Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 87 от 29.06.2023, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 42/2023
Вид
Решение № 87
Подписан
29.06.2023
Състав
Събина Ненкова Христова Диамандиева, Даниела Дончева Михова, Кирил Градев Стоянов

Цитирани разпоредби

  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.40 · Кодекс за социално осигуряване

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Бургас, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20232000500042 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 42/2023г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Г. П. П., чрез пълномощника адв.В., против решение № 971/19.10.2022г. по гр.дело № 1352/2021г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта, са която е намалено присъденото му обезщетение за неимуществени вреди със сумата от 4811,21 лв., ведно с компенсаторната лихва, считано от 23.02.2021г. и в частта относно лихвата за забава на застрахователя върху сумата от 34 540 лв. за периода 01.07.2021г. до 09.08.2021г. в размер на 383, 78 лв. и за разноските в двете съдебни инстанции.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което исковете да бъдат изцяло уважени.

В жалбата се изтъква, че определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди от 40 000 лв. е несправедлив и неправилно от него съдът е приспаднал сумата от 4 811,21 лв. – получено от ищеца обезщетение за временна неработоспособност от НОИ. Излагат се доводи по правната природа на застрахователното обезщетение и се оспорва приравняването му с обезщетението за временна неработоспособност по чл.40 КСО, което е обезщетение за имуществени вреди при разглеждане на иск за пропуснати ползи - нереализирани доходи поради невъзможност да бъде упражняван 1 труд. Неправилно според страната е прието, че претенцията за обезщетение за забава е от датата на предявяване на исковата молба, вместо посочената там дата на настъпване на ПТП 23.02.2021г. Сочи се, че съгласно чл.429, ал.3 КЗ лихвите за забава на застрахования по ал.2 се изплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума, т.е от датата на уведомяване за настъпване на застрахователно събитие по реда на чл.430, ал.1 или от датата на предявяване на иска, според реда на тяхното настъпване. Намира, че началната дата е неправилно определена от съда на 10.08.2021г. вместо 01.07.2021г.

В отговор на въззивната жалба, подаден от ответния застраховател, чрез неговия пълномощник, се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Излага доводи, че правилно е приспаднато от него полученото от ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност, в съответствие с решение № 41/05.03.2020г. по гр.дело № 2679/2019г. по описа на Четвърто г.о на ВКС и решение № 227/25.10.2016г. по гр.дело № 1405/2016г. на същото отделение, които представя към въззивната жалба.

Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства, приема следното:

Пред окръжния съд са предявени искове от ищеца против ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати сумата от 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки, стрес и страдания вследствие на средни телесни уреждания, причинени от станалото на 23.02.2021г. ПТП, по вина на водача на МПС товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, с ДК № *, застраховано лице по действителен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 23.02.2021г. до окончателното заплащане на сумата, както и за сумата от 6 503 лв., обезщетение за имуществени вреди вследствие на същото събитие, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба -10.08.21г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Исковете са с правно основание чл.432 КЗ.

Не се спори по фактическите обстоятелства, установени по делото по отношение на основанието за ангажиране на отговорността на ответното дружество, настъпването на застрахователното събитие, вината на застрахования водач и причинно-следствената връзка между неговото противоправно поведение и причинените на ищеца телесни увреждания, както и относно наличието на основание да бъдат обезщетени двете групи вреди – неимуществени за понесените болки и страдания и имуществени за направени разходи по лечението.

По отношение на тези обстоятелства въззивният съд, на основание чл.

272 ГПК, препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт, поради отсъствие на основание, въз основа на събраните доказателства, да приеме различни фактически изводи.

Спорни по делото пред настоящата инстанция са въпросите относно приспадане на получено обезщетение за временна нетрудоспособност от 2 обезщетението за неимуществени вреди и неправилното според въззивника определяне на началната дата от която следва да бъде начислена законната лихва върху вземането за обезщетение за неимуществените вреди.Съобразно установените по несъмнен начин телесни у,вреждания, проведените оздравителни процедури, общата продължителност на възстановителния процес, болезнеността и общия дискомфорт, на които е бил подложен ищеца, въззивният съд намира за справедливо обезщетение от 40 000 лв., като паричен еквивалент на неимуществените вреди от настъпване на застрахователното събитие по следните съображения:

Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда по справедливост на основание чл.52 ЗЗД, като съдебната практика е установила значимите обстоятелства, въз основа на които съдът следва да извърши оценъчната си дейност.

В този смисъл е задължителната практика на ВКС, съгласно която при приложение на чл.52 от ЗЗД, приложим и по отношение на отговорността на застрахователя, като функционална на отговорността на делинквента, напр. в решение № 749/05.12.2008г. по т. д. № 387/2008г. на ІІ ТО, решение № 95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020г. по т.д.2181/19г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019г. по т.д. 518/18г,. ТО на ВКС.

Според разясненията в цитираните актове на обезщетяване на посоченото основание подлежат всички „неимуществени вреди“, включващи онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи отражение върху психиката, и/или създаващи социален дискомфорт за определен период от време.

За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликт болки и страдания е необходимо да се съобразят следните общи критерии: обстоятелствата, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията на ищците, получени физически и психически последици от уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, отчитане на конкретните икономически условия в страната, като помощен критерий, израз на които условия са нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането.

За надлежното обосноваване на размера на обезщетението ВКС е разяснил, че е необходимо не само изброяване на релевантните факти, а извършване на анализ и оценка на всички обстоятелства, имащи значение за прилагане на принципа за справедливост.

Вследствие на удара, ищецът е получил фрактура на втори шиен прешлен (фрактура Dens axis), което е довело до трайно затруднение движението на снагата, с продължителност значително по-дълго от посочените около 3-5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.

Получените увреждания са предизвикали усложнения, довели впоследствие до две последователни оперативни намеси и трайно затруднение движението на снагата за срок повече от пет месеца ( св. показания, че болките не са 3 отшумели и продължават и към момента, независимо от предприетото лечение и становище на вещото лице по СМЕ, дадено в съдебно заседание).

На 15.06.2022г. застрахователят е превел по сметка на ищеца сумата от 37 524,11 лв., включваща 34 540 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 2 984,11 лв. лихва за периода от подаване на исковата молба – 10.08.2021г. до 16.06.2022г. и на същата дата сумата от 5 214,70 лв., от които 4800 лв. за имуществени вреди и 414,70 лв. лихва за същия период. Това обстоятелство не се оспорва.

От представеното удостоверение от НОИ (л.88), за месеците март – август 2021г., се установява, че ищецът е получил обезщетения за временна неработоспособност в размер на общо 4 811,21 лв., която сума окръжният съд намерил, че трябва да бъде приспадната от присъденото обезщетение за неимуществени вреди и го намалил до 35 188,79 лв., от която сума приспаднал и заплатеното в хода на делото.

Въззивният съд не споделя съображенията в обжалваното решение, довели до приспадане от обезщетението за неимуществени вреди на полученото обезщетение за временна нетрудоспособност.

Обезщетението за временна нетрудоспособност, дължимо по реда и условията на КСО, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представлява обезщетение за имуществена вреда от вида на пропусната полза и винаги е обвързано по размер от размера на осигурителния доход. НОИ дължи обезщетението при настъпване на осигурителното събитие по силата на закона, а не в хипотезата на отговорност за виновното му причиняване, респ. в хипотезата на застрахована отговорност на прекия причинител. Не може да се извършва прихващане с обезщетения, получени от пострадалия за различни видове вреди и на основания, различни от тези, които ангажират отговорността на застрахователя за вреди от настъпване на застрахователното събитие.

Единствената хипотеза, при която може да се извършва прихващане на дължимо обезщетение за неимуществени вреди с вече платено такова е в случай на множество на преките причинители на увреждането (съизвършителство), респ. техните застрахователи. Това е така, защото в тази хипотеза отговорността на задължените лица е ангажирана при пълна идентичност на фактите относно настъпването на увреждането, противоправното поведение на извършителите , вида и размера на вредите.

Решението в тази част следва да бъде отменено като постановено при неправилно приложение на материалния закон и постановено ново, с което искът до този размер бъде уважен.

По оплакването за неправилно присъждане на мораторната лихва от датата на предявяване на иска.

По делото ищецът е претендирал лихва за забава, считано от датата на настъпване на увреждането 23.02.21г. за обезщетението за неимуществени вреди.

С обжалваното решение, окръжният съд се е произнесъл по акцесорната претенция за мораторна лихва, но от дата на предявяване на иска - 10.08.21г. , 4 като не се е произнесъл по основателността на иска за мораторна лихва за периода от 23.02.21г. до 10.08.21г. В решението си съдът е постановил отхвърляне на иска за главницата над уважения от него размер до предявения размер от 50 000лв., без да включи и претенцията за мораторна лихва за непризнатия период. Когато съдът не се е произнесъл по цялото искане е налице основание за допълване на решението.

Непълнотата на съдебното решение не може да се отстрани по реда на въззивното производство, поради което въззивният съд не се произнася по това въззивно оплакване, тъй като поради отсъствието на произнасяне в обжалваното решение, то е включено в предмета на делото.

По разноските

Въззиваемата страна дължи на основание чл. 38 ЗА възнаграждение на адв.В. в размер на по 780лв. за всяка от инстанциите - за първата инстация, съобразно приетия увеличен размер на обезщетението, а за въззивната – съобразно уважената част от жалбата.

По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи, различни от изложените в обжалваното решение, поради което го отменява в обжалваната част и постановява ново по същество на предявените искове.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 971/19.10.2022г. по гр.дело № 1352/2021г. по описа на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът на Г. П.

П. против Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.С. 1000, район В., бул.„Т. А.“ № *, представлявано от изпълнителен директор Д. Т. и главен изпълнителен директор Б. П. за обезщетение на неимуществени вреди – претърпени болки, стрес и страдания вследствие на средни телесни уреждания, причинени от станалото на 23.02.2021г. ПТП, причинено от застрахован водач на МПС товарен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“, с ДК № * до размера на 4 811,21 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: