Решение № 61 от 16.11.2021, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. гр.Велинград, 16.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно наказателно дело № 20215210200350 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Г. Р. АНЧ., ЕГН 58122113567, с адрес: с. Говедаре, ул. „Осма“ № 13, против Наказателно постановление № 36-0000652/16.08.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. (хиляда лева), на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

С жалбата се навеждат бланкетни възражения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Жалбоподателят се оплаква, че наложеното му наказание не съответства на обществената опасност на деянието, което е извършил. Моли да бъде съобразено, че автомобилът е служебен и той не може да откаже да го управлява, както и че за първи път извършва такова нарушение. Формулирано е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят Г. Р. АНЧ. поддържа жалбата.

1

Въззиваемата страна – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив, редовно призована, не изпраща законен или процесуален представител в съдебно заседание. Депозира писмено становище по жалбата, като излага подробни съображения за нейната неоснователност.

Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.07.2021 г. жалбоподателят Г. Р. АНЧ. управлявал състав от пътни превозни средства (ППС) - влекач „Ивеко АС 440“, с рег. № РВ 6592 КТ, от категория № 3 и полуремарке „Шмитц“ СГФСЗ, с рег. № РВ 1450 ЕВ, от категория О4, и двете пътни превозни средства собственост на „Пимк“ ООД, като извършвал обществен превоз на товари (фракция) от с. Огняново до гр.

Велинград. Около 12:20 часа на същата дата, на паркинга на гара Костандово, с посока на движение гр. Велинград, свидетелите КР. СЛ. КР. и ИВ. ЛЮБ. П.

- служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив спрели за проверка управлявания от жалбоподателя състав от пътни превозни средства. В хода на проверката, след поискване, водачът представил пътен лист № 643192/19.07.2021 г., товарителница серия Т № 501691/19.07.2021 г. и заверено копие на лиценз на Общността № 150050570 за превоз на товари. Проверяващите органи поискали от жалбоподателя да представи кантарна бележка, но той заявил, че не разполага с такава. Тогава контролните органи пристъпили към измерване на управляваното от въззивника Г. Р. АНЧ. ППС с технически средства - електронна поосова везна, тип DEWI с инд. № 0100163229, със стикер за годност до 04.2022 г. и сертифицирана ролетка BMI vario 5м с инд. № 1357. Тегленото от жалбоподателя полуремарке „Шмитц“ СГФСЗ, с рег. № РВ 1450 ЕВ, от категория О4, било с три оси, при измерено разстояние между осите 1,30 м.

След извършеното претегляне било установено, че ППС надвишава нормите на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, тъй като при измерено разстояние между осите 1,30 м, сумата от натоварване на 1-ва, 2-ра и 3-та ос на полуремаркето била 25085 кг, при максимално допустимо натоварване от 21000 кг, т.е. било налице претоварване с 4085 кг. Измерването било 2 извършено в присъствието на водача, като същият не възразил срещу установените от него резултати.

За констатираните обстоятелства свид. КР. СЛ. КР., в присъствието на нарушителя Г.А. и на ИВ. ЛЮБ. П. – свидетел-очевидец, присъствал при установяване на нарушението, съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 287446/19.07.2021 г. При предявяване на АУАН жалбоподателят го подписал без възражения, след което му бил връчен препис от акта. Жалбоподателят не депозирал възражения срещу АУАН и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление (НП), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в 1000 лв., за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП .

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 19.08.2021 г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от доказателствената съвкупност по делото, включваща писмените доказателства, приложени по административнонаказателната преписка, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство.

Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят К.К. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. При проведения му разпит свид. И.П. сочи, че е участвал при извършването на проверката и подробно разказва за установеното при осъществяването й.

Изтъква, че водачът на влекача и полуремаркето е присъствал лично при претеглянето на товарната композиция и не е възразил срещу установения размер на товара й. Сочи, че при предявяване на АУАН жалбоподателят изрично заявил, че няма възражения, което било вписано в акта.

Съдът кредитира изцяло приобщените писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Свидетелите К.К. и И.П. дават последователни и логични сведения относно констатациите на проверката, които намират подкрепа в приобщените по делото писмени доказателства, поради което съдът дава вяра 3 на показанията им.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (подадена е на 26.08.2021 г. чрез куриерска фирма „Спиди“ АД, видно от материалите по делото), изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол , поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.

314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

Обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Иво Димитров Цакански – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице – свид. КР. СЛ. КР., заемащ длъжността „инспектор“ към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив. Със Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщения е делегирал правомощия на директорите на регионалните дирекции „Автомобилна администрация“ да издават НП за нарушения по ЗДвП без да обвързва тези правомощия с територията, на която са извършени нарушенията. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актове за нарушения по ЗДП се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, какъвто свид. КР. СЛ. КР. като инспектор при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив безспорно е.

В процесния случай АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове и съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Фактическата обстановка, изложена в АУАН кореспондира с тази, посочена в НП. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, пълно, точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на въззивника 4 административно нарушение, така че да може да разбере срещу какви факти да се защитава и правилно да организира защитата си. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, след което му е бил предявен, като нарушителят е подписал лично акта без възражения и е получил екземпляр от него. В този ред на мисли съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателя Г.А. е допуснал нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от МРРБ (Наредбата).

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройство, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Тази правна норма е бланкетна и нейната диспозиция е запълнена с нормата на чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от МРРБ. Във визираната разпоредба от Наредбата е посочено, че допустимата сума от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е равно или по-малко от 1,30 м е 21 тона.

В процесния случай от приетата като писмено доказателство по делото кантарна бележка № 126, издадена на 19.07.2021г. в 12:18:19 часа, от ИА „Автомобилна администрация“ – София, се установява, че към момента на проверката, при измерено разстояние между осите 1,30 м, сумата от натоварване на 1-ва, 2-ра и 3-та ос на полуремаркето е 25085 кг, при максимално допустимо натоварване от 21000 кг, т.е. че е налице надвишаване с 4085 кг на максимално допустимите норми на натоварване на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, според стойностите, визирани в чл.

7, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.

Използваното средство и метод за измерване отговарят на законовите изисквания. От приложените писмени доказателства и показанията на свидетелите К.К. и И.П. се установява, че проведеното от контролните органи 5 измерване на масата на ППС е било извършено с одобрен тип средство за измерване – поосова везна, което е преминало съответната метрологична проверка за техническа изправност и е било с поставен стикер за годност до м. април 2022 г. От казаното от двамата свидетели е видно, че измерването е било извършено ос по ос, на равно място от пътя и при спазване на всички изисквания - нивелиране и др., както и че ако не са спазени изискванията за работа с поосовата везна – в частност, ако същата не е балансирана, то тя не позволява измерване. Разстоянието между осите на полуремаркето е измерено със сертифицирана ролетка, видно от приложения по делото сертификат за съответствие от одобрен тип и показанията на актосъставителя.

Жалбоподателят не е оспорил резултатите от проверката, обективирани в кантарната бележка, издадена от ИА „Автомобилна администрация“ – София, нито на място при извършване на измерването и съставянето на АУАН, нито в съдебното производство пред въззивния съд.

Съдът намира, че анализът на събраната по делото доказателствена съвкупност аргументира извода, че жалбоподателят Г.А. е извършил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

Неоснователно е наведеното във въззивната жалба възражение, че тъй като автомобилът е служебен, то жалбоподателят не можел да откаже да го управлява. Доколкото чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП определя именно водача на превозното средство за отговорно лице при неспазване на разпоредбата на чл.