Решение № 134 от 20.06.2024, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Шумен, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20243600500170 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Е. И. Б. от гр. Нови пазар, чрез пълномощника адв. С. Т. от ШАК, срещу решение № 20/24.01.2024 г. по гр.д. № 1076/2023 г. по описа на НПРС, в частта, в която е присъдена издръжка за минал период и за бъдеще, както и в частта за разноските.

Жалбоподателят намира решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно и противоречиво обсъждане на събраните по делото доказателства, по съображения, подробно изложени в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го отмени в обжалваната част и постанови бащата да заплаща издръжка за ненавършилото пълнолетие дете К. Е. Б., ЕГН ********** в размер на 270 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба, с падеж последно число на месеца, за който се дължи издръжка, по банкова сметка на майката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на обстоятелства, които водят до изменение или отпадане на задължението за издръжка. По отношение издръжката за минало време, моли да бъде в размера, който бащата е заплащал до м. септември 2022 г. на майката, а именно 200 лева. В частта за разноските, моли същите да останат за страните, както са направени.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата Е. В. П. от гр. Нови пазар, действаща чрез пълномощници адв. Г. Н. и адв. Г. Г. от ВАК е депозирала отговор, в който оспорва 1 въззивната жалба като изцяло неоснователна и недоказана и моли за оставянето й без уважение.

Въззивната жалба е подадена в срок, надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното: Гр.д. № 1076/2023 г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на въззиваемата срещу жалбоподателя, имаща за предмет искове за предоставяне упражняването на родителските права върху общото на страните дете К. Е. Б., родено на 30.04.2009 г. на майката, определяне местоживеенето на детето при майката на нейния адрес, определяне режим на лични контакти на детето с баща му всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, 20 дни през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск, първата половина на ВЕ.кденските празници и първата половина на Коледните и Новогодишните празници, осъждане на бащата да заплаща на детето К., чрез неговата майка, месечна издръжка в размер на 400 лева, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи, както и да заплати на същото издръжка за минало време в размер на 4 200 лева, дължима за периода от 22.10.2022 г. до 22.10.2023 г..

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по исковете е заявил, че не се противопоставя родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете да бъдат предоставени на неговата майка, при която да бъде определено местоживеенето му, като моли бащата да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето К. Е. Б., чрез неговата майка и законен представител в размер на 270 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба, с падеж последно число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законовите основания за прекратяване или изменение правото на издръжка, както и да бъде определен режим на лични отношения на бащата с непълнолетното дете, както следва: всяка първа, трета и четвърта седмица от месеца от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя с преспиване; всяка година 30 дни през лятото /разделен на две половини по 15 дни, съответно през месец юли и през месец август/, когато майката не е в платен годишен отпуск; всяка година първата половина през пролетната ваканция на детето; всяка нечетна година на Коледните празници от 10:00 ч. на 24-ти декември до 18:00 ч. на 27-ми декември /с преспиване/; всяка четна Нова година от 18:00 ч. на 30-ти декември до 18:00 ч. на 1-ви януари /с преспиване/; всяка година два дни от официално приетите дни за ВЕ.кденските празници от 10:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на втория ден /с преспиване/; всяка година на рождения ден на детето и на бащата от 18:00 ч. на 30-ти април до 18:00 ч. на 1-ви май /с преспиване/, както и винаги, когато детето пожелае. Посочил е, че оспорва иска за присъждане на издръжка за минало време като неоснователен, тъй като за съответния период е заплащал издръжка на детето в размер на по 200 лева месечно.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК за уреждане на въпросите относно отглеждането и възпитанието на детето К., като са предявени и претенции за заплащане на издръжка за бъдеще и минало време в полза на детето, на основание чл.127, ал.2 вр. чл.143 от СК и чл.149 от СК.

2

С постановеното от него решение, съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето К. Е. Б., ЕГН ********** на майката Е. В. П., ЕГН **********. Постановил е местоживеене на детето К. Е. Б., ЕГН **********, при майката Е. В. П., ЕГН **********, на адрес в гр. Нови пазар, ул. “......” № 15, ет. 2. ОпредЕ.л е режим на лични контакти между детето К. Е. Б., ЕГН **********, и бащата Е. И. Б., ЕГН **********, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца - от 19:00 часа в петък (след приключване на учебните часове) до 18:00 часа в неделя с преспиване в дома на бащата, като за осъществяване на режима детето ще бъде вземано в петък от училище от бащата и връщано обратно в дома на майката в неделя; за Коледните празници през всяка четна година – от 10:00 часа на 24 декември до 18:00 часа на 28 декември, като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща обратно там; за Новогодишните празници през всяка нечетна година – от 10:00 часа на 30-ти декември до 18:00 ч. на 01-ти януари, като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща обратно там; за ВЕ.кденските празници през всяка четна година – от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 ч. на следващия ден (ВЕ.ка събота) и всяка нечетна година - от 10:00 часа в неделя (ВЕ.кден) до 18:00 часа на следващия ден (ВЕ.ки понеделник), като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща обратно там; през пролетната ваканция на детето (ако ваканцията не съвпада с ВЕ.кденските празници) през всяка четна година - от 10:00 часа на 01 април до 18:00 часа на 05 април и всяка нечетна година - от 10:00 часа на 05 април до 18:00 часа на 10 април, като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща обратно там; всяка четна година за рождения ден на детето и на бащата (30 април) – от 18:00 часа на 30 април до 18:00 часа на следващия ден с преспиване, като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща обратно там; два пъти по 15 дни през лятото с преспиване, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща обратно там. Постановил е през описаните ваканции и празници да се прилага само режимът на лични отношения през конкретно описаната ваканция или празник, без да се прилага останалият режим на лични отношения, като във всеки друг случай срещите между детето и бащата могат да се осъществяват и извън определения от съда режим на лични контакти при проявена добросъвестност и общо съгласие между родитЕ.те. Осъдил е Е. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Нови пазар, ул. “......” № 15 да заплаща месечна издръжка в полза на детето К. Е. Б., ЕГН **********, чрез неговата майката Е. В. П., ЕГН **********, с адрес в гр. Нови пазар, ул. “......” № 15, ет. 2, в размер от 350.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.10.2023 г., платима с падеж до всяко 5то число на месеца за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на обстоятелства, които водят до изменение или отпадане на задължението, на основание чл.143 от СК, като е отхвърлил иска за издръжка по чл.127, ал.2 във вр. чл.143 СК в частта за разликата над присъдената сума от 350 лева до претендирания размер от 400 лева. Осъдил е Е. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Нови пазар, ул. “......” №15 да заплати в полза на детето К. Е. Б., ЕГН **********, чрез неговата майка Е. В. П., ЕГН **********, с адрес в гр. Нови пазар, ул. “......” № 15, ет. 2, сумата в размер на 4 200.00 лева, представляваща издръжка за минало време, а именно за периода от 22.10.2022 г. до 3

22.10.2023 г., на основание чл.149 от СК. Допуснал е предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК. Осъдил е Е. И. Б., ЕГН ********** да заплати на Е. В. П., ЕГН ********** сумата 437.49 лева, представляваща сторени в производството по чл.143 и чл.149 от СК разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Осъдил е Е. В. П., ЕГН ********** да заплати на Е. И. Б., ЕГН ********** сумата 25.00 лева, представляваща сторени в производството по чл. 143 от СК разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Осъдил е Е. И. Б., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Нови пазар сумата в общ размер на 420.00 лева, представляваща държавна такса по исковете за издръжка по чл.143 от СК и чл.149 СК, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за ДТ по ГПК вр. чл.69, ал.1, т.7 и т.1 от ГПК.

Решението се обжалва от ответника по исковете в частта, в която е присъдена издръжка на детето от бащата за бъдеще време в размер над 270 лева месечно до 350 лева месечно, както и издръжка за минало време в размер над 200 лева месечно до 350 лева месечно. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По същество, от събраните по делото доказателства се установява и не се спори между страните, че същите са родитЕ. по закон на непълнолетния К. Е. Б., ЕГН **********, роден на 30.04.2009 г.. През 2020 г. родитЕ.те се раздЕ.ли като К. останал да живее с майка си, в семейното им жилище в гр. Нови пазар, ул. „ ...... „ № 15, ет.2. С влязло в сила решение № 20/24.01.2024 г. по гр.д. № 1076/2023 г. на НПРС упражняването на родителските права по отношение на непълнолетния е било предоставено на майката, при която е било определено местоживеенето му, като е бил постановен и режим на лични контакти с бащата.

От изявленията на страните и показанията на разпитаните по делото свидетЕ. се установява, че, след фактическата раздяла на родитЕ.те си до завеждане на исковата молба К. е поддържал редовно контакти с баща си, гостувал е в дома му, посещавал е работното му място, двамата често се чували по телефон и ходЕ. заедно на почивки. До месец август 2022 г. ответникът му заплащал издръжка в размер на 200 лева месечно, закупувал му дрехи, обувки и др.. След това спрял да дава издръжка на сина си, като посочил финансови причини и не откликнал на отправената му от ищцата покана да предоставя такава в повисок размер.

От представените по делото документи и показанията на свидетеля Н.К. се установява, че понастоящем детето К. учи в СУ „......“ гр. Нови пазар, като през учебната 2023/2024 г. е бил записан като ученик в ..... клас. Същият изучава графичен дизайн, което е наложило да му бъде закупен компютър и специален софтуер с функции за чертане. От първи клас посещава и занимания по народни танци. Здравословното му състояние е добро и не боледува често.

От приложените документи и справки, както и от показанията на свидетеля Н.К. се 4 установява, че ищцата работи като геодезист в „ Геопрециз – Инженеринг „ ООД, с основно трудово възнаграждение в размер на 1 850 лева месечно, към което през 2023 г. е получава и допълнително възнаграждение за работата й по проект, възложен от Община – Провадия, в размер на 50 лева месечно. Живее в собствено жилище на адрес: гр. Нови пазар, ул. „ ..... „ № 15, ет.2, ап.2, представляващо самостоятелен обект с идентификатор № ***, ведно с 1/4 ид.ч. от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор № ***, цЕ.я с площ от 1 013 кв.м, който имот й е бил прехвърлен от ответника на 30.04.2015 г. с договор за покупко-продажба, но, по твърдения на страните, без да заплаща посочената в нотариалния акт цена. През 2021 г. е закупила и съседно жилище на същия адрес, с идентификатор № ***, ведно с 1/2 ид.ч. от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор № ***, цЕ.я с площ от 1 013 кв.м.. Ответникът е едноличен собственик и управител на „ Б. 2021 „ ЕООД, с основна дейност ремонт и поддръжка автомобили. Според представения по делото счетоводен баланс на дружеството към 31.12.2022 г., за 2022 г. същото има неразпределена печалба в размер на 1 000 лева. Според приложените справки от НАП, ответникът няма регистрирани трудови договори и се осигурява на минималния осигурителен доход. Същият притежава гараж с площ от 28 кв.м., находящ се в имот с адрес: гр. Нови пазар, ул. „ ....... „ № 15, ведно с 235.22 кв.м. от ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Нови пазар, в който е застроен, както и два леки автомобила – „ Опел Астра „, рег. № ........ и „ Ауди А 6 „, рег. № ....... Живее в гр. Нови пазар, в жилище под наем. Видно от служебно изисканата във въззивното производство справка, на 19.02.2024 г. е сключил граждански брак с В.Р. Б.а, с която са съжителствали на съпружески начала около година и половина преди това, като двамата отглеждат детето й от друг мъж. От представения във въззивното производство нотариален акт се установява, че на 21.02.2024 г. съпругата на ответника е закупила ПИ с идентификатор № *** по КК на с. ......, обл. Шумен, с площ от 1 370 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 55 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 32 кв.м..