Решение № 177 от 03.07.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20248002901612 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на П. П. Г. срещу решение № 150 от 15.04.2024г. по в.гр.д. № 161/2024г. на Окръжен съд – Русе.

С решението, като е отменено частично и е потвърдено частично решение № 1796 от 17.12.2023г. по гр.д. № 4385/2022г. на Районен съд – Русе, е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД в поддържания във въззивното производство размер от 13 500 лева, със законната лихва за забава от 05.08.2021г. до окончателното плащане. Търсеното обезщетение е за претърпените неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.04.2021г. в гр. Русе по причина на водача на атракционно влакче, гражданската отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение 1 е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилно от въззивния съд е било прието, че не е доказана пасивната материалноправна легитимация на ответника, тъй като по делото не е имало доказателства, които да установят наличието на идентичност между превозното средство, участвало в пътнотранспортното произшествие, и застрахованото превозно средство.

Въззивният съд е достигнал до този неправилен извод в резултат на непълно и изолирано обсъждане на писмените доказателства, без да се отчита взаимната връзка по между им. Не е била съобразена издадената на името на Н. С. С. фактура от 20.12.2017г., която не е била оспорена от страните, и даденото в нея описание на превозното средство (с рама, идентична с тази на застрахования автомобил). Не са обсъдени техническият паспорт на моторното превозно средство, декларацията за съответствие, разрешението от община Русе за ползването, както и документите по а.н.х.д. № 1549/2021г., от които се установява, че се касае за бавно движещо се превозно средство, което не подлежи на регистрация (чл. 1, ал. 4, т. 7 от Наредба № І-45/24.03.2000г.).

Че превозното средство е било без регистрация е било посочено и в застрахователния договор. Така съдът неправилно се е позовал единствено на справката, предоставена от Сектор „Пътна полиция“, и неправилно е приел, че товарният автомобил е бил с дата на първоначална регистрация 13.09.2000г., без последващи промени. Касае се за МПС, което собственикът и производител „Бриз“ АД е преработил. Събраните доказателства водят до извод, че процесното МПС, с което е било причинено виновно пътнотранспортното произшествие на 22.04.2021г., е идентично със застрахованото.

Направените оплаквания се поддържат и в проведеното открито съдебно заседание пред Върховния касационен съд. Касаторът иска въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено и предявеният иск – уважен в пълния претендиран размер.

От насрещната страна по жалбата „Застрахователно дружество Евроинс“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се обоснованост на 2 въззивното решение. Оспорването се поддържа и в проведеното открито съдебно заседание.

Не е подаван отговор от Н. С. С., подпомагаща страна на застрахователното дружество.

С определение № 10 от 03.01.2025г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса дали въззивният съд е длъжен да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си. Допълнителното основание е по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК - за проверка на съответствието на въззивното решение с Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ (т. 19) и Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (т. 2), както и с решение № 190 от 07.02.2020г. по гр.д. № 24/2019г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 5 от 11.05.2020г. по гр.д. № 1241/2019г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 133 от 23.10.2019г. по гр.д. № 3565/2018г. на ВКС, ГК, І г.о. и др.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

С исковата си молба по делото, подадена на 18.08.2022г., П. П. Г. е поискала присъждане на обезщетение от 15 000 лева, със законната лихва от 05.05.2021г., за претърпените от нея неимуществени вреди, резултат на пътен инцидент от 22.04.2021г., настъпил в гр. Русе, Парка на младежта. Тялото на детето, тогава на 10 години, изпаднало от купе на атракционно влакче, при което последвало триене в гума на влакчето и в земята, тъй като кракът на детето останал заклещен в оставени под седалката резервни гуми. От триенето 3 били получени охлузни рани по корема, поясната област, левия лакът, лявата подбедрица, дясното коляно, както и пукнатина на лявата илиачна кост.

Детето се възстановявало физически повече от два месеца, понесло значителни психологически травми. В исковата молба е било посочено още, че превозното средство, с рама № ХВ9ЕD308004212, е било собственост на ЕТ"Ниси - Никола Стоянов" и управлявано от него. То било застраховано по задължителна застраховка „Гражданско отговорност“ в „Застрахователно дружество Евроинс“ АД с полица № ВG/07/520001889771, с период на валидност 12.07.2020г. – 11.07.2021г. На 05.05.2021г. било подадено искане за обезщетение. С писмо рег. № РК-006-99/3/17.05.2021г. застрахователят поискал представянето на влязло в сила наказателно постановление срещу водача и посочване на банкова сметка, но не извършил плащане.

Към исковата молба е било представено, освен другото, уведомителното писмо от 17.05.2021г. на застрахователя, както и второ писмо с РК-006-99/6/ 23.07.2021г., с което П. П. Г. е била уведомена, че срещу водача на атракционния влак е образувано административно наказателно производство и при произнасяне по претенцията е необходимо да се узнае резултата от съдебната проверка на постановлението. Представен е бил и констативен протокол за ПТП с пострадали от 22.04.2021г., в който е била посочена застрахователната полица, установяваща застраховка „Гражданска отговорност“ относно превозното средство.

С представен отговор на исковата молба застрахователното дружество е заявило, че оспорва застрахователното правоотношение, тъй като полицата се отнася до превозно средство с ДК № А0015АН, марка „УАЗ“, модел 452А, собственост на „Бриз“ АД, а инцидентът е станал с атракционно влакче „WARAN“, собственост на ЕТ"Ниси - Никола Стоянов". Оспорено е било наличието на виновно противоправно поведение на водача, както и е направено възражение, че единствено действията на детето са довели до падането и последвалите наранявания, евентуално че е налице съпричиняване от 90%. Не са упражнили надзор и пътувалите във влакчето педагози.

Възразено е било също, че претендираното обезщетение е прекомерно завишено.

Като приложение към исковата молба от застрахователя е била представена комбинирана застрахователна полица № ВG/07/520001889771 от 4

08.07.2020г. относно товарен автомобил „U A Z 452А“, със застраховащ с „Бриз“ АД. Превозното средство е било посочено с рама VIN 35960.

В проведеното първо открито съдебно заседание на 16.03.2021г. от името на ищцата е било уточнено, че се касае за едно и също превозно средство и неговата рама е 35960, а не посочената в исковата молба.

По делото са били изслушани съдебно-медицинска експертиза и съдебно-техническа експертиза, както и са били разпитани свидетели.

Допълнително са били приети като писмени доказателства технически паспорт на влаковата композиция локомотив + 2 бр. вагони, съгласно който машината е била вариант на стандартен автомобил УАЗ 469 със запазени технически параметри на двигател, трансмисия, органи на управление, сигнализация и ходова част. Паспортът е бил издаден от „Бриз“ АД, удостоверило с декларация за съответствие, че продуктът е произведен от дружеството, сертифициран и предаден на Н. С. (декларация от 12.11.2017г.).

Приети са били и технически данни, както и фактура № 55 от 20.12.2017г., издадена от „Бриз“ АД, относно атракционната влакова композиция с рама № 35960, с удостоверено авансово плащане от получателя на фактурата Н.С.С..

Документите са били във връзка с експлоатацията на превозното средство, за което е имало разрешение от Община Русе. Приета по делото е била и справка от Гаранционен фонд, съгласно която към 22.04.2021г. МПС с номер на рама 35960 е имало активна застраховка „Гражданска отговорност“ при „Застрахователно дружество Евроинс“ АД.

Съгласно писмо от 12.05.2023г. от Сектор „Пътна полиция“ – гр. Русе, също прието по делото като доказателство, след извършена справка в АИС „КАТ – Регистрация на ППС и собствениците им“ е било установено, че товарен автомобил „УАЗ 452А“ с рама № 35960, с рег. № А0015АН е бил регистриран първоначално в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас на 13.09.2000г. и няма данни за извършени други промени в регистрацията.

Собственик е било дружеството „Бриз“ АД.

С решение № 1796 от 17.12.2023г. съставът на Районен съд – Русе е счел предявеният иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за частично основателен – за сумата от 7 500 лева, със законната лихва от 05.08.2021г. до окончателното плащане.

Прието е било, че Н. С. С., водач на атракционното влакче, е нарушил правилата за движение по пътищата (чл. 132, ал. 2 от ЗДВП), като не осигурил 5 всички условия за безопасно превозване на пътниците. Във вагончето на ищцата под седалките срещу нея били оставени резервни гуми, на които детето се закачило при преместване от мястото си. Тези гуми не е следвало да се намират във вагона, в който се превозват пътници, тъй като това би нарушила тяхната безопасност. За дължимото обезщетение, според първоинстанционния съд, е носил отговорност застрахователят – ответник по сключения застрахователен договор. „Бриз“ АД е застраховало при ответника атракционната композиция, която били закупена от Н. С. С.. Базовото обезщетение е била прието в размер 15 000 лева, но то е била намалено на 7 5000 лева поради съпричиняване (50%) – детето е станало от мястото си, въпреки изричния инструктаж, направен от учителите и от шофьора. С първонстанционното решение са били обсъдени обстоятелствата по издаденото и в последствие отменено наказателно постановление на водача на атракционната композиция, съгласно приложеното а.н.х.д. № 1549/2021г. на Районен съд – Русе.

П. П. Г. е обжалвала първоинстанционното решение в частта на отхвърления иск за обезщетение за сумата над 7 500 лева до 13 500 лева, със законната лихва от 05.08.2021г. до окончателното плащане. Оплакванията са били срещу размера на възприетия принос, който, според страната, е трябвало да бъде 10%.

Застрахователното дружество е обжалвало първоинстанционното решение в осъдителната му част с оплакване, че не е била разгледано възражението относно застрахователното правоотношение. Акцентирано е било върху съдържанието на застрахователната полица и писмото на МВР, Сектор „Пътна полиция“ от 15.05.2023г. Според дружеството е ставало въпрос за различни вещи, с различни собственици. Възразено е било още и срещу изводите за нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача и приетия размер на съпричиняването.

Оплакването на застрахователното дружество, че неправилно е било възприето съществуване на валидно застрахователно правоотношение, е било счетено от въззивния съд за основателно. След частична отмяна и потвърждаване на първоинстанционното решение искът на П. П. Г. по чл. 432, ал. 1 от КЗ е бил изцяло отхвърлен (решение № 150 от 15.04.2024г. по в.гр.д.