Определение № 47929 от 18.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47929 гр. София, 18.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110143330 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в ****, представлявано от А.С.А. и от И.И.Е., чрез пълномощника юр. Ф.И. против Н. Д. С., ЕГН **********, с адрес в ***.

Ищецът твърди, че ответницата, в качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, район **, ж. к. „****, инсталация ****, е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава след изтичането на посочения срок.

Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Бруната България“ ЕООД, съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.

Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответницата.

Ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 55470 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-ри състав.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 55470 по описа на съда за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответницата за установяване дължимостта на сумата от 1 332,59 лв. (хиляда триста тридесет и два лева и петдесет и девет стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от месец май 2019 г. респ. месец септември 2019 г. до месец април 2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в **, инсталация ****, от която а) 1 132,29 лв. (хиляда сто тридесет и два лева и двадесет и девет стотинки) – главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 13.10.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 165,16 лв. (сто шестдесет и пет лева и шестнадесет стотинки) – лихва за периода от 16.10.2020 г. до 23.09.2022 г., в) 29,14 лв. (двадесет и девет лева и четиринадесет 1 стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец септември 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 13.10.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 6 лв. (шест лева) – лихва за периода от 31.10.2019 г. до 23.09.2022 г.

С решение № 11394 от 13.06.2025 г. исковете са частично уважени.

Решението е връчено на ответницата Н. С. на 04.08.2025 г.

На 25.09.2025 г. процесуалният представител на ответницата депозира молба с искане за допълване на решението в частта му за разноските и присъждане в полза на адвоката, предоставил безплатна адвокатска помощ на възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК ищцовото дружество депозира становище, с което оспорва искането като неоснователно.

Съдът, след като взе предвид данните по делото, намира искането на процесуалния представител на ответницата за недопустимо, като просрочено, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал. 1 от ГПК молбата за изменение или допълване на крайния съдебен акт в частта му за разноските се подава в срока за обжалване, а когато не подлежи на обжалване – в едномесечен срок от постановяването му. В случая, решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните. То е връчено на ответницата на 04.08.2025 г. Срокът за обжалването му, респ. за депозиране на искане за изменението му в частта за разноските е изтекъл на 18.08.2025 г. Молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК е подадена на 25.09.2025 г. т.е. след изтичането на срока за въззивно обжалване, както и след изтичането на едномесечен срок от постановяването и от влизането в сила на решението.

Предвид горното, съдът е сезиран с просрочено, поради което и недопустимо искане за допълване на крайния съдебен акт в частта му за разноските.

Водим от горното и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на процесуалния представител на ответницата Н.

Д. С., ЕГН **********, с адрес в *** за изменение на решение № 11394 от 13.06.2025 г., постановено по гражданско дело № 43330 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2