Определение № 603 от 11.07.2022, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 436/2022
- Вид
- Определение № 603
- Подписан
- 11.07.2022
- В сила
- 21.09.2022
- Състав
- Жечка Николова Маргенова Томова
Цитирани разпоредби
- чл.103 · Граждански процесуален кодекс
- чл.104 ал.1 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.129 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 603 гр. гр. Добрич, 11.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Гражданско дело № 20223200100436 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази следното:
Постъпила е искова молба вх.№3659/19.06.2022г. от К. М. В. с ЕГН ********** от гр.Д., чрез адв.Г.Ч.-САК, с която са предявени искове срещу В.
М. В. и В. К. В., двамата от гр.Д..
Постъпила е и молба вх.№3833/08.07.2022г. от К. М. В. с искане за отвод на съдия –докладчика, мотивирано от обстоятелството, че като съдиядокладчик по приключилото с решение в.гр.д.№126/2022г.на ДОС, е взела становище по факти от предмета на установяване и по настоящото дело.
Настоящият спор не подлежи на разглеждане от Добричкият окръжен съд, поради което искането за отвод е лишено от основание.
Исковата молба е несъответна на изискванията на чл.127 и 128 от ГПК.
В заглавната част на исковата молба е посочено, че се иска защита срещу двама ответника- В. М. В. и В. К. В., като се твърди ищцата и двамата ответника да са съделители по гр.д.№466/2019г.на ДРС, но изложените обстоятелства и формулираните петитуми сочат на спор между К. М. В. и В.
М. В. относно насрещни вземания за съдебни разноски по приключилия съдебен спор по гр.д.№466/2019г.на ДРС- ищцата дължала на ответника В.
430лева, а той общо 205.83лева. Ищцата се снабдила с два изпълнителни листи за принудително събиране на вземанията си от В. М. В., но ги счита за нищожни като издадени пет дни преди влизане на решението в сила, „абсолютно неправилно“ счита да е и образуваното от самата нея въз основа на изпълнителните листи изпълнително дело. Изложени са твърдения за доброволно погасяване от нейна страна на задълженията си към В. М. В., за 1 предприемане на действия от последния за прихващане преди влизане на решението по гр.д.№466/2019г.на ДРС в сила, за заведено от него дело №524/2021г.пред ДРС за разноските и допуснато обезпечение, за липсата на валидно прихващане- ако било направено прихващане, то тя щяла да преведа на В. само сумата от 224.17лева. В. се обогатил със сумата от 224.17лева. Не можело да се приеме, че е налице прихващане, защото В. дължал сумата от 205.83лева, а нищо не заплащал. Изложени са и други твърдения с неясна връзка със спора между К. М. В. и В. М. В. относно насрещни им вземания за съдебни разноски. Като цяло обстоятелствената част на исковата молба е лишена от яснота поради липсата на логическа последователност и конкретика на фактите и обстоятелства в изложението, очертаващи по категоричен начин вида и предмета на спора, а заявените искания /формулирани са пет петитума /сочат и на смесване на няколко процесуални способа за защита и различни търсени правни последици- прогласяване на нищожност на два изпълнителни листа, издадени по гр.д.№466/2019г.на ДРС; обезсилване на съдебни актове –определение по гр.д.№524/2021г.на ДРС и определение по гр.д.№185/2021г.; обезсилване на действия на ЧСИ; установяване, че ищцата е изпълнила задължението си от 430лева към ответника В.; установяване, че В. не е изпълнил задължението си от 205лева към нея, че се обогатил със сумата от 224.17лева, при което въпреки тълкуването им от съда не е възможно да се изведе извод за валидно сезиране по избрания процесуален ред/отделен е въпроса дали някои от защитаваните права, така както са обосновани понастоящем, могат да бъдат предмет на самостоятелен иск/.
В този смисъл исковата молба е нередовна и следва компетентният съд да предприеме действия по отстраняване на нередовностите й по реда на чл.129 ал.2 от ГПК, респ.да извърши проверка за допустимост и да прецени дали производството по исковете претенции или по някой от тях следва да продължи, но в случая това не е Добричкият окръжен съд, тъй като спорът стои извън родовата компетентност на окръжен съд.
Това е така, тъй като въпреки нередовността си, исковата молба дава възможност за преценка, че се касае за установителни претенции с нематериален и такива с материален/за вземания под 25 000лева/ характер, които по правилата на чл.103 от ГПК и чл.104 ал.1 т.4 от ГПК за родовата подсъдност, обосновават компетентността на районен съд като първа 2 инстанция. Местно компетентен по правилото на чл.105 от ГПК е Добрички районен съд.
Предвид на това образуваното пред Добрички окръжен съд производство следва да се прекрати, а делото следва да се изпрати по подсъдност на Добричкия районен съд.
С оглед гореизложеното, Добричкият Окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№3833/08.07.2022г. на К. М. В. за отвод на съдия –докладчика Ж.М. по гр.д.№436/2022г. на ДОС.
В тази част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№436/2022 г. по описа на Добричкия окръжен съд и
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Добричкия районен съд.
В тази част определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца пред Апелативен съдгр.Варна.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________ 3