Определение № 804 от 23.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 804 гр. Благоевград, 18.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20241200500252 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК по молба с вх.№ 7164/27.05.2024г. от „Соларпро Кънстракшън“ АД, с ЕИК: 205194721, със седалище и адрес на управление: гр.Благоевград, ул.“Иван Михайлов“ № 58Д, представлявано от изпълнителния директор М.В.В., чрез пълномощник - адв.П. В., с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

С молбата се оспорва присъденият размер разноски на основание адвокатско възнаграждение пред двете инстанции. Сочи се, че не е налице основание за изменение на решението в тази част, както и че не са налице условията за определяне на дължимото възнаграждение под минималните размери на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за МРАВ.Изтъкват се подробни доводи, че делото се отличава с фактическа и правна сложност, с извършване на редица действия от процесуалния представител на ищеца, събиране на доказателства . Изтъква се, че намаляването на адвокатското възнаграждение е несправедливо, тъй като възнаграждението е било изплатено и съобразено с минималните размери в цитираната Наредба. Оспорва се правото за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, като се твърди, че във възивната жалба не е било направено възражение за прекомерност , а последващо направено такова от тази страна в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция било преклудирано. Отделно от това се твърди, че върху 1 присъдения размер се дължи ДДС, тъй като пълномощникът на страната бил регистриран по ЗДДС. При поддържане на подробни аргументи в горната насока се прави искане за изменение на решението по делото, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, като на страната се присъдят направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 2892,00 лв. с ДДС, а при условията на евентуалност се иска присъждане на дължимото ДДС от 20 % върху присъденото адвокатско възнаграждение в двете инстанции.

Препис от молбата по чл.248 ГПК е връчена на насрещната страна, която в срока по чл.248, ал.2 ГПК е подала отговор, чрез пълномощника си. Искането се определя като неоснователно. Сочи се, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като по всеки от предявените насрещни искове защитата се изразява и изчерпва в установяване на едни и същи обстоятелства. Сочи се, че при определяне на дължимия размер възнаграждение се калкулира и дължимият ДДС.

Молбата по чл.248 ГПК е процесуално допустима - подадена е от страна по делото, в срока за обжалване на решението и при представен от тази страна списък по чл.80 ГПК.

По същество:

При приключване на делото на всяка страна, която е направила и поискала разноски, й се дължат такива съобразно с уважената, респ.с отхвърлената част от предявените искове. Дължат се само тези разноски, които са реално направени от страната и до приключване на устните състезания са представени доказателства за основанието и размера им.

Основният аргумент, по който жалбоподателят иска присъждане на още разноски за адвокатско възнаграждение е, че определеният размер не съответства на минималните размери на цитираната Наредба № 1 от 09.07.2004г. за МРАВ.

В мотивите на съдебния акт, в частта, касаеща разноските, съдът е изложил мотиви защо в конкретния случай не е приложима цитираната от жалбоподателя наредба и защо според решенията на СЕС, които съгласно чл.633 ГПК, имат превес над националното законодателство и имат приоритет, националният съд има право на преценка дали да приложи наредбата или не, ако установи, че с оглед на конкретните обстоятелства по делото размерът на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение ще се окаже несъразмерен, 2 непропорционален на фактическата и правна сложност на делото, от една страна, а от друга - реално свършената работа. Според наредбата, която жалбоподателят иска да се приложи, за определяне на минимален размер адвокатско възнаграждение се държи сметка единствено и само на заявения материален интерес и на броя на исковете. Последното не може и не следва да бъде определящ за размера на дължимото адвокатско възнаграждение на спечелилата процеса страна, тъй като подобни критерии според решенията на СЕС не преследват легитимни цели. Не винаги само цената на исковете и броят им е определящ за дължимото адвокатско възнаграждение.

С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски, които следва да с разумни и пропорционални, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които трябва да се положи за защитата на съответното право. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случаи, в които прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. " С това решение на СЕС, указва на българския съд, при направено възражение за прекомерност и изрично оспорване на присъдения размер разноски за адвокатско възнаграждение, да извърши проверка дали в конкретния случай определеният и присъден размер разноски съответстват на принципа на пропорционалност и дали същите съответстват на вида и обема на действително свършената работа, като в този случай не е обвързан и не следва да прилага Наредбата за МРАВ, както по отношение минимален размер според интерес, така и кумулативно за всеки предявен иск.

Поради това съдът е определил дължимите адвокатски възнаграждения на страната пред всяка от инстанциите, воден от горните критерии, установени от приложимото право на СЕС и посочени в Решения № 9273/27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 3002/2015 г. по описа на ВАС, потвърдено с Р. № 5485 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2017 г., 5-членен състав/ размерът на адвокатските възнаграждения се обосновават с два обективни критерия-обемът и сложността на извършената работа, величината на защитавания интерес, както и действителната фактическата и правна сложност на делото. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, цената на 3 адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия кумулативно. Ето защо е неоснователно искането на страната за определяне на дължимия размер на възнагражденията в двете инстанции само на база на минимални размери по отношение на наредба, която решенията на СЕС указват на националния съд да не я прилага, ако е направено възражение за прекомерност и ако се ползва като единствен критерии именно тези, посочени в цитираната наредба - материален интерес и брой искове. При определяне на конкретния размер адвокатско възнаграждение пред всяка от инстанциите съдът е съобразил кумулативно действителната фактическа и правна сложност на делото и съответно извършената реално работа пред всяка една от инстанциите. Именно, поради по-големия интензитет на свършената пред първата инстанция работа е определен по-висок размер възнаграждение.

Делото не е от фактическа и правна сложност, доколкото са упражнени класически институти на материалното и процесуално право. Пред въззивната инстанция извършената работа на пълномощника на жалбоподателя се изчерпва с подаване на отговор на въззивната жалба и становище по хода на делото. Не са извършвани процесуални действия по събиране на нови доказателства, представител на страната не се е явила и делото е приключило с провеждане на едно съдебно заседание. Аргументи, че се дължи по-висок размер възнаграждение, тъй като такова е договорено и платено между страните е неотносим. Това е въпрос на договорна свобода между страните, сключили договора, която не обвързва съда при определяне на размера разноски и не е сред посочените по-горе критерии, при които се определя дължимият размер адвокатско възнаграждение.

Неоснователно е възражението, че липсва възражение от въззивната страна за прекомерност на поисканото от въззиваемия адвокатско възнаграждение във въззивната жалба и за настъпила преклузия да се искат разноски след това. Преклузия за искането за разноски, респективно за възражението за тяхната прекомерност не настъпва с изтичане на срока за подаване на въззивна жалба. Такова искане с представяне на доказателства за разноски и възражение за прекомерност могат да се направят най - късно именно в заседанието, в което се дава ход на делото по същество към който момент става ясно какви разноски, на какво основание и в какъв размер действително са направени от страните. Такова възражение е направено от пълномощника на насрещната страна в заседанието, в което е даден ход на делото по 4 същество.

Ето защо, искането за присъждане на по-висок размер разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, следва да се остави без уважение.

Неоснователно е и евентуалното искане - за присъждане на 20 % ДДС върху присъдените пред двете инстанции възнаграждения за адвокат. При данни, че адвокатът, осъществил процесуалното представителство и защита по делото е регистриран по ЗДДС, върху договорения размер се дължи и ДДС и в този случай дължимият ДДС е винаги част от адвокатското възнаграждение. Макар и изрично в решението, в мотивите в частта за разноските да не е посочено, че в присъденият размер се включва и дължимото ДДС, това не означава, че такова не е взето предвид при определяна на присъденият размер разноски, на основание адвокатско възнаграждение.

В случая, с определяния размер за адвокатско възнаграждение за всяка от инстанциите следва да се счете, че е включен и дължимият ДДС.

Определеният размер адвокатско възнаграждение е съобразен със задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС, която има превес над националната такава, като на ищеца са присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение. При определяне на размера им съдът е съобразил всички налични и установени обективни фактори, имащи отношение към преценка на вида, естеството и обема на свършената работа , от една страна, а от друга правната и фактическа сложност на делото. В тази връзка, определеният размер следва да се счете за съответен и при правилно балансиране на посочените два критерия. Също така следва да се държи сметка, че отговорността за разноски е производна от принципа за неоснователно разместване на блага, но същевременно е и своеобразна санкция спрямо загубилата спора страна заради неоснователно предизвикания правен спор, но с оглед принципа на чл.3 ГПК не може да бъде източник за неоснователно обогатяване за насрещната страна, чиято теза е била призната за основателна.

По изложеното молбата за изменение на решението, в частта за разноските, следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното, съдът

5

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА молба вх.№ 7164/27.05.2024г. от „Соларпро Кънстракшън“ АД, с ЕИК: 205194721, със седалище и адрес на управление: гр.Благоевград, ул.“Иван Михайлов“ № 58Д, представлявано от изпълнителния директор М.В.В., чрез пълномощник - адв.П. В., с искане за изменение на решение № 223/29.04.2024г. по в.гр.д.№ 252/2024г. на ОС Благоевград, в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6