Решение № 1007 от 12.10.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1007 гр. Перник, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20221720103854 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от Д. Л. В. ЕГН ********** гр.Перник жк.********* № 1 ет.2 ап.6 И чрез адв.И. М. ПАК срещу ОДМВР-Перник, ЕИК 129009856, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 305.24 лв. главница - представляваща възнаграждение за положен извънреден труд при сумарно изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1.143 , равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, считано от 01.07.2019 г. до 01.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 01.07.2022 г., до окончателното й изплащане, и сумата 70.78 лв. – представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за положения извънреден труд, считано от падежа в периода 01.07.2019 г. до датата на ИМ 01.07.2022г.

/съобразно допуснатото изменение на исковете в проведеното на 04.10.2022 г. открито съдебно заседание/.

В исковата молба – и молбата по реда на чл.214 ГПК за изменение на иска -се твърди, че :

1

-ищецът е изпълнявал длъжност в сектор Пътна полиция към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР- Перник през периода 01.07.2019 г.

– 01.07.2022 г.

- за исковия период е положил часове извънреден труд при сумарно изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1.143 , равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, считано за процесния период,

- че посоченият труд следва да ми бъде допълнително заплатен от ответника на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР.

- че през процесния период е действали:

Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,

Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и

Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, издадени от министъра на вътрешните работи.

В чл. 3, ал. 3 от първите три наредби е предвидена възможността за полагането на труд и през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, при работа на смени, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24часов период.

С първата от тях (чл. 31, ал. 2) изрично е уредена редукцията на часовете положен нощен труд към дневен, при сумирано отчитане на отработеното време.

За целта общият брой часове нощен труд за отчетния период се умножава с коефициент 0.143.

Тази наредба е отменена с приемането на Наредба № 8121з592/25.05.2015 г., която пък е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. по адм. д. № 5450/2016 г. на ВАС.

В периода от отмяната до издаването и обнародването на Наредба № 2

8121з-776/29.07.2016 г. - на 02.08.2016 год., отново приложима е била Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен.

В трите последващи наредби - от 2015 г., 2016 г. и от 2018 г., липсва уредба за преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен, която следва да се преодолее посредством аналогично приложение на друг норамтивен акт, уреждащ сходна материя - чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, която предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Т.е. коефициентът за преизчисляване на нощния труд в дневен възлиза на 1.143, като частно на нормалната продължителност за дневния труд от 8 часа (вкл. и според чл. 187, ал.1отЗМВР) и тази за нощния от 7 часа.

- че нощните часове следва да се превърнат в дневни с коефициент 1.143 /или 0.143 по другата формула/ и тъй като общият брой отработени часове надвишава нормата за продължителност на работното време, е налице извънреден труд, който следва да бъде компенсиран/заплатен.

- че ответната страна е изпаднала в забава за плащането му, поради което дължи мораторна лихва от падежа на всяко вземане до завеждане на иска По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноските за производството по делото.

Ответната страна, в срока по чл. 131 ГПК , чрез процесуалния му представител Гл. юрк. Василева, е депозирала писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни.

Не оспорва обстоятелството, че за исковия период ищецът е бил служител ОДМВР-Перник на посочената длъжност.

Твърди, че по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР е налице специална нормативна уредба, поради което разпоредбите на НСОРЗ не намира приложение.

3

Счита, че ответникът е изпълнил точно задължението си за плащане на положения от ищеца извънреден труд, поради което моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР:

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че за процесния период ищецът е осъществявал трудовата си дейност на горепосочената длъжност в ОДМВР – Перник по утвърдени графици за дежурства.

С оглед това обстоятелство, съдът намира, че страните са обвързани от служебно правоотношение, чийто статут е уреден в ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл, по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като същото се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – ал. 3 от законовия текст, какъвто е и настоящият случай.

В чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР изрично е предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период.

4

Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР.

От заключението установява, че по съдебно-икономическата експертиза се

- през процесния период ищецът е отработил общо 560 часа нощен труд , работейки на смени. Те се трансформират в 71 ч.дневен труд – извънреден.

-за тези часове от страна на ответната ОД на МВР – гр. Перник му е изплатено допълнително възнаграждение

Основният спорен по делото въпрос е следва ли се на служителя допълнително възнаграждение за този труд като извънреден такъв чрез преобразуване на нощните часове в дневни, съответно с какъв коефициент следва да се осъществи това.

Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В рамките на исковия период , от 16.10.2016 г. – 30.09.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.), с която е отменена действащата преди това Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., възстановила действието си с влизане в сила на Решение № 8585 от 11.07.2016 г. по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС или от 29.07.2016 г., и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г.

В чл. 3, ал. 3 от двете наредби е предвидено, че за държавните 5 служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. и 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

В чл. 31 е регламентирано, че отработеното време в рамките на този часови диапазон се отчита с протокол, с посочване на лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.

В Наредбата обаче липсва изрична норма, аналогична на тази на чл. 31, ал. 2 от приложимата в предходен момент Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 ч. и 06:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

Съдът намира, че при липсата на такова изрично правило, което да регламентира начина за превръщане на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, изразяващо се в нормативна празнота, приложение съгласно чл 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове следва да намери разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в сила от 01.07.2007 г./ (НСОРЗ), определяща структурата и организацията на работната заплата, видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения, редът и начинът за определяне и изчисляване на трудовите възнаграждения на работниците и служителите.

Съгласно посочената разпоредба при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, откъдето следва, че приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.

В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на ответната 6 страна, насочени към оспорване приложението на разпоредбите на тази Наредба, обосновани с липсата на нормативна празнота и регламентираното заплащане на нощния труд с 0,25 лв. на час, съответно с евентуалното прилагане на по-нисък коефициент.

Възприемането на тези съображения би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл. чл. 67, ал. 7, т. 1 от ЗДСл и чл. 261 от КТ.

Горното тълкуване е в съответствие и с основния принцип за равенство и недопускане на дискриминация, установен в чл. 6 от Конституцията на РБългария и в чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

Същевременно, предвиденото в чл. 179, ал. 2 ЗМВР определяне на размера на допълнителните възнаграждения за нощен труд със Заповед на министъра на вътрешните работи и установеното в т. 1 от Заповед № 8121з8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи изплащане на възнаграждение на държавните служители за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки отработен час в часовете между 22:00 – 06:00 ч., аналогично на нормата на чл. 8 от НСОРЗ, не изключва заплащането на процесното възнаграждение, дължимо за положен извънреден труд и формирано чрез преизчисляване на нощните часове в дневни и съобразяване на продължителността на работния ден, тъй като когато последната е надвишена се касае за положен вповече труд, който следва да бъде компенсиран.