Решение № 243 от 11.06.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Велико Търново , 10.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Георги Драгoстинов

Владимир Страхилов

Светослав Иванов при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20214100500056 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 11.11.2020 година, постановено по гр. дело № 317 по описа на Великотърновски районен съд за 2020 година, „А.“-АД, гр. София, е осъдено да заплати на Т. Д. К. сумата от 5 578,85 лв., застрахователно обезщетение за вреди по лек автомобил, ведно със законната лихва от 31.01.2020 година насетне и направените по делото разноски.

Решението е обжалвано от „А.“-АД, гр. София, с искане за отмяната му и постановяване на ново, отхвърлящо иска с присъждане на разноски за две инстанции.

Ищецът не бил страна по застрахователното правоотношение, защото цесията на правата по полицата била с невъзможен по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД предмет – титуляр по вземането за обезщетение за частично увреждане на застрахования автомобил бил лизингополучателят, а значи ищецът по делото. Не може да му бъде прехвърлено право, което той вече притежава. Ищецът не представил протоколи за пътнотранспортно произшествие и съпътстващите ги документи за установяване на застрахователното събитие.

Проявил груба небрежност при повредата на автомобила, а това изключвало отговорността на застрахователя.

Ответникът по жалбата - Т. Д. К. - излага доводи за безпорочност на решението. Претендира разноски за второинстанционното производство.

1

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.

271 от ГПК, приема:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо, от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 405, ал.1 от Кодекса за застраховането.

Ищцовата страна - Т. Д. К. - излага в исковата си молба, че с ответното дружество „П. л. “-ЕООД, гр. София чрез клона си в гр. Велико Търново, сключил застраховка по полица от 09.05.2019 година, включваща рисковете “каско“ и „злополука“ за автомобил „А.“ с държавен контролен номер ВТ ... Вземанията по застрахователния договор били прехвърлени на ищеца, лизинговал самия автомобил.

На 25.08.2019 година, на паркинг на хотел „Д.“ в курортен комплекс „С. б.“, сблъсък с монтиран в земята защитен метален цилиндър причинил редица повреди по автомобила. Ответникът отказал плащане на обезщетение.

По реда на настоящото производство се търси сумата от 5 578,85 лв., застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от 31.01.2020 година насетне и направените по делото разноски.

Ответната страна - „А.“-АД гр. София, - оспорва иска с възражения, по същество съвпадащи с оплакванията по жалбата. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установена фактическата обстановка и правните изводи, посочени в мотивите на атакуваното решение. На основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Искът е основателен и следва да бъде уважен със законна лихва и разноски.

Доводите на ответника са неоснователни. Тези за проявена груба небрежност от страна на водача на автомобила противоречат на изнесеното от свидетелката С. А. Тя е очевидец и показанията й не са оспорени.

Органите на Пътна полиция не са задължени по закон да съставят протоколи за инциденти като процесния. Затова и в рамките на ревизионното производство ищецът не е могъл да представи документация, каквато се изисква за произшествия по пътищата.

Договорът за цесия няма отношение към активната материална легитимация на ищеца, щом по делото не е спорно, че именно той е лизингополучател и увреждането на застрахования автомобил е частично – чл. 384, ал. 2, т. 1 от КЗ. Самата цесия прехвърля всички права на застрахования, а не само правото на обезщетение за частични вреди. При застраховка по повод на лизингово имущество лизингополучателят е в позицията на трето 2 ползващо се лице по смисъла на 22 от ЗЗД. Третото ползващо се лице може да замести уговарящия в целия договор. Например като го наследи, ако се касае за физически лица.

Щом уговарящ може да бъде заместен от бенефициера в целия договор, на толкова поголямо основание това може да стане и по отношение на отделни права по договора. В отношенията уговарящ – бенефициер правото на обезщетение за частични вреди може и да не принадлежи на последния. Това е смисълът и на цедирането му. Затова прехвърлянето на права по застраховката не само има възможен предмет, а е правното средство за уреждане на отношения между страните по лизинговото правоотношение, касаещи запазването на лизингованата вещ. За отговорността на ответника-застраховател това е без всякакво правно значение, щом отговаря на директно правно основание спрямо лизингополучателя.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че въззиваемият има право на разноски, по делото доказани като сума от 720 лв., възнаграждение за един адвокат за второинстанционното производство. Следва да се присъдят с решението по делото.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 11.11.2020 година, постановено по гр. дело № 317 по описа на Великотърновски районен съд за 2020 година.

Осъжда „А.“-АД, гр. София, ЕИК: ..., да заплати на Т. Д. К., гр. Велико Търново, ул. „П. Х.“ № ., етаж ., , ап. № .., сумата от 720 (седемстотин и двадесет лева) лв., разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3