Определение № 518 от 12.09.2024, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 592/2024
- Вид
- Определение № 518
- Подписан
- 12.09.2024
- В сила
- 24.09.2024
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 33 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 , 2, 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 , 2, 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 , 2, 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119, ал. 1 · Конституция на Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 518 гр. Пазарджик, 11.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20245200500592 по описа за 2024 година Производството е по чл.248 ал.3 от Граждански процесуален кодекс.
Обжалвано е с частна жалба от „ЕОС Матрикс" ЕООД определение № 2146/17.07.2024 г. , постановено по гр. д. № 00098/2024 г. по описа на Районен съд- Пазарджик по реда на чл.248 от ГПК.
Частният жалбоподател сочи, че предявения иск не бил оспорен по същество от ответника, признат е за основателен и вземането е признато за действително погасено по давност, в срока за отговор на искова молба по чл.
131 от ГПК.
Присъдените разноски в полза на ищеца, не били съобразени с фактическата и правна сложност на делото, проведено било едно единствено открито съдебно заседание.
В решението си съдът съобразил присъденото възнаграждение единствено с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .
Позовават се на приетото в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 .
Относно размера следвало да се извърши преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко фактическата и 1 правна сложност на делото.
Районен съд - Пазарджик изцяло игнорирал постановената и задължителна за националния съд съдебна практика по нищожността на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения поради констатирано противоречие на Наредбата с чл. 101 § 1 от ДФЕС във връзка с чл. 4 § 3 от ДЕС и чл. 101, § 2 от ДФЕС във връзка с чл. 4 § 3 от ДЕС и доколкото предмет на преюдициалното запитване е било именно принципното приложението на националния акт, лимитиращ по императивен начин минималният размер на адвокатското възнаграждение и недопускащ уговарянето му и присъждането му в по-нисък размер /решение на Съда /втори състав/ от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. Решението на СЕС се прилагало в съдебната практика и от ВКС на Р България. Това решение имало задължителен характер за българските съдилища съгласно чл.
633 от ГПК.
Конкретното дело не се отличавало с правна и фактическа сложност , приключило в едно заседание.
Молят определението да бъде отменено и молбата им за изменение на решението в частта относно разноските – уважена.
В срок е постъпил писмен отговор от ответниците по частната жалба Д.
В. и Г. А. , представлявани от адв.М..
Считат, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лв., кореспондира напълно с фактическата и правна сложност на делото и е съобразено с материалния интерес. Делото се отличавало със своята фактическа сложност предвид множеството факти и обстоятелства, които следва да се вземат предвид и да се представят по делото. За подготовката на едно подобно гражданско дело, като настоящото били необходими множество предварителни действия от страна на адвоката, които също са включени в заплатеното му адвокатско възнаграждение. В настоящия случай предварително са разгледани и проучени напълно изпълнително дело № 211 от 2011 г. при ЧСИ Д.М. с район на действие: Окръжен съд - гр. Пловдив и per. № 828 и изпълнително дело № 207 от 2023 г. при ЧСИ В.Б., с район на действие:
Окръжен съд - гр. Пазарджик и per. № 886. Налице била също и правна сложност на делото, предвид необходимостта от субсидирането на всички факти и обстоятелства под конкретната правна разпоредба. Отделно е имало противоречие в правната доктрина и в съдебна практика по някои от въпросите необходими за разрешаване на спора.
Изложени са доводи относно смисъла и приложението на решението на СЕС, на което жалбоподателя се позовава.
2
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,намира частната жалба за допустима ,като подадена в установения в закона срок , срещу подлежащ на обжалване акт ,от легитимирани лица.
За да се произнесе по същество , съдът взе предвид следното:
Производството пред РС Пазарджик е образувано по искова молба , с която е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК против „ЕОС Матрикс“ ЕООД от Д. В. и Г. А..
Цената на иска е 12 439,50 лева. Към исковата молба е представено пълномощно от адв. М. ,но не и сключен договор за правна помощ , респективно не са приложени доказателства за сторени разноски.
Ответникът е оспорил в писмения си отговор, постъпил на 15.02.2024 година, допустимостта на иска, поради липса на правен интерес. Твърдят , че не са дали повод за завеждане на делото , тъй като не са предприели действия по събиране на вземането. Считат ,че разноските следва да останат в тежест на ищеца , като са направили и общо възражение за прекомерност.
По делото е проведено едно съдебно заседание ,в което ищците са били представлявани от адв. М., а ответникът не е изпратил представител. В това съдебно заседание е представен списък на разноски от ищците и договор за правна защита и съдействие от 9.01.2024 година, тоест преди подаване на писмения отговор от ответника. Според него е уговорено и платено на същата дата възнаграждение в размер на 1600 лева.
С решение № 677 от 28.05.2024 година съдът е приел за установено ,че Д. С. В., ЕГН- **********, с адрес- с. Варвара, ул. „Четвърта“№31, общ.
Септември, обл. Пазарджик и Г. И. А.,ЕГН- ********** от с. Варвара, ул.
„Двадесета“№5, общ. Септември, обл. Пазарджик,че не дължат на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к..„М.а долина”, ул.„Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, представлявано от управителя Р.И.М.-Т., следните суми: сума в размер на 9 453.59 лева, лихва в размер на 2737.28 лева за периода от 07.02.2009г. до 10.06.2010г., законна лихва от 16.06.2010 г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 244.00лв. държавна такса, за които суми е издаден Изпълнителен лист от 18.06.2010 г. по Заповед за изпълнение №1471 от 18.06.2010г., издадени по ч.гр.д.№2343/2010г., по описа на РС-Пазарджик, тъй като претендираната сума и законова лихва върху нея са погасени по давност.
Осъдено е „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к..„М.а долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, представлявано от управителя Р.И.М.-Т., да заплати на Д. С. В., ЕГН**********, с адрес- с. Варвара, ул. „Четвърта“№31, общ. Септември, обл. Пазарджик и Г. И. А.,ЕГН- ********** от с. Варвара, ул.
„Двадесета“№5, общ. Септември, обл. Пазарджик, сторените по делото съдебно-деловодни разноски на осн.чл.78,ал.1 ГПК, които са в общ размер на 2098.00 лв. ,включващи адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лева.
3
За да се произнесе така по разноските съдът е приел,че делото представлява относителна фактическа и правна сложност и размера на претендираните разноски като адвокатско възнаграждение се доближава до минимума, предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
В срока за обжалване е постъпила молба по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта относно разноските, като се излагат доводи , идентични с тези , изложени в частната жалба.
С обжалваното определение съдът е оставил молбата без уважение ,мотивирайки наличието на фактическа и правна сложност и използвайки минималния размер ,предвиден в Наредба № 1 като отправна точка за определяне справедливия размер на адвокатското възнаграждение.
Във връзка с доводите и на двете страни по приложимото право ,съдът намира за необходимо да отбележи ,че с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.
Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което и съдът следва да направи своята преценка.
Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл.36, ал.1 ЗА.Това възнаграждение следва да е справедливо и обосновано.
Правилата за минимални адвокатски възнаграждения имат отражение не само относно ограничение на конкуренцията и засягат не само положението на адвокатите ,но и на потребителя на адвокатски услуга и насрещната страна в съдебното производството, доколкото, ако загуби делото, то в нейна тежест 4 ще бъде възложен размерът на адвокатския хонорар под формата на подлежащи на възстановяване разноски в производство. Действащата разпоредба на чл.36 ал.1 от ЗА създава ограничение ,препращайки към минимален размер , определен в Наредба на ВАдС.Към този текст на закона препраща и разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК. По този начин са въведениправила, обвързващи за съда, макар да са приети от частен субект, който не е и участник в съдебното производство, с което се нарушава правото на справедлив процес, тъй като на съда се отнема правото да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски.
Известни са доводите и предприетите действия за преодоляване ефекта на това решение на СЕС, прилагано вече от съдилищата , но до законодателното му уреждане все още не се е достигнало.
В конкретния случай адвокатското възнаграждение гравитира към минималния размер ,съгласно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1 ,ако тя би била прилагана безрезервно.
Макар производството да е приключило в едно съдебно заседание и становището на ответника в писмения отговор да е колебливо в посока не оспорване на иска, не би могло да се подържа , че делото е лишено от фактическа и правна сложност , тъй като действията на адвоката са и такива по подготовката преди предявяване на иска и са свързани с проучване и преценка на данни по висящи изпълнителни производства.
За да извърши преценка в конкретния случай , без да приема ,че е обвързан от установените в Наредба № 1 минимални размери , съдът съобрази съдебната практика , обективирана в определения на ВКС ,която изцяло възприема .
Фактическите състави по чл. 78, ал. 1 , 2, 3 и 4 ГПК предвиждат задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се ангажира с акта ,който разрешава по същество правния спор.
С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови разноските страна повдига пред съда спор за обективните предели на отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено е надценила труда на своя адвокат. Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно следствената връзка на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.
Разпечатката съдържа 50 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b42cb02a-8930-42d8-94d3-9e3d50d7b091