Решение № 6583 от 20.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6583 гр. С., 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Гражданско дело № 20211100110575 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявен от М. И. А. срещу ЗАД „ОЗК – З.“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от телесни повреди, настъпили при ПТП от 10.07.2019г. в гр.С., при което ищцата пътувала в автобус на масовия грдски транспорт по линия 314, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2019г. /датата на деликта/ до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се релевира, че ищцата седнала на задните седалки на автобуса и след рязкото му спиране залитнала напред, тялото й се завъртяло около тръба, за която се държала с дясната си ръка, след което паднала на пода на автобуса и претърпяла травматични увреждания, които й причинили болки и страдания, описани в исковата молба, за които претендира заплащане на обезщетение. Виновен за настъпване на инцидента бил водачът на автобуса “YUTONG”, рег. № *******, Р.К.С., който не реагирал правилно и не взел необходимите мерки за безопасност, за да предотврати ПТП. Собственикът на автобуса имал договор за застраховка „Гражданска отговорност с ответното дружество.

Ответникът ЗАД „ОЗК –З.“ АД е представил писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на иска. Оспорва механизма на ПТП и вината на водача на автобуса за неговото настъпване. Прави възражение за съпричиняване от поведението на ищцата, която не е предприела действия за да се предпази, като се не се е държала, докато се е возила, както и поради неизпълнение на предписанията за хигиенно диетичен режим, домашно лечение и провеждане на прегледи. Оспорва иска по размер, като счита претендираното обезщетение за прекомерно.

1

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I - 9 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим като в тази връзка следва да изложи следните съображения: в разпоредбата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ се съдържа абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател. В тази връзка увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. В случая е безспорно установено обстоятелството, че ищцата е депозирала молба с вх. № 99-11730/29.04.2021г. /л. 7/, с която е отправила писмена застрахователна претенция към ответното дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, покрил риска „гражданска отговорност” на делинквента. Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно правоотношение, предполага да се установи наличието на правопораждащ деликтната отговорност на водача, причинил ПТП фактически състав, който включва елементите: поведение, протИ.правност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и протИ.правното, виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищцата, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.

При анализа на елементите от фактическия състав на предявените искове следва да се посочи следното: с изготвения по делото доклад от 10.01.2022г. /л. 20, стр.

2/ са отделени като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: нстъпване на ПТП на 10.07.2019г.; наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ относно автобус “YUTONG”, рег. № *******, валиден към датата на ПТП, с ответника.

От представения констативен протокол за ПТП от 10.07.2019г. /л. 5/, изготвен от Б. Г., пол. инсп. при СДВР, се установява, че на посочената дата – 10.07.2019г. около 08.55 часа е настъпило пътно транспортно произшествие, при което ищцата, която е пътувала в неизвестен автобус по линия № 314, движейки се по ул. „Андрей Сахаров“, с посока от бул. „Ал. Малинов“ към ул. „Йерусалим“, в района на МГТ № 0969 „Пазара Младост I“ е паднала и е претърпяла телесна повреда като впоследствие е била настанена в УМБАЛ „Пирогов“ с работна диагноза „фрактура на пубис“.

Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, поради което има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостовереното в него обстоятелство, пряко възприето от съставителя му – настъпилото ПТП. По отношение 2 на описания от съставителя механизъм на настъпване на ПТП, протоколът няма материална доказателствена сила, тъй като представлява заключение на съставителя му, поради което и съдът не е обвързан от извода на административния орган, а механизмът е елемент от предмета на доказване в производството.

От представените по делото Постановление за прекратяване на наказателно производство от 14.12.2020г. /л. 299-л. 300/ и писмени доказателства, съдържащи се по досъдебно производство № 11246/2019г. по описа на СРТП – ОР – СДВР, пр. пр. № 32510/2019г. по описа на СРП /л. 45-л. 298/ се установява следното: във връзка с процесното ПТП е било образувано досъдебно производство № 11246/2019г. по описа на СРТП – ОР – СДВР, пр. пр. № 32510/2019г. по описа на СРП за престъпление по чл.

343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК; по делото няма лице, привлечено в качеството на обвиняем като същевременно наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 9 НК – поради изричното изявление на ищцата, че желае същото да бъде прекратено. В посоченото постановление, в резултат на извършените процесуални действия в хода на наказателното производство прокурор Чобанка е посочила, че с действията си Р.К.С. /водач на процесния автобус “YUTONG”, рег. № СВ ******* ВС, в който е пътувала ищцата/ е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, тъй като с действията си е нарушил правата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, вследствие на което е настъпило травматичното увреждане на ищцата.

От приетата по делото първоначална САТЕ /л. 361-л. 363 /, оспорена от ищцата се установява следното: единствената причина за настъпване на произшествието е недоброто самоосигуряване на пострадалата против „падане“; необходимо е било пътникът да осигури своята устойчИ.ст по време на пътуване, чрез сигурно и добро захващане към неподвижно закрепен в салона на автобуса обект /седалка и/или тръбен държач/; по този начин би могло да се предотврати произшествието и да не се допусне падането на пострадалата в салона на автобуса.

От изготвената по делото повторна САТЕ /л. 370-л. 381/, неоспорена от страните се установява следното: причина за падането на пътуващата в автобуса ищца е предприетото действие от страна на водача, изразяващо се в рязко спиране на превозното средство; водачът на автобуса е бил длъжен да съобрази поведението си на пътя и действията си с останалите участници в движението, включително пътуващите в автобуса, в конкретната пътна обстановка; по отношение на водача на автобуса, същият е имал възможност да предотврати настъпването на процесното произшествие, ако не бе допуснал рязка промяна в скоростта на движение; по отношение на пътничката в автобуса падането е било непредотвратимо, независимо дали е била седнала или е била в изправено положение, при така описаното движение – потегляне от спирка и рязко намаляване на скоростта от страна на водача на автобуса.

При преценка коя от двете експертизи да кредитира, съдът счита, че следва да кредитира повторната САТЕ, доколкото на първо място същата не е оспорена от страните, а на следващо място същата е подробна, изключително професионално и прецизно изготвена и кореспондира изцяло на писмените доказателства, съдържащи се по досъдебно производство № 11246/2019г. по описа на СРТП – ОР – СДВР, пр. пр. № 32510/2019г. по описа на СРП /л. 45-л. 298/.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът счита, че ищцата е доказала при условията на пълно и главно доказване, че механизмът на процесното ПТП напълно съответства на описания в ИМ.

Възражението на ответника за наличие на съпричиняване е неоснователно, поради следните съображения: Съгласно Решение №206/12.03.2010г. по т.д.№35/2009г. на II т.о. на ВКС, Решение №59/10.06.2011г. по т.д.№286/2011г. на I т.о. на ВКС, решение №98/24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на II т.о. на ВКС и Решение №99/08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на II т.о. на ВКС изводът за наличие на 3 съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за появата на вредоносния резултат, като е създал условия за настъпването му или го е улеснил. В случая в производството по предявения иск от приетата повторна САТЕ /л. 370-л. 381/ и от приетите писмени доказателства, съдържащи се по досъдебно производство № 11246/2019г. по описа на СРТП – ОР – СДВР, пр. пр. № 32510/2019г. по описа на СРП /л. 45-л. 298/ се доказа, че вредите са причинени единствено в резултат от протИ.правното поведение на делинквента Р.К.С..

По отношение на възражението на ответника, че ищцата не е предприела действия за да се предпази, като се не се е държала, докато се е возила, както и поради неизпълнение на предписанията за хигиенн о диетичен режим, домашно лечение и провеждане на прегледи, настоящият състав намира същото за неоснователно, като в тази връзка следва да изложи следните съображения:

От приетата по делото повторна САТЕ се установи, че по отношение на пътничката в автобуса падането е било непредотвратимо, независимо дали е била седнала или е била в изправено положение, при така описаното движение – потегляне от спирка и рязко намаляване на скоростта от страна на водача на автобуса.

По делото е приета комплексна медико-автотехническа експертиза /л. 393-л.

397/, кредитирана от съда като обективно и професионално изготвена, от която се установява следното: към момента на настъпване на инцидента ищцата е била седнала на задна лява седалка, захванала се с дясна ръка за вертикалната тръба на преградата /л. 395/; при положение, че ищцата е ползвала хоризонталната тръба за захващане, при рязкото спиране на автобуса, тя би паднала на дясната страна на тялото си и би получила същите увреждания по характер и степен /л. 397/.

От приетата по делото СМЕ /л. 348-л. 351/, кредитирана от съда като компетентно и професионално изготвена се установява следното: в резултат на процесното ПТП ищцата е получила счупване на пубиса /срамна кост/ в ляво – закрито; счупването на срамната кост зараства за около 3 месеца като към момента на изготвяне на заключението фрактурата е зараснала; след получаване на фрактурата ищцата има болки в областта на лявата срамна кост; ищцата е претърпяла болки и страдания около 3-4 месеца, от които през първите 15 дни болките са били с поинтензивен характер като за в бъдеще ищцата ще има болки от ревматоиден характер при промяна на времето и при по-голямо натоварване в областта на фрактурата, които ще й останат за цял жИ.т; в епикризата при изписването е предписано домашно лечение.