Решение № 16383 от 31.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16383 гр. София, 31.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110170981 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А. Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С против „СК“ ООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. С представлявано от ...........

Ищецът твърди, че на 19.09.2022 г. е сключил договор за паричен заем № 737079 със „СК“ ООД, като се сочи, че страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 500,00 лева, като са уговорили, че видът на вноската е седмичен, броят на погасителните вноски е 11, размерът на месечния лихвен процент не е посочен.

Твърди се, че в чл. 5 ал. 1 от Договорът е посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция или 2.

Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия.

Твърди се, че в чл. 11 ал. 1 от договора, страните са договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 145,41 лв.

Твърди се, че още със сключване на договора е начислена неустойка в размер на 145,41 лв. тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор.

Сочи се, че на 19.09.2022 г. А. А. е погасил сумата от 61,00 лева, а на 22.09.2022 г. сума от 610,00 лева по сключения договор или обща сума от 671,00 лева /тоест за три дни/, с 1 което кредита е изплатен изцяло.

Твърди се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Твърди се, че в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

Твърди се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал.

2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК.

Твърди се, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Твърди се, че в процесния договор е уговорено, че заемателят се задължава да осигури действието физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщането на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки, което да отговаря на условията, посочено в договора. Сочи се, че в процесния договор е уговорено, че в случай, че Заемателят не предостави посоченото в него обезпечение в тридневен срок от сключването му, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка, която ще бъде заплащана на части, съгласно предоставения погасителен план.

Твърди се, че от една страна е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител /солидарен длъжник/, отговарящ на всички изисквания, посочени в договора. Твърди се, че е налице нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 1 от ЗЗД.

Твърди се, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД.

Твърди се, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Твърди се, че клаузата за неустойка изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка.

С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да :

- признае за установено в правоотношенията между А. Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С и „СК“ ООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. С представлявано от .........., че чл.11 ал. 1, предвиждащ неустоечната клауза от сключения между тях договор за потребителски кредит № 737079 е нищожен.

- да осъди „СК“ ООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. С представлявано от .......... да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С 2 против сумата в размер на 145,41 лв., представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № 737079, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба - 29.12.2022 година до окончателното й изплащане;

Прави се искане за присъждане на разноски, като е посочена банкова сметка на ищеца:

BG21INTF40012050647658.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковите претенции по основание и размер и сочи, че договорът не съдържа нищожни клаузи и платеното от ответника е по действителен договор.

Прави се искане съдът да отхвърли исковата претенции и присъди разноски в полза на ответника.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е допуснато и прието заключението по допуснатата и назначена съдебно – счетоводна експертиза, въз основа на чийто анализ и по смисъла на чл. 12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните фактически констатации:

Между страните не се спори, че на 19.09.2022 г. е сключен договор за паричен заем № 737079 със „СК“ ООД, като се установява, че страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 500,00 лева, като са уговорили, че видът на вноската е седмичен, броят на погасителните вноски е 11, размерът на месечния лихвен процент не е посочен.

Доказва се от съдържанието на процесния договор, че с клаузата на чл. 5 от договора се възлага в тежест за заемателя – ищец да осигури обезпечение на договора - поръчителство от физическо лице, банкова гаранция. Задължението на кредитополучателя да представи обезпечение е със срок до 3 дни от сключването на договора за кредит. Уговорено е, че в случай, че заемополучателя не изпълни тези изисквания дължи неустойка по смисъла на чл.11, ал.1 и ал.2 от договора в размер на 145,41 лв.

Между страните не се спори, че ищецът е получил сумата по кредита в размер на 500,00 лева, като същото обстоятелство се установява и от приложената по делото справка за извършени плащания. От същата е видно, че ищецът е платил на ответника и уговорената неустойка в размер на 145,41 лева.

От заключението по допуснатата и назначена съдебно – счетоводна експертиза е видно, че в погасителния план - Погасителен план по договор за паричен заем № 737079 е включено разсрочено плащане на предвидената неустойка – за целия срок на договора в размер на общо 145,41 лева.

Пак от заключението на вещото лице се установява, че при формиране на ГПР с участието на предвидената неустойка – действителния размер на годишния процент на разходите е на стойност 241,23 %.

Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, които са безпротиворечиви и взаимодопълващи се.

Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е 3 мотивиран да стори следните правни изводи:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните искови претенции:

- иск за нищожност с правна квалификация правната квалификация чл.146, ал.1 във връзка с чл.143, т.9, т.10, т.18 от Закона за защита на потребителите /редакция изм., бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г./ във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит във връзка с чл.11, ал.1 т.9 от същия закон .

- по иска за връщане на недължимо платено – правното квалификация е чл.55 от Закона за задълженията и договорите.

- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Съдът е указал на страните, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ищеца, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/.

По допустимостта

Исковата молба е подадена от заинтересовано лице срещу пасивно процесуално легитимиран ответник, като се доказва твърдени правен интерес и претенцията е заявена пред местно и родово компетентния съд, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

По основателността

Безспорно се установи наличието на облигационно заемно правоотношение между страните, по което ищецът като кредитор е изпълнил задължението си и реално е предал на ответника, кредитополучател заемната сума, която последния е върнал в срока на договора и към момента това е доказано, като се установява по несъмнен начин, че ищецът е заплатил и посочената в чл.11 от договора неустойка в размер на 145,41 лева.

По смисъла на съдебната практика - така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С-240/98 до С-244/98,Oceano Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (C-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (C-241/98 до С-244/98), националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на 4

Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година, относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

В казуса не може да се спори, че процесният договор за паричен заем има характеристиката на потребителски договор, като длъжникът е потребител по смисъла на §13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Длъжникът е физическо лице, като в този смисъл и заемната сума не е била предназначени за извършване на търговска или професионална дейност на длъжника, и не се установява от доказателствата по делото, длъжникът да е действал при сключването на договора за заем в рамките на своята търговска или професионална дейност.

Категорично е, че в предметния обхват на Закона за защита на потребителите попадат всички клаузи на потребителския договор, които не са били предмет на индивидуално договаряне, поради което потребителят не е бил в състояние да влияе върху тях.

Основателни са твърденията на ищеца за недействителност на оспорената клауза на чл.11 от процесния договор, а в този смисъл и свързаната с нея – тази на чл.5 от същия договор.

Съдът е обявил с доклада по делото на страните, че ще следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, както и за нищожни такива. Именно като неравноправна клауза съдът възприема тази на чл.11 и свързаните с нея клаузи от договора за кредит, при следните аргументи:

Претендираните вземания от кредитора за неустойка – договорна компесаторна - съдът приема за уговорени по неравноправна клауза, която за съда е и нищожна.

Уговорената в процесния договор – така в чл.11 от него обезщетителна неустойка, съдът приема, че от една страна не представлява и надхвърля гаранционно обезпечителната функция на договорната неустойка, а на следващо място и представлява допълнителна такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, което изрично е забранено от законодателя с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което на това основание уговорката на чл.11 и чл.5 от процесния договор се явяват нищожни.