Решение № 5803 от 26.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5803 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110142280 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца **********************, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД за осъждане на ответника Л. В. М. ЕГН **********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находяш се в

************************************ с присъединен абонатен № ******, да заплати сумата от 25,87 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.06.2022 г. , ведно със законна лихва за периода от 01.08.2025 г. до изплащане на вземането, сума от 6,09 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.11.2023 г. до 23.07.2025 г., сума от 2,26 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от м.09.2022 г. до м.09.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 01.08.2025 г. до изплащане на вземането, и сума от 0,78 лв., мораторна лихва за периода от 15.11.2022 г. до 23.07.2025 г.

В исковата молба ищецът ***********************, ЕИК *********, поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находяш се в ************************************ с присъединен абонатен № ******, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия / ТЕ/ за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от ********************** на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е 1 установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от

***************** съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове.

Претендира присъждане на разноски в производството. В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. В. М., подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции по основание и размер. Оспорва претендираната топлинна енергия да е реално потребена. Релевира се възражение за изтекла тригодишна давност погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Твърди, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което и на осн. чл.

78, ал. 2 ГПК разноските следва да бъдат възложени на ищеца Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

По исковете с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД: В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; предоставяне на услугата по дялово разпределение от дружеството топлинен счетоводител. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността. По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД : В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия и на услугата по ДР. В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за 2 продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

Установява се от писмените доказателства по делото, в частност нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том II, рег. № **** от 2005 г., че страните са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия за процесния топлоснабден имот, находящ се в *************************************.

От приетото по делото като неоспорено от страните заключение на съдебно-техническа експертиза и изравнителни сметки от третото лице – помагач се установява, че претендираното количество топлинна енергия е доставено до топлоснабдения имот в процесния период.

От представени по делото преводно нареждане от 27.11.2025 г. за сумата от 35 лева се установява, че ответникът е платил процесните задължения, което обстоятелство не се оспорва от ищеца предвид негово изявление в съдебно заседание. В открито съдебно заседание, ответникът чрез процесуалния си представител заявява, че не поддържа оспорванията в отговора на исковата молба, а признава исковете.

Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, следва да бъде съобразен като такъв факт настъпилото след завеждане на делото плащане от ответника на исковите суми, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като погасени поради плащане в хода на процеса, осъществено след завеждане на исковата молба в съда.

По разноските:

Предвид изхода на спора и като съобрази, че искът е отхвърлен поради извършено от ответника плащане в хода на процеса, намира, че разноските следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Предвид изявлението на ищеца, че претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съдът намира, че следва да бъде присъдено в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро, определено на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК за исково производство и 204,52 евро – депозит за експертиза, както и 25,56 евро - държавна такса. Възражението на ответника, че не е дал повод за завеждане на делото е неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, предпоставките за недължимост на разноските са две кумулативно изискуеми: ищецът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал.

Константата съдебна практика приема, че преценката за предпоставките на чл.

78, ал. 2 ГПК се извършва въз основа на данните за извънсъдебното и процесуалното поведение на ответника. Смисълът на посочената разпоредба е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. В разглеждания случай, претендираните изискуеми вземания от ищеца не са били заплатени към момента на подаване на исковата молба, а в хода на процеса, поради което не е 3 налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

При горните мотиви, съдът

РЕШИ:

О Т Х ВЪ РЛ Я предявените от ищеца ************************, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде осъден ответника Л. В. М. ЕГН ********** да заплати сумата от 13,23 евро /25,87 лв./, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия топлоснабден имот, находящ се в ************************************ с присъединен абонатен № ****** за периода от 01.05.2022 г. до 30.06.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 01.08.2025 г. до изплащане на вземането, сума от 3,11 евро / 6,09 лв./, представляваща мораторна лихва за периода от 15.11.2023 г. до 23.07.2025 г., сума от 1,15 евро /2,26 лв./, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от м.09.2022 г. до м.09.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 01.08.2025 г. до изплащане на вземането, и сума от 0,39 евро / 0,78 лв./, мораторна лихва за периода от 15.11.2022 г. до 23.07.2025 г., поради постъпило плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Л. В. М. ЕГН ********** да заплати на **********************, ЕИК ********* сума в общ размер на 280,08 евро (двеста и осемдесет евро и 08 евроцента ) , представляваща разноски за исковото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца ******************.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4