Решение № 5106 от 21.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5106 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110211762 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-034166 от 11.06.2024г., издадено от Г.Б – началник група, отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП на А. Д. Г. е наложено административно наказание “глоба”, съответно в размер на 300 лева.

Недоволен от НП е останал Г., който го обжалва в срок. В жалбата сочи, че не е съгласен със същото. Твърди се, че СУМПС, за което му е издаден обжалваното по настоящем НП, е неправомерно отнето, като в подкрепа на това се сочи, че с постановление от 28.06.2024г. СРП е прекратила ДП № 295/24г. на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 3530/2024г. по описа на СРП. Иска да бъде отменено.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, взема становище с представени писмени бележки.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, намира за 1 установено следното:

На 04.12.2023г., около 13:16ч., свидетелите М. К. Д. и М. Х. Х. изпълнявали работните си задължения като патрулиращ екип, следящ за спазването и предотвратяването на нарушения по ЗДвП. Същите служители, спрели за проверка водач на лек автомобил „Ленд Ровер“, модел Ланд Ровер Фриландер, с рег. № ******, около 13:16ч., в гр. София, с посока на движение от ул. Хенрик Ибсен по ул. Иван Андонов към ул. Асен Йорданов, а именно лицето А. Г.. При проверката се установило, че лицето управлявало автомобила няма свидетелство за правоуправление на МПС от категорията, съответстваща на тази на автомобила. Ето защо, полицейският служител М. Д. е съставил на лицето Г. АУАН за констатираното нарушение. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, връчен му е лично и същият го е подписал, като не е обективирал възражения в същия.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното (НП) № 23-4332-034166 от 11.06.2024г., издадено от Г.Б – началник група, отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП на А. Д. Г. е наложено административно наказание “глоба”, съответно в размер на 300 лева.

Словесното описание на нарушенията и възприетата за тях правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели М. Д. и М. Х., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.

Свидетелите последователно и подробно описват по време, място и начин на извършване на проверката, от която се установило, че жалбоподателят управлява МПС, след като СУМПС му било отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП в срока за изтърпяване на принудителна административна мярка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които 2 съдържат всички необходими реквизити и при спазване на законовите срокове.

Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП: „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.“.

Неспазването на тази норма влече след себе си определени санкционни последици, предвидени в чл. 177, т. 1, пр. 1 от ЗДвП: „Наказва се с глоба от 100 до 300 лв. водач, управлява моторно превозно средство без да притежава свидетелство за управление...“

С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и НП нарушение на правилата за движение установени в чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, тъй като управлявайки МПС без да е правоспособен водач, същият е осъществил съзнателно административното нарушение, за което му е ангажирана административнонаказателната отговорност.

Горното не се разколебава от представеното и прието по делото постановление на СРП. Прекратяването на наказателното производство на основание чл. 9, ал. 2 от НК не води до отпадане на административнонаказателната отговорност априори. По делото безспорно се доказа, че към процесната дата жалбоподателят е управлявал МПС без СУМПС.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл жалбоподателят съзнателно е нарушил правилото на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП – съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял настъпването на същите, доколкото много добре е знаел, че с непритежаването на необходимото по закон СУМПС и управлявайки автомобил, извършва нарушение на ЗДвП.

П отношение на размера на наказанието този съдебен състав намира, че същото е правилно определено, тъй като от справката за нарушенията на водача е видно, че същият редовно нарушава закона за движение по пътищата, поради което по отношение на водача следва да се въздейства с максимално предвиденото по размер наказание в закона.

Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е правилно и 3 законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено изцяло.

Доколкото въззиваемата страна е претендирала разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК съдът намира, че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева в полза на СДВР.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-4332-034166 от 11.06.2014г., издадено от Г.Б – началник група, отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП на А. Д. Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 300 лв., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА А. Д. Г., с ЕГН **********, да заплати в полза на СДВР сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4