Решение № 568 от 07.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. Пловдив, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20265330200875 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

26-0432000023/22.01.2026г., издадено от Началник сектор в 01 РУ при ОД МВР – Пловдив, с което на С. Й. Й., с ЕГН: **********, от гр.**** на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания: ГЛОБА в размер на 255,65 /двеста петдесет и пет евро и 65 цента/ евро и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а в съдебно заседание се представлява от пълномощникът му адвокат И.. В жалбата, както и в съдебно заседание, се навеждат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, тъй като се счита, че жалбоподателят не е извършил нарушението, защото не е собственик на автомобила, поради което липсва вина у него и вмененото нарушение се явява несъставомерно от субективна страна. Жалбоподателят, чрез пълномощника си, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. С жалбата се претендират разноски.

Въззиваемата страна, Началник сектор в 01 РУ при ОД МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище, депозирана до съда, същият излага доводи и моли за потвърждаване на процесното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност при евентуално присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения законоустановен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 26.12.2025г. около 11:34ч., в гр.Пловдив на бул.„Никола Вапцаров“ до № 9, с посока на движение от запад към изток, жалбоподателят С. Й. Й., ЕГН:********** е управлявал лек автомобил „Мерцедес Ц 63 АМГ“, рег.№ ****, лична собственост, който не бил регистриран по надлежния ред, съгласно „Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства“. Регистрацията на посочения лек автомобил е била служебно прекратена на 06.05.2025г. по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, поради липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за гореописания автомобил. Констатациите били определени от административният орган като нарушение по чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП и на жалбоподателя бил съставен АУАН № GA №

957344/26.12.2025г., като последният го подписал без възражения.

На основание чл.54, ал.1, т.9 и чл.33, ал.2 от ЗАНН административнонаказателното производство било прекратено с мотивирана резолюция № 25-0432-М000213/29.12.2025г., тъй като е констатиран признак за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК.

На 14.01.2026г. прокурор при Районна прокуратура – Пловдив постановил отказ да се образува досъдебно производство по случая и на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, материалите са препратени на наказващия орган, за да вземе отношение по случая в посока административно нарушение.

Въз основа на горното, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на С. Й. е наложено административно наказание – глоба в размер на 255,65 евро /с левова равностойност 500,01 лв./ и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Съдът кредитира изцяло писмените доказателства по делото, приложени в административната преписка.

В административната преписка са представени НП – в оригинал, копие на постановление на РП-Пловдив за отказ да се образува досъдебно производство, заверени копия от мотивирана резолюция № 25-0432М000213/29.12.2025г., АУАН GA № 957344/26.12.2025г., 2 бр. докладни записки, справка за МПС, справка за нарушител, заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи.

2

В хода на съдебното следствие като писмени доказателства са представени копие на НП № 25-0432-001583, който е издаден въз основа на АУАН GA № 957345/26.12.2025г., за това че по същото време и място, както е в настоящото производство, жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, който е бил регистриран на територията на Р България, като към момента на проверката за автомобила няма сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ и на осн.чл.638 ал.1 т.1 вр. с чл.461 т.1 от НК му е било наложено наказание глоба в размер на 127,82 евро. Представени са и копия на съдебни актове на Административен съд – Пловдив, с които е отменена принудителна административна мярка, свързана с настоящия случай, както и два броя разписки за платени задължения към МВР.

Съдът кредитира изцяло цитираните писмени доказателства като обективни и кореспондиращи помежду си, както и изясняващи описаната фактическа обстановка.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел бе разпитан свидетелят по съставяне на АУАН Р. Н. С., от чийто показания се установява, че извършили проверка на процесния автомобил, като установил, че няма гражданска отговорност и бил дерегистриран. Справката била направена посредством таблет със системата на полицията. Св.С. сочи, че няма спомен да е проверявал в гаранционния фонд, нито дали е имало данни да е било връчено на собственика на автомобила уведомление за дерегистрация.

Номерата били на автомобила и единствено справката в системата на полицията показвала, че е налице дерегистрация.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като пълни, обективни и кореспондиращи с останалите кредитирани от съда доказателства.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП е в насока, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. В конкретния случай регистрацията по отношение на процесното МПС е била прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, след получено уведомление от Гаранционен фонд за липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Собственикът на превозното средство С. Й. Й. не е бил уведомен за извършената служебна дерегистрация, с оглед изискванията на чл.143 ал.10 от ЗДвП /ДВ бр.84 от 2021г./, действаща към момента на констатиране на деянието.

3

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Според чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Видно от чл. 11, ал. 3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици. Задължението за предвиждане на противоправния резултат се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част възприети в прилагани добри практики. За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен случай да се изследват конкретните фактори от средата.

За да се извърши процесното нарушение е необходимо, деецът да е съзнавал, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, а в конкретния случай, че регистрацията му е била служебно прекратена, като в този случай би бил налице умисъл единствено когато е бил надлежно уведомен за това – съгласно действащата към момента на дерегистрацията разпоредба на чл.143 ал.10 от ЗДвП /ДВ бр.84 от 2021г./.

Съгласно мотивите на тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. по т.д. № 3/2022г. на ВКС и ВАС, при прекратяване на регистрация на автомобил при липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, т.е. когато основанието за прекратяването е по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, законодателят изрично е предвидил задължение за уведомяване на собственика за прекратената регистрация. Такова уведомяване в настоящият случай не е налице, поради което липсва обективен елемент от състава на вмененото нарушение, а именно надлежно уведомяване на собственика на автомобила /жалбоподателят/, че служебно е прекратена регистрацията на процесния автомобил. Предвид на това обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено изцяло.

С оглед изхода на спора, разноски са дължими на жалбоподателя, чието искане е уважено. Такава претенция е направена с жалбата, като е представен договор за правна защита и съдействие от 06.02.2026г., видно от който 4 страните са договорили възнаграждение в размер на 400 евро. за процесуално представителство и обжалване на процесното наказателно постановление между жалбоподателя и адвокат М. И.. Предвид на това Съдът счита, че следва да определи в полза на жалбоподателя разноски в размер на 400 евро, който размер е посочен в договора за правна помощ и в списъка с разноски.

Предвид на това ОД МВР – Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 400 евро, представляваща разноски за възнаграждението на пълномощник.

Предвид на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0432-000023/22.01.2026г., издадено от Началник сектор в 01 РУ при ОД МВР – Пловдив, с което на С. Й.

Й., с ЕГН: **********, от гр.**** на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания:

ГЛОБА в размер на 255,65 /двеста петдесет и пет евро и 65 цента/ евро и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и на осн. Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

ОСЪЖДА ОД МВР – Пловдив да заплати на С. Й. Й., с ЕГН:

**********, от гр.****, сумата от 400 евро /четиристотин/, представляваща сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5