ботевград за разликата над 368,87 лв. до присъдения от районния съд размер от 920 лв.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3