Определение № 2366 от 27.02.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2366

Пловдив, 27.02.2026 г.

Административният съд - Пловдив - XXVII Състав, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ПЕТЪР КАСАБОВ като разгледа докладваното от съдията Петър Касабов административно дело № 569/2026 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Основното производството е образувано по жалба на Д. Р. К., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], № ***, чрез адвокат С. К., срещу заповед № *** на полицейски инспектор в група ОДЧ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – [област], с която спрямо оспорващия на основание чл. 171, т. 1, б. „и“ вр. чл. 140, ал. 1, пр. 1 от Закона за движение по пътищата е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено по реда на чл. 161, т. 5, на водач, установил обичайното си пребиваване в [държава] – до подмяната на свидетелството му за управление на моторно превозно средство с българско.

Субсидиарното производство по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК е във връзка с искане от жалбоподателя съдът да спре допуснатото предварително изпълнение на обжалвания индивидуален административен акт. Искането е основано на твърдението за незаконосъобразност на приложената мярка и оспорване на установената от контролните органи фактическа обстановка.

Искането е направено от лице с надлежна процесуална легитимация - жалбоподател по настоящия правен спор и адресат на административния акт, чието изпълнение се иска да бъде спряно. Жалбата срещу процесната заповед е подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима за разглеждане. Доколкото искането по чл. 166 от АПК - за спиране на предварителното изпълнение, е производно и обусловено от наличието на висящо съдебно производство по оспорване на административния акт, каквото в случая е налице, то същото е допустимо за разглеждане. По същество искането е неоснователно.

Процесната заповед е издадена на основание чл. 171, т. 1 от ЗДвП и съобразно правилото на чл.172, ал. 6 от същия закон оспорването не спира нейното изпълнение. Тоест в случая предварителното изпълнение е допуснато по силата на самия закон, без да е необходимо административният орган да обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 от АПК.

Правомощието по чл. 171, т. 1 от ЗДвП цели да обезпечи защитата на живота и здравето на участниците в движението. Иначе казано, в случая предварителното изпълнение на заповедта е нормативно обосновано с цел защита на особено важни държавни и обществени интереси.

Допускането на предварително изпълнение на посочената категория административни актове по силата на закона се явява изключителна мярка. За да не доведе тази намеса на държавната власт в правата и законните интереси на лицата до непропорционално накърняване, следва да е налице съразмерност на преследваната обществена цел спрямо личния интерес на адресата на акта. Именно поради това законодателят е предвидил - чл. 166, ал. 4 от АПК вр. чл.172, ал. 6 от ЗДвП, възможност съдът да прецени дали допуснатото по силата на закона предварително изпълнение няма да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата на акта. В случай, че такава опасност е налице изпълнението може да бъде отложено да стабилизиране на административния акт. По аргумент от законовата разпоредба, съдът прави тази преценка само на базата на нови обстоятелства, които са възникнали след издаване на оспорения акт. Тежестта за доказването им пада изцяло върху засегнатото лице. По аргумент от чл. 166, ал. 2 от АПК, адресатът на изпълнението следва по несъмнен начин да докаже, че последното може да му причини значителна или трудно поправима вреда. На установяване подлежи реалният риск от настъпване на вредата и нейните количествени и качествени характеристики.

В случая жалбоподателят твърди, че предварителното изпълнение на заповедта засягат правото му на труд, свободно придвижване, не е необходимо за постигане целите на закона и е прекомерно. В подкрепа на тези твърдения не се представят доказателства за трудово правоотношение, вид и размер на вреда или други изключителни обстоятелства водещи до риск от настъпване на значителна или трудно поправима вреда. Не се сочат и нови обстоятелства.

Спирането на допуснатото по силата на чл.172, ал. 6 от ЗДвП предварително изпълнение, единствено на основание типичните за превантивната мярка последици, би означавало интересите на водача – уличен в противоправно поведение, самоцелно да бъдат поставени над обществените като се приеме, че нуждата му от полазване на лично превозно средство е над нуждата да бъде гарантиран животът и здравето на останалите участници в движението. Такъв подход несъмнено ще лиши от ефективност защитата на особено важните държавни и обществени интереси и ще прегради постигането на преследваната от закона цел. Нормална и целена последица от мярката е преграждането на възможността провинилият се водач да управлява МПС. В подобна ситуация организацията на транспортните нужди на водача не би се различавала съществено от тази на лицата, които не са правоспособни водачи, за чиито нужди е налице както градски и междуградски обществен транспорт, така и таксиметров превоз. Промяната в организацията на транспортните нужди на водача би могла да доведе до неудобства, но тяхната интензивност в очертаната фактическа обстановка по никакъв начин не може да обоснове нуждата от защита на личният му интерес пред обществения.

Жалбоподателя твърди, че ще му бъде причинила вреда и от невъзможността му да работи. Дори да се даде доверие на това твърдение, вредите, които ще понесе жалбоподателя от невъзможността да полага труд не може да бъдат квалифицирани като значителни или трудно поправими по смисъла, вложен от законодателя. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена (в този смисъл определение № *** на ВАС по адм. д. № 11729/2025 г., [Наименование]о.). Конституционно закрепеното право на труд и упражняване на избрана професия или дейност от жалбоподателя не е неограничимо. В случая не се касае за лишаване от право, а за неговото ограничение, което е нормативно заложено, и ограничението не е пряко (тъй като не се констатира хипотеза на лишаване от права), а е последица от изпълнението на мярката като вид държавна принуда.

Що се отнася до твърдението, че предварителното изпълнение на заповедта не необходимо за постигане целите на закона, вече бе отбелязано, че то е допуснато по силата на самия закон като се презумира наличието на материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 от АПК именно за постигане целта да бъдат охранени особено важните държавни и обществени интереси.

Заявения от жалбоподателя риск определено не е от категорията рискове, противопоставими на защитения от законодателя обществен интерес (живота и здравето на гражданите). Отнемането на СУМПС е последица от приложената мярка, а не от допуснатото по закон предварително изпълнение на същата. Не е налице и предпоставката изпълнението да се спре поради "нови обстоятелства".

По тези съображения съдът намира, че в случая не се доказва нито реалният риск за настъпване на вреда, нито значителният и непоправимият й характер като възможен обективен резултат от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Тоест не се доказва наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 4 от АПК, които да налагат превантивна защита на правната сфера на жалбоподателя.

Ето защо, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Р. К., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], № ***, чрез адвокат С. К., за спиране предварителното изпълнение на заповед № *** на полицейски инспектор в група ОДЧ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – [област].

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на [държава] в седем дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.

Съдия: