Определение № 2915 от 12.10.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2915 гр. Бургас, 12.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20262100501830 по описа за 2026 година Делото е образувано по жалбата на Д. К. С., ЕГН ********** , от гр.

*** против Определение №3882 от 06.08.2026 г. , постановено по гр.д.

№598/2026 г. на Районен съд – Бургас, с което се оставя без уважение възражението на жалбоподателя в качеството му на ответник пред първоинстанционния съд за местна подсъдност на делото. Сочи се , че обжалвания съдебен акт е в разрез с практиката на ВКС и е приложил критерии , които са неотносими в процесния случай. В случая първоинстанционният съд е обосновал подсъдността с мотивите , че твърдените клеветнически изявления били разпространени чрез публикация в интернет , което правело мястото на извършване неустановимо и поради това компетентен бил съдът „ по местопребиваването на пострадалия“ / в случая – гр.***/. Страната счита , че тази практика в случая е неприложима.

Жалбоподателят се позовава и прилага за сведение на съда Определение №240 от 29.05.2023 г. по частно н.д.№447/2023 г. на Първо н.о. , с което се приема , че критерия „център на интереси на засегнатото лице“ е неотносимо , когато мястото на разпространение на твърденията е обективно определяемо. По какъв начин и в кое населено място това твърдение е станало достояние на ищеца е ирелевантно. Страната сочи , че следва да има разграничение според способа на разпространение. В настоящия случай се сочи , че не става въпрос просто за публикация в интернет / напр. – фейсбук/, а се оспорва публикация в електронна медия – BIRD.BG , което прави изводите на съда погрешни , а практиката , която се цитира - неотносима към разглеждания случай. На следващо място се сочи , че следва да се извършва разграничение според способа на разпространение. Според практиката на ВКС съществува ясна разлика в стандартите според способа на разпространение. Подходът за виртуално и неустановимо разпространение / социални мрежи като фейсбук и др./ е неприложим , когато се касае за конкретно позиционирана електронна медия , каквато е медията BIRD.BG , за което са приложени писмени доказателства към ОИМ. Сочи се , че източникът й е в чужбина. На трето място следва да се вземе в предвид местоизвършването при електронните медии : когато твърденията за клеветнически прояви са извършени чрез предоставяне на аудиовизуални медийни услуги / телевизия , радио или 1 техните официални уеб платформи интернет страници/ за местоизвършване на деянието следва да се приеме седалището на съответната медия. Именно там се намира редакцията на медията и мястото , от което съдържанието се излъчва и разпространява. За такива , извършени в чужбина / какъвто е процесния случай/ компетентни са софийските съдилища. Сочи се , че в конкретния случай тъй като седалището на електронната медия / източника е в гр.София/ , именно там е и местоизвършването на соченото увреждане. Сочи се , че по общото правило за местна подсъдност , компетентен да разгледа спора е съдът по местожителството на ответника *** в гр. ***.

Моли се за отмяна на определението в обжалваната му част , с която е оставено без уважение възражението за местна подсъдност , да се прекрати производството пред районния съд – Бургас и да се изпрати делото на компетентния Софийски районен съд. Прилага се копие от Определение №240 на ВКС , цитирано по-горе.

В законоустановения срок от ищеца в производството пред първоинстанционния съд Н. Ф. е постъпил отговор на частната жалба.

Жалбата се оспорва като неоснователна. При непозволено увреждане подсъдността е изборна и е в полза на ищеца. Чл.115 от ГПК е приложим , а изборът между алтернативите принадлежи на ищеца. Когато се претендира обезщетение от деликт искът може да се предяви по постоянния адрес , седалището на ответната страна / чл.105 от ГПК/ или по мястото на извършване на деликта / чл.115 от ГПК/Правото на избор между двете алтернативи принадлежи на ищеца , в случая този избор е направен още с ИМ като обвързва съда. Чл.115 от ГПК налага да се установи , че мястото на извършване на непозволеното увреждане попада в района на съда , пред който е подадена ИМ. Това обаче налага да се изясни понятието – местоизвършване на деянието като следва да се отчетат спецификите в конкретния случай. В настоящия случай следва да се има предвид: ищецът претендира обезщетение от непозволено увреждане , изразяващо се в разпространение на неверни твърдения в интернет като местоизвършване на деянието е мястото на настъпване на вредата – респ. – „центъра на интереси“ на лицето съгласно съдебната практика. В контекста на изложеното следва да се приеме , че местно компетентен е районният съд – Бургас като следва да се установи , че твърденията са разпространени чрез интернет сайт – факт , който е заявен в ИМ. Тезата в частната жалба не намира опора в чл.7 ал.2 от Регламент ЕС 1215/12 – че при деликт чрез интернет публикация нито точното място където се е намирал делинквента , нито седалището на медията са от значение, а твърденията са заявени но недоказани от ответника – жалбоподател. Страната се позовава на практиката на СЕС и на ВКС , според която релевантно е мястото на настъпване на вредата , а най-тясна връзка има съдът по мястото , където се намира „центърът на интереси“ на пострадалия и където увреждането на неговата репутация и лични права се проявява най-силно. В случая това е Районният съд – гр.Бургас , иска следва да бъде разгледан от РС – Бургас , което налага потвърждаване на обжалваното определение. Моли се за оставяне без уважение на частната жалба и потвърждаване на определение № 3882.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по исковата молба на Н. Ф. Ф. против Д. К. С. , с която е предявен осъдителен иск за 5000 евро , представляваща обезщетение за неимуществени вреди , изразяващи се в уронване на личния и професионален авторитет , нанесен психологически и физически дискомфорт , претърпени вследствие на клеветнически изявления в статия , публикувана в електронен сайт www.bird.bg на 30.09.2024 г. със заглавие „За наследството на един нотариус “ ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С постъпилия отговор на исковата молба / ОИМ/ ответникът ведно с 2 останалите си искания е направил и искане за изпращане на делото по подсъдност в РС София. Това искане съдът е намерил , че следва да бъде оставено без уважение. Позовал се е на съдебна практика на ВКС , според която исковете за вреди от деликт , извършен чрез публикация в интернет следва да се разглеждат по местопребиваване на пострадалия. Приема се че деликтното деяние , което се изразява в разпространяване на изявления или информация в интернет е специфично. То се отличава от обичайните деликти , защото при него няма конкретна пространствена връзка между деянието и точно определено географско място. При този деликт разпространението на информацията е мигновено и масово. Чрез мрежата на интернет публикуваните изявления и информация стават веднага достояние на неограничен брой лица и на територията на целия свят. Поради особеностите на електронната среда и многобройните възможности за намеса в нея чрез публикации единствената сигурна връзка между деянието и определено, физически конкретизирано пространство е мястото , където е настъпването на вредите за пострадалото лице и обичайно то съвпада с мястото , където е центърът на неговите интереси , там , където е установено неговото местопребиваване. В този смисъл е и произнасянето на Съда на Европейския съюз. В конкретни дела – опр. От 25.07.2022 г. по ч.гр.д. № 2476/2022 г. на първо г.о.на ВКС ,е посочено , че при твърдяно нарушение на правата на личността чрез публикуване на информация в уебсайт , лицето , което счита че е увредено може да сезира с иск за отговорността за цялата вреда юрисдикциите на държавата – членка , в която се намира центърът на неговите интереси. Понятието „център на интереси“ е дефинирано като обичайното местопребиваване на лицето или мястото , където то упражнява професия и дава възможност да се установи наличието на особено тясна връзка. Тъй като местоживеенето на ищеца по делото е в община Бургас по правилото на чл.115 ал.1 от ГПК съдът е счел , че местната подсъдност на делото в случая е на Бургаския районен съд.

Жалбата на Д. С. е допустима – депозирана е в законоустановения срок от надлежна страна – ответник в производството пред първоинстанционния съд , имаща правен интерес от обжалване на постановения съдебен акт

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Спорно в случая е обстоятелството по какъв начин влияе начина на разпространение на публикацията в интернет на подсъдността на съдебното производство. Съгласно §1 т.22 от Закона за електронните съобщения „интернет“ е система от взаимосвързани мрежи , ползващи интернет протокол , което им позволява да функционират като самостоятелна виртуална мрежа.

При интернет услугите и ползването на съответните социални мрежи е възможен физически достъп на потребителя от различни точки в пространството, т.е. невъзможно е да се установи точното място на разпространение на публикацията , която е причинила непозволено увреждане на ищеца. Това е взето предвид от първоинстанционния съд поради което той е приложил критерия „център на интересите“ на ищеца – по неговото местоживеене и месторабота , което в случая обуславя подсъдност на Бургаския районен съд. В настоящия случай е безспорно установено обстоятелството , че разпространението на публикацията е извършено от електронна медия - BIRD.BG с установено седалище и управа. Това се различава съществено от социалните мрежи, при които разпространението на публикацията може да стане от всякакво местоположение и както се посочи – е невъзможно да се установи точното място на разпространение на съответната публикация. Когато тази публикация се разпространява чрез електронна медия / т.е. – чрез предоставяне на аудиовизуални медийни услуги/ за местоизвършване на деянието следва да се приеме седалището на медията.

В случая то е в чужбина. Това обуславя подсъдността на спора по делото на 3

Районен съд – гр.София. Поради гореизложеното жалбата на Д. С. се явява основателна обжалваното определение №3882 от 06.08.2026 г., с което е оставено без уважение възражението за местната подсъдност на делото следва да бъде отменено и делото да се изпрати по подсъдност на компетентния районен съд – Софийски районен съд.

Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №3882 от06.08.2026 г. , постановено по гр.д.

№598/2026 г. на Районен съд – Бургас, с което се оставя без уважение възражението на жалбоподателя в качеството му на ответник пред първоинстанционния съд за местна подсъдност на делото.

ИЗПРАЩА ГР.Д.№598/2026 г. по описа на Районен съд – Бургас по компетентност на Софийски районен съд за разглеждане и решаване по същество.

Определението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от уведомяването му на страните

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4