Решение № 268 от 15.07.2022, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 366/2022
- Вид
- Решение № 268
- Подписан
- 15.07.2022
- В сила
- 20.09.2022
- Състав
- Аглика Гавраилова, Михаил Драгнев, Антоанета Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 528 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 268 гр. Русе, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Аглика Гавраилова
Членове:
Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно гражданско дело № 20224500500366 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Жалбоподателят Г.Т.И.. обжалва Решение № 157 от 11.02.2022г., постановено по гр.д.№ 3996/21г. по описа на РРС, с което се предоставя упражняването на родителските права върху детето Н.Г.Т. на майката С.К.И., определя се режим на лични отношения на бащата Г.Т.И.. и издръжка на детето.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на постановеното решение поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят смята, че не са налице необходимите изменения във фактическата обстановка, които да налагат промяна в упражняването на родителските права. Анализирайки доказателствата, намира изводите на съда за неправилни. Твърди, че майката е напуснала общия дом, в който е живеела с детето, без предупреждение и не е търсила контакт с него в продължение на няколко месеца след това.
Поддържа, че С.И., като е поискала съдействие от ЧСИ и социални работници за осъществяване режима си на лични отношения, е подходила нетактично и не се е съобразила с особеностите на детето. Изтъква, че не е било доказано социално-битовият статус на майката да има преимущество пред този на бащата, както е приел районния съд. Разяснява, че няма необходимост от позасилен контрол при изпълнение на учебната дейност на Н.Т., тъй като същият има добър успех и не допуска неизвинени отсъствия. Сочи възрастта и пола на детето за обстоятелства, които следва да се отчетат в интерес на бащата. Говори за висящо производство по ЗЗДН срещу майката, образувано 1 от детето със съгласието на баща му.
Иска се от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
Представя писмени бележки, в които излага съображения, подобни на развитите в жалбата.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се излагат доводи за правилност, законосъобразност и обоснованост на първоинстанционното решение.
Описват се отношенията между майката и детето преди напускането на семейното жилище като нормални. Въззиваемият сочи за упражнявано домашно насилие от страна на Г.И. срещу С.И., във връзка с което е била издадена Заповед за защита по ЗЗДН. Твърди, че детето е настройвано от баща си, а и от баба си по бащина линия, срещу майка си С.И.. Поддържа, че майката не е спряла с опитите си да се среща с детето и да се интересува от неговото образование. Смята, че родителския капацитет на бащата е занижен съгласно критериите „създаване на правила и напътствия“ и „въвеждане на ограничения“. Твърди, че майката е тази, която е отговаряла за налагането на дисциплина и е държала на постижения в учебния процес от страна на детето.
Посочва, че тъй като бащата работи извън с. Долно Абланово, детето е било оставено за отглеждане при баба си. Анализира финансовото състояние на страните, като изтъква преимуществото на С.И.. Разяснява, че молбата по ЗЗДН, за която се сочи в жалбата, е била отхвърлена с влязло в сила решение.
Иска се от въззивния съд да остави без уважение депозираната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание адв. Е.Н., представител на С.И., поддържа отговора и развива подробни съображения в тази насока.
Съдът констатира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
На 10.05.2007г. С.К.И. и Г.Т.И.. сключили граждански брак.
На 19.06.2007г. по време на брака се родил Н.Г.Т., понастоящем на 15 години.
На 14.02.2011г. с Решение № 217 по гр.д. 148/2011г. по описа на РРС е прекратен с развод по взаимно съгласие брака между С.К.И. и Г.Т.И... Със същото решение упражняването на родителските права над детето Н.Г.Т. са предоставени на бащата Г.Т.И.. и е определен режим на лични отношения с майката и дължима от нея издръжка в размер от по 60 лв. месечно.
С Решение № 260055 от 28.08.2020г. по гр.д. № 3002/2020г. по описа на РРС е изменен размера на дължимата от С.И. издръжка от 60 лв. на 200лв.
2 месечно. В иницииращата делото искова молба Г.И. сочи, че работи в строителни фирми, без трудови договори, получава непостоянни доходи в размер около минималната работна заплата.
На 18.01.2021г. е издадена Заповед за защита по гр.д. № 5555/2020г. по описа на РРС, с която се забранява на Г.Т.И.. да се приближава на по-малко от 50 метра от С.К.И..
В Протокол от 20.02.2021г. по чл. 434, вр. чл. 528 ГПК, изготвен от ЧСИ В.Н., е записано, че на същата дата детето Н.Т. е било доведено от баща си Г.И., за да осъществи среща с майка си С.И., като е носело ученическа раница, в която е имало дрехи, паста и четка за зъби. Детето е отказало да отиде при майка си, като е дало обяснения, че майка му не го е търсила от 5 месеца, блокирал е номера. Смята, че е отблъснат с нейните думи, че тя няма да се прибере с него и с баща му на село, а ще остане в гр.Русе. Твърди, че баща му искал да се срещат с нея, но той не проявява желание.
На 06.03.2021г. в Протокол по чл. 434, вр. чл. 528 ГПК, изготвен от ЧСИ В.Н., е записано изявление на детето: “Не искам да тръгна с майка ми, защото е отвратителна и ми говори простотии. Всичкото, което го направи го прави безсмислено. Заради нея си губя приятелите. Прави малоумни неща пред тях.“
В Протоколи от 20.03.2021г., 17.04.2021г. и 22.05.2021г. отново е обективирано желанието на детето да не се осъществи режима на лични отношения с майка си.
В долната част на Протокол от 23.04.2021г. с ръкописен текст е изписано, че С.И. е отказала да подпише протокола, дръпнала маската от лицето на детето и го ударила, качила се в колата си и си тръгнала. Същият не е подписан и подпечатан от ЧСИ В.Н., а е бил изготвен в с. Долно Абланово и подписан от двама свидетели, поради това съдът не го кредитира с доверие.
Изготвен е социален доклад от 29.09.2021г. за детето Н.Т., в който се сочи, че основни грижи за него се полагат от баща му Г.И.. Той задоволява основните потребности на детето и е осигурил подходящи условия за развитието му. Описани са жилищните условия на адреса на бащата в с.
Долно Абланово, ул. „А.С.“ № 59 и на адреса на майката в гр. Русе, ул.
„Ш.С.“ № 56, вх. 1, ет. 5. Посочено е, че И. по негови данни работи в сферата на строителството без трудов договор и му предстои да започне работа във фирма „Тоне“ на длъжност снабдител. И. споделя на социалния работник, че е трудово ангажирана като технически сътрудник във фирма „Рубинекс“ ООДРусе. Изложени са данни, че докато бащата е трудово ангажиран за детето полага грижи баба му по бащина линия. Установено е, че детето е учило до седми клас в ОУ “Т.К.“- Русе, където оценките му са били добри и не е допускало неизвинени отсъствия, а от осми клас учи в ПГ по транспорт- Русе.
Констатира се, че от 12.05.2012г. Н. и родителите му ползват социална услуга „Консултиране на дете и грижещ се за него“ в Център за обществена подкрепа „Т.С.“- Русе. В заключение е изложено, че родителите са разделени, 3 но и двамата са загрижени за сина си и желаят да се грижат за него.
В заседание, проведено на 08.07.2022г. пред въззивната инстанция, са изслушани Г.Т.И.. и С.К.И..
С.И. обяснява за затрудненията за осъществяване на контакти с детето, които е срещнала. Сочи, че е правила опити да изиска информация от училището, в което понастоящем учи сина , но такъв бил отказан по настояване на Г.И.. Говори за известно улеснение в контактите си с Н. след постановяване на първоинстанционното решение. Разказва, че от тогава е получила достъп до електронния дневник в училището, телефонът е бил отблокиран и е провеждала кратки разговори с Н., подарила му е подарък за рождения ден, който е бил приет. Казва, че режимът на лични отношения с Н. откакто е напуснала семейното жилище се осъществява за няколко минути на улицата пред магазина на бабата по бащина линия на детето, където то фактически пребивава. Дава сведения за случай, при който детето, като се е връщало от гр. Русе, е вървяло пеша между разклона на с. Просена до с.
Долно Абланово.
Г.И. твърди, че С.И. му е изневерявала с мъж на име Ниази от съседното село. Смята, че бившата му съпругата е изоставила детето още докато е било на една година, после когато е било на три години. Казва, че само той се е грижел за детето от малко, водел го е на градина с автомобила си, грижил се е за него докато боледува от шарка, търсел е майката, за да осъществява тя контакти с детето. Говори как след развода той и С.И. са се събрали отново да живеят заедно заради детето. Разяснява, че детето е имало три желани училища, в които е искало да учи след седми клас, като е било прието само в ПГ по транспорт- Русе. Имало е успех 4,14 в седми клас.
Твърди, че Н. живее в къщата, намираща се в с. Долно Абланово, ул. „А.С.“ № 59 и описва условията в нея. Казва, че е водил детето с автомобил до училището му в гр. Русе всеки ден, докато майка му не е пожелавала да го заведе, въпреки че е пътувала до града ежедневно. Твърди, че не е забранявал на директорката да дава информация за Н. на майка му, а смята, че детето го е поискало. Сочи за имот в гр. Русе, намиращ се на ул. „Р.Д.“, който смята да закупи за сумата от 50 000 евро.
Съдът взема предвид и казаното от страните в съдебно заседание, проведено на 12.10.2021г.
В заседание, проведено на 12.10.2021г. пред първата инстанция, е изслушан Н.Т.. Учи в ПГ по транспорт- Русе, защото харесва автомобили.
Рядко пътува до училище с автобус, повечето пъти го води баща му с автомобил. Разказва как в края на миналата година /2020г./ родителите му са се скарали и по този повод майка му е напуснала жилището, в което са живеели заедно, като казала, че няма да се върне. Твърди, че в продължение на един месец майка му не поддържала никакъв контакт с него. Говори за срещи между него, баща му Г.И. и майка му С.И., на които двамата са я увещавали да се върне в с. Долно Абланово, но тя категорично е отказала.
4
Казва, че майка му го е обидила, с думите „ти си луд, моето момче“ и като му е казала, че децата са най-неблагодарното нещо. От тогава не иска да осъществява срещи с нея, въпреки че баща му държал на това. Твърди, че повечето неща прави с баща си, гледат заедно филми, с майка си са правели само меденки заедно. Казва, че не обича майка си, смята, че с поведението си е показала колко я е грижа за него. Иска да живее при баща си и баба си, която се грижела за него докато баща му работел по морето в строителството.
В разпита си св. С.Ц.Ч., приятелка на семейството, говори за привързаността на детето Н.Т. към майката С.И.. Първоначално след раздялата е поддържала отношения само с бащата Г.И., след което е възстановила връзките си с майката и е осъзнала, че фактическото положение не съответства на представеното от И.. Обяснява, че бащата говори за проблемите си с майката пред детето, като му казва, че го е изоставила защото си намерила любовник. Казва, че този, който И. смята за любовник на бившата си съпруга е женен. Свидетелства за усилията на майката да се среща с детето и емоционалната реакция, когато не може да осъществи пълноценен контакт с него. Говори за нежеланието на Н.Т. да комуникира и с нея и нейното дете откакто е взела страната на С.И. в конфликта. Смята, че С.И. живо се е интересувала от това, в кое училище ще кандидатства синът след седми клас, но е научавала за желанията му не от него, а от други хора.
Счита, че детето е на мнението на бащата, че майката ги е изоставила, защото си има любовник. Твърди, че Н. живее при баба си в магазина, а баща му работи във Варна, като не го е виждала от 5-6 месеца в с. Долно Абланово.
Разпечатката съдържа 47 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b42bc50c-a1bf-482f-b155-25564039dce4