Решение № 4254 от 26.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4254 гр. Пловдив, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докла.аното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330116473 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от М. Л. К., с ЕГН:

********** против „Ютекредит България“ ЕООД, с ЕИК: 205559807, с която с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.26, ал. 1 от ЗЗД, чл. 10а, чл. 21, ал. 1 и чл. 33 ЗПК и по чл. 143 и чл.146 ЗПП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6, т. 1 от договор за кредит от **** г. предвиждаща такса за разглеждане в размер на 201,60 лева, като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит от ** г., по силата на който на ищеца били предоставени в собственост заемни средства 1500 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 12,27 % и ГПР 42,09 %. Сочи се, че съгласно договорът заемателят дължи и такса за разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 201,60 лева, която той следва да престира заедно с месечната погасителна вноска.

Излагат се съображения, че тази клауза е нищожна, като същата цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника без да е извършена конкретна услуга, като таксата представлява скрит разход по договора за кредит и цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 предвижда същата да се кумулира към погасителните вноски към кредитора, 1 като по този начин води до скрито оскъпяване на същия. Моли се предявеният иск да бъде уважен, претендира се присъждането на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който се поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Излагат се подробни съображения, като се твърди, че уговорената между страните такса за разглеждане представлява скрит разход по кредита и с нея не се оскъпява същият, като се възразява, че кредитополучателя се е запознал с преддоговорната информация, като се е запознал и приел и общите условия на ответника „Ютекредит България“ ЕООД. Моли с е предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски паричен кредит № **/**г., по силата на който замодателят – ответник е предоставил на заемателя – ищец сумата в размер на 1500 лева при фиксиран лихвен процент по заема 12,27 % и ГПР 42,09 %.

Съгласно чл. 6, т. 1 от сключения между страните Договор за потребителски паричен кредит № **/**г., ищецът се задължавал да заплати на ответника сумата от 201, 60 лева, представляваща такса за разглеждане на документи.

От заключението на в.л. С. К. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно изготвено, се установява, че включените разходи на заемодателя при изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/ в размер на 41, 778 %, включените разходи на заемодателя са договорна лихва в размер на 100, 69 лева плюс такса за разглеждане – 201, 60 лева или общо разходи в размер на 302, 29 лева.

Няма спор по делото относно това, че ищецът е кредитополучател по договор за заем, като между него и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а другият е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

С исковата молба като предмет на процеса е въведена само една клауза от договора, по отношение на която се твърди, че е нищожна- таксата за разглеждане, която следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително тя е предвидена в противоречие със специалния ЗЗП.

Настоящият съдебен състав намира, че клаузата на чл. 6, т. 1 от Договор 2 за потребителски паричен кредит № **/**г. заобикаля закона и накърнява правата на насрещната страна по облигационното правоотношение. В чл. 6 ал.

1 от договора е записано, че кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане, дължима в деня на подписване на договора. Тази такса е уговорена във фиксиран размер от 201, 60 лева, като съдът приема, че липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Тя води единствено до неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък води до нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на договорите, като е и в нарушение на добрите нрави.

На следващо място, изрично нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита. Въпросната такса за разглеждане представлява услуга, която по естеството си е свързана с усвояването на кредита. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т.н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит- разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин потребителят плаща реално за права, които той има, което пък е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост.

На трето място, изцяло недоказани са твърденията на ответника за това, че клаузата е била индивидуално договорена и, че предварително ищецът е бил запознат с нея. Не се представя попълненото от заемателя предложение за сключване на договора за заем, за да е видно дали в него е посочен размерът на таксата за разглеждане, а оттук- да се направи и извод дали лицето е било запознато с размера на предвидената такса преди самото сключване на договора и съответно- дали е информирано за това. Не е представена и електронна кореспонденция между страните, каквато се твърди, че имало изпратена посредством имейли.

Съгласно чл. 144 т. 9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146 ал. 2 от ЗЗП- клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът не доказва индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в предвидения в договора размер. Оттук- така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, като по изложените съображения в тяхната цялост предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи.

3

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Ищeцът е заплатил държавна такса в размер на 50 лева, както и депозит за в.л. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза в размер на 150 лева, които суми следва да му бъдат възстановени от ответника, като законна последица от решението. Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за а.окатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от а.. Е. И. поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна а.окатска помощ.

Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на а.окатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., в редакцията и към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, предвиждаща минимален размер на а.окатското възнаграждение от 400 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. Л. К., с ЕГН:

********** против „Ютекредит България“ ЕООД, с ЕИК: 205559807, че клаузата на чл. 6, т. 1 от сключения между страните Договор за потребителски паричен кредит № **/**г., предвиждаща заплащане на сумата от 201, 60 лева, представляваща такса за разглеждане, е НИЩОЖНА поради противоречие с добрите нрави и заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

ОСЪЖДА „Юте Кредит България” ЕООД, ЕИК: 205559807 да заплати на М. Л. К., с ЕГН: ********** направените по настоящото дело разноски в размер на 200 лева /двеста лева/.

ОСЪЖДА „Юте Кредит България” ЕООД, ЕИК: 205559807 да заплати на а.окат Е. И., със съдебен адрес: **** а.окатско възнаграждение за осъществено на ищеца М. Л. К., с ЕГН: ********** безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 400 лева /четиристотин лева/, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за а.окатурата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п./_______________ 5