Определение № 3203 от 15.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3203 гр. София, 15.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20268002101843 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Шумен ,чрез ст. юрисконсулт В. Г. срещу решение №4 от 08.01.2026г. по в.гр.дело № 496/2025г. на Апелативен съд –Варна,с което е потвърдено решение №172 от 27.06.2025г по гр.д. 439/2024г на Шуменски окръжен съд в осъдителната част , по уважения до размера на сумата 60 000 лева иск на К.

Р. И. за обезщетение на неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически и психически болки и страдания ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта – 4.11.2023г, както и сумата от 10 412,77лв - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за болнично лечение, медицински консумативи и медикаменти, и двете вреди като резултат от непозволеното увреждане,причинено на 4.11.2023г от паднал върху нея дървен масив от дърво в парк„Градска градина“, [населено място], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2023г до окончателното й плащане, с присъждане на разноски.

Въззивният съд е приел за установено, е на 4.11.2023г, около 13.20ч, при преминаване през територията на парк „Градска градина“ в [населено място] върху ищцата,която се движела в определените пешеходни зони на парка, паднал част от дървен масив, отделил се от дърво от вида кестен,представляващ част от флората на парка. През есента на 2022г и пролетта на 2023г са извършвани огледи на съществуващите дървета в парк „Градска градина“ в [населено място],тогава са предприемани и дейности по отсичане на засъхнали дървета,или оформяне на короните им от общинско предприятие, като по 1 външни белези дървото от което се отчупил клона, причинил инцидента,не е засегнато от тези дейности поради видимо добро състояние и липса на критични признаци .След инцидента също бил извършен външен оглед на падналия дървен масив от комисия и не е установено наличие на хралупи, гнили или сухи участъци. От прието заключение на съдебно-лесотехническата експертиза /СЛТЕ/ се установява, че въпросното дърво /от вида „конски кестен”/се характеризира с бърз растеж, развива широка корона и мощна коренова система , пределната възраст на този вид е около 200 год., а действителната на изследваното дърво била около 120 год., установено чрез преброяване на годишните пръстени на пъна, който единствен е останал на място към момента на изготвяне на експертизата.Поради това не е даден категоричен експертен отговор дали дървото е страдало от заболяване към процесната дата, нито категоричност дали дървото е било поддържано правилно.Вещото лице констатира обаче започнал процес на гниене ,засегнал 1/4 от северната част на пъна, частично в периферията и частично към центъра на ствола , но падналият клон бил развил листа от което следва, че клонът е бил жизнен.В деня на инцидента е бил регистриран силен западен вятър със средна скорост 14 м/с и пориви до 18 м/с., в периода между 13.30ч и 14.20ч бил отчетен слаб дъжд, Предвид скоростта на вятъра от 50,4км/час, който не е бил ураганен, не се отличава от обичайните ветрове за района , характерни за периода на късна есен в [населено място] , въззивният съд приема за неоснователно правоизключващото възражение на ответника, че вредите са резултат от настъпила непреодолима сила. Макар дървото в парка да е било проверявано от съответните общински служби и да е било без външни белези за заболяване, в него е имало вътрешни гнилостни процеси, довели до лесното откъсване на големия клон от короната на дървото,за което е допринесъл духащият силен вятър.В подкрепа на тези разсъждения въззивният съд е изтъкнал факта, че само този клон се е откъснал на посочената дата.По делото не се твърди и няма събрани доказателства да са били поразени от силния вятър други дървета,растителност или други обекти,намиращи се в парка.Другите дървета в съседство са останали невредими при описваните метеорологични условия.Същевременно може да се мисли и за недостатъчно добре положени грижи от страна на собственика на парка- Община Шумен в лицето на нейните служители, съдейки по изложеното от разпитан свидетел,който е наемател на заведението /кафене с лятна градина/ в близост до процесното дърво,на който направило впечатление нездравият вид на дървото. Свидетелят излага, че няколкократно имал инциденти, свързани с други падащи дървета в парка и затова получил разрешение от Общината за своя сметка да изрязва дърветата около лятната градина на кафенето. Поради изложеното въззивният съд не е отрекъл като причина както особеностите на вещта, така и неположената грижа от страна на собственика й - Община Шумен .Позовал се е на разясненията в т. 13 от ППВС № 17/1963, че е възможно вредите да настъпят едновременно както поради естеството на самата вещ, така и поради виновното поведение на дадено лице и тогава отговорността ще се дължи и на двете основания – чл.50 и чл.45 ал.1 ЗЗД, но при положение,че отговорността по чл.50 ЗЗД е безвиновна, същата следва да бъде ангажирана дори и когато не е известна причината за повредата на вещта, причинила вредите.

Или,отговорността се носи и тогава, когато не е съществувала техническа възможност за 2 пълното обезопасяване на вещта. В настоящия случай са взети предвид твърдения за причинени увреждания както поради виновното поведение на длъжностни лица на ответника,с бездействие по отношение на задължението да поддържа флората в парка по начин, който да осигурява безопасността на посетителите,така и поради естеството на самата вещ – дървото е било болно и неподдържано и затова настъпилото природно явление е довело до откъсването на дървен масив /част от короната на дървото/, който е ударил и притиснал пострадалата ищца.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и предвид здравословното състояние на ищцата, тогава навършила 65 години, за да определи обезщетение от 60 000 лева въззивният съд е отчел множеството получени травматични увреждания,вкл. многофрагментно счупване на тибията и фибулата в долната трета, придружено с луксация на дясната глезенна става, компресионна многофрагментна фрактура на тялото на първи лумбален прешлен с костен фрагмент, който стенозира спиналния канал и фрактура на лявата дъга на същия прешлен, дестабилизира фрактурата.Пострадалата е претърпяла няколко операции.Тялото на първи поясен прешлен било стабилизирано с метал към телата на 12-ти гръден и 2-ри поясен прешлени, предприето е и стабилизиране на глезена.Отчетен е болков синдром, който впоследствие е придобил хроничен характер.

Постелният режим, нарушената автономност, последващата рехабилитация са преживени от ищцата като психотравмени и са довели до хроничен дистрес, нарушаващ обичайното й функциониране във всички сфери. Въззивният съд е основал изводите си на приетите по делото медицински заключения, според които прогнозата за пълно възстановяване не е благоприятна.Констатирана е протичащата асептична некроза на глезенната става на долния й десен крайник. Десният глезен все още е с метална синтеза на малкия пищял, но разкъсване на хранещите костта кръвоносни съдове от удара от дървения масив създава допълнителни усложнения.Очакването е талусът в бъдеще да колабира поради загубата на костно вещество и нарушеното захранване на костта.Лечението не е приключило.Ищцата изпитвала болки в подколенника и в гръбначния стълб,има накуцваща походка и се придвижва с помощни средства. Констатиран е недостиг на движението на ходилото /дорзална флексия, плантарна флексия /с около 40 градуса. С Решение от 26.11.2024 на ТЕЛК към МБАЛ-Шумен й е определена 54%ВСУ,считано от 1.04.2024г пожизнено, без чужда помощ , поради общо заболяване - множествени счупвания на подбедрица,с придружаващи заболявания хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност и счупване на гръбначния стълб в поясната област .

Касаторът Община Шумен счита за неправилно решението,с което е ангажирана имуществената му отговорност. Излага оплакване за завишен размер на присъденото обезщетение .

В изложението по допускане на касационно обжалване се изтъква основание по чл.

280 ал.1 т.3 ГПК по въпроси, формулирани в следния ред: 1. При какви предпоставки собственикът на вещ, трайно прикрепена към земя - общинска собственост, носи отговорност по чл. 50 ЗЗД ; 2.Какви дейности включва правилната поддръжка на дърво общинска собственост ;3. Следва ли силен вятър със скорост 14-18 м/сек. ,квалифициран от 3

НИМХ като опасно метеорологично явление , да се приеме като случайно събитие/непреодолима сила , изключващо отговорността. 4.Допустимо ли е ангажиране на отговорност по чл.49 и чл.50 ЗЗД при липса на категорични експертни изводи за противоправно бездействие или техническа неизправност. 5.Какви са критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД когато пострадалото лице е в напреднала възраст и множество предшестващи заболявания .

Постъпил е отговор от К. Р. И. , чрез пълномощник адв. М. К.. Изтъква се,че касационно обжалване не следва да се допуска по поставените неясно и шаблонно формулирани въпроси, подчинени на субективните изводи на касатора за факти и обстоятелства, некореспондиращи с доказателствения материал. Излагат се и съображения по фактите и защитните тези на ответника.

След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не налице основание за допускане на касационно обжалване .

По въпроса за предпоставките ,при които следва да се ангажира отговорността на собственика на вещта по чл. 50 ЗЗД е формирана практика на ВКС, включително задължителна за съдилищата тълкувателна практика ,с която въззивното решение е съобразено.Според ППВС №7/1958 г., ППВС №17/1963 г. и ППВС №4/1975 г. когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл.45 ЗЗД или чл.49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от вещта,отговорността е по чл.50 ЗЗД. По делото е съобразено , че отговорност за произтекли вреди от падане на дървесна маса в паркове общинска собственост , от което са произтекли вреди може да възникне и на двете основания. Отговорността по чл.50 от ЗЗД е безвиновна и е за вреди, произтичащи от обективно присъщи свойства, качества или дефекти на една вещ, а не когато бъде установено ,че същата е била „повредена”, както се постулира във въпроса. Освен задължението на общината да поддържа насажденията в градските паркове в състояние, което не създава опасност за живота и здравето на посетителите, общината отговаря и като собственик при инцидент като произтеклия с ищцата , когато вредата не е настъпила като резултат от непреодолима сила , изключителната вина на пострадалата или изключителна вина на трето лице , както е съобразено в случая. Ето защо не са налице основание по чл.

280, ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване включително по въпроса, поставен в т.4 от изложението. Не само вътрешните свойства на вещта може да са причина от нея да произтекат вреди обемани от обективната отговорност по чл.50 ЗЗД.В разнообразието от случаи от значение е функционалното предназначение, динамиката на процесите при въздействие на различни фактори а също и естеството на необезпечения риск.

Въпросът,формулиран в т.2 от изложението няма правно съдържание Отговор в насока какви дейности включва правилната поддръжка на дърво не е необходимо да бъде очертаван от съда като правен въпрос .Критерият за дължимия от собственика надзор в случая не е обусловен от формалното разписване на определени дейности, това не би обусловило извод за непредотвратимост на инциденти като настъпилия с ищцата .Не е правен по съдържание и въпросът следва ли силен вятър с установената скорост 14 м/сек.

4 да се възприема като непреодолима сила, изключваща отговорността за вредите. Въпросът е от фактологично естество и е намерил съответно разрешение при изследване на връзката между фактите в конкретния случай.