Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 6629 от 03.11.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
7531/2026
Подписан
03.11.2026
В сила
03.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 17, ал. 5 · Закон за защита от дискриминация
  • чл. 17 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17, ал. 6 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 19, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 1а · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 8, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • § 1а · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 296, ал. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 6629 гр. София, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Любомир Луканов

Членове:Клаудия Р. Митова

Михаела П. Михова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20261100507531 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по въззивна жалба на въззивна жалба от Г. Г. Е., срещу съдебно решение № 10043 от 27.05.2026г., постановено по гр. дело № 4498/2026г. по описа на СРС, 37 с-в, с което в полза на въззивницата е издадена заповед за защита от домашно насилие срещу М. Г. Г..

С поправена въззивна жалба с вх. № 103155/31.07.2026г. по описа на съда, въззивникът изпълнява указанията по отстраняване нередовността на въззивната жалба и заявява доказателствени искания. Изрично сочи, че към процесните дати 17.02.2026 г. и 18.02.2026 г. не се е намирала нито в безпомощно състояние, нито в състояние на зависимост от М. Г. Г..

Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, като не са събрани всички относими по делото доказателства. Сочи, че съдът не е съобразил, че процесният случай представлява първи подобен инцидент в рамките на повече от седем години брак, като липсват данни за системно насилие. Твърди, че не е ясно и по какви критерии е определен срокът от 18 месеца на забраната за приближаване до въззивницата. Твърди, че не е отчетен най-добрият интерес на децата, които са на възраст от 10 месеца и 2 години, като постановените мерки за защита ще затруднят полагането от страна на бащата на 1 грижи за децата. Излага, че постановените мерки имат изключително неблагоприятно влияние върху въззивницата като пострадало лице, която ще е принудена сама да полага грижи за двете невръстни деца, като в същото време това ще доведе и до охлаждане на отношенията със съпруга . Излагат се съображения, че с решението се нарушава принципа на съразмерност, като мерките са прекомерни по продължителност и обем спрямо процесния акт на домашно насилие. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, а в условията на евентуалност да намали срока на наложените мерки.

Постъпила е и въззивна жалба от въззиваемия М. Г. Г., чрез упълномощената адв. Й. К., срещу съдебно решение № 10043 от 27.05.2026г., постановено по гр. дело № 4498/2026г. по описа на СРС, 37 с-в. Обжалва първоинстанционното решение в цялост.

Поддържа, че липсва правен интерес и необходимост от защита на Г. Г.а, доколкото в първоинстанционното производство тя изрично е заявила, че не е искала да инициира съдебното производство, може да се защитава сама и не е финансово и/или психологически зависима и не се страхува от съпруга си. Излага съображения, че наложените от първоинстанционния съд мерки блокират изцяло личния и семеен живот на съпрузите, които са били поставени в принудителна „фактическа раздяла“.

Посочва, че ответникът е поставен в невъзможност да осъществява контакт и да се грижи за двете си деца. Навежда доводи, че наложените от съда мерки, в частност забраната ответникът да доближава Г. Г.а, са прекомерно тежки с оглед твърдените актове на домашно насилие. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а молбата на Софийска районна прокуратура за издаване на заповед за защита от домашно насилие да бъде отхвърлена, като бъде обезсилена заповедта за незабавна защита, евентуално да бъдат изменени мерките за защита, като бъде намален срокът на действието им до минимално допустимия по закон.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН, страните не са представили отговори на въззивната жалба на другата страна.

В открито съдебно заседание въззивниците лично и чрез процесуалните си представители по пълномощие поддържат въззивните жалби по изложените в тях съображения. Въззивникът Г. Г. Е. поддържа пред съда твърдението си, че и 17.02.2026г. и на 18.02.2026г. не е била в състояние на безпомощност, нито в състояние на икономическа зависимост от М. Г.. Заявява, че и към настоящия момент също не е зависима от него по никакъв начин, а и не е в безпомощно състояние. Поддържа, че няма нужда от защита и не се чувствам застрашена от него.

Софийски градски съд, в съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страните в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и са насочени срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден съдебен акт.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по препращащата разпоредба на § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното производство е образувано по молба на Прокуратурата на Република България, подадена на основание чл. 8, ал. 2 от ЗЗДН, за издаване на 2 заповед за защита от домашно насилие в полза на Г. Г. Е. – Г.а срещу съпруга М. Г.

Г.. В молбата е изложено, че на 19.02.2026 г. е образувано досъдебно производство по пр. пр. № 9418/2026 г. по описа на СРП за това, че на 17.02.2026 г. в гр. София, ж.к.

**** на Г. Г. Е. – Г.а е причинена лека телесна повреда, чрез нанасяне на удари в областта на главата и стискане с ръце за шията, като деянието е извършено в условията на домашно насилие – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 от НК. В молбата на прокуратурата е изложено, че Г. Е. – Г.а не може да се защити поради наличие на форма на зависимост от съпруга си М. Г. Г., с когото живее в едно домакинство, в общо жилище и от когото има деца. Изложени са твърдения, че за пострадалата е налице пряка и непосредствена опасност за живота или здравето.

С определение № 7169/19.02.2026 г. в първоинстанционното производство е конституирана като молител Г. Г. Е..

Районният съд е издал и Заповед за незабавна защита № 72/19.02.2026 г., с която е задължил ответника, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от актове за домашно насилие спрямо Г. Г. Е., отстранил го е от семейното жилище, наложил му е забрани, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН да не приближава Г. Г. Е. на по-малко от 200 м., освен в сгради на полицията, социалните служби, разследващите органи и съдебни сгради, до местоработата на молителя, адреса, на който живее, както и до местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, както и да осъществява контакт с нея под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 18 месеца, като му е указал, че неизпълнението на заповедта осъществява престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК и се наказва с до 3 години лишаване от свобода и глоба, като при нарушение ще бъде арестуван от полицията и може да бъде предаден на прокуратурата.

В проведено в първоинстанционното производство открито съдебно заседание от 16.03.2026 г. молителката Г. Г. Е. – Г.а е заявила, че не поддържа молбата на прокуратурата за издаване на заповед срещу съпруга М. Г., като не желае предоставянето на защита и на малолетните деца. Посочила е, че не е жертва на системно домашно насилие, както и че не изпитва страх от съпруга си. Изложила е, че не е под психическа, физическа или финансова зависимост от него. В тази връзка е съобщила, че получава относително високо трудово възнаграждение, семейното жилището е нейна лична собственост, притежава и лек автомобил.

В открито съдебно заседание от 21.04.2026 г. молителката отново е направила искане да не се разглежда делото и е заявила, че не поддържа молбата за защита.

С обжалваното решение № 10043/27.05.2026 г. по гр.д. № 4498/2026 г. на Софийски районен съд, 37-ми състав е прието, че от съвкупната преценка на доказателствения материал се установяват твърдените актове на домашно насилие.

Районният съд е намерил за ирелевантни множеството изявления на Г. Г. Е. – Г.а, че не желае предоставянето на защита, като е счел, че поведението е типичен пример на жертва на домашно насилие, която се притеснява от насилника. С тези мотиви е постановил издаването на заповед за защита от домашно насилие, с която е задължил ответника, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от актове за домашно насилие спрямо Г. Г. Е., отстранил го е от семейното жилище, забранил му е да приближава Г. Г. Е. на по-малко от 200 м., освен в сгради на полицията, социалните служби, разследващите органи и съдебни сгради, до местоработата на молителя, адреса на който живее, както и до местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, считано от 19.02.2026 г., както и да осъществява контакт с нея под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, като е отправил 3 предупреждение за последиците по чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН при неизпълнение на заповедта.

Въззивният съдебен състав, като прецени извършените процесуални действия и събраните от първата инстанция доказателства, прие следното:

Производството по издаване на заповед за защита от домашно насилие се образува по инициатива на пострадалото лице. Законът за защита от домашно насилие (ЗЗДН) допуска при определени хипотези то да се инициира и от лица, различни от пострадалия – негови близки роднини (чл. 8, ал. 1, т. 2), лица, които полагат грижи за пострадалия (чл. 8, ал. 1, т. 3), както и Дирекция „Социално подпомагане“ по отношение на пострадали, които са деца или лица, намиращи се в безпомощно състояние вследствие на тежко увреждане, заболяване или старост или е поставени под запрещение (чл. 8, ал. 1, т. 4). Иницииращият производството притежава собствено право на иск и действа в процеса като процесуален субституент. С изменението на ЗЗДН с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г. към изброения кръг субекти е добавен и прокурорът, който може да подаде молба за предоставяне на защита при някоя от следните две хипотези: 1) безпомощно състояние на пострадалия или 2) зависимост от извършителя. Доколкото сочените хипотези обуславят процесуалната легитимация на прокурора, те имат характера на положителни процесуални предпоставки, поради което за наличието на безпомощност или зависимост на пострадалия следва да бъдат изложени конкретни твърдения, които да бъдат доказани в съдебното производство.

В конкретния случай, в молбата на прокуратурата са изложени съображения за зависимост на пострадалата Г. Г. Е. от извършителя М. Г. Г.. Законодателят не е дал легална дефиниция на състоянието „зависимост“ по смисъла на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗЗДН. Следва, че законодателят е дал правна възможност и прокурорът да инициира производство по издаване на заповед за защита от домашно насилие, като изключение. Разглеждано в този контекст, под термина „зависимост“ следва да се разбира наличието на такива отношения между пострадалия и извършителя на домашното насилие, при които подаването на молба за защита би имало значителни неблагоприятни правни или фактически последици за пострадалия, които биха демотивирали последния да търси защита от съда. Този съдебен състав приема, че такива биха били случаи при които пострадалият разчита на извършителя за преки и жизнено значими грижи и/или издръжка, както и когато има особено силна емоционална или психологическа връзка с насилника. В искането си, прокурорът при СГП бланкетно е аргументирал твърдяната зависимост на пострадалата с това, че тя живее в едно домакинство с ответника, в общо жилище и има деца от него.