Решение № 782 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 782 гр. С, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Гражданско дело № 20251110141804 по описа за 2025 година

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 36 765 лева, и и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10 569,66 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 26.08.2022г. до 25.07.2025г.

Ищецът – Ю. А. К. твърди, че по силата на безсрочен трудов договор № 1 от 19.04.2021г. с „Роялстрой 2“ ООД е заемал длъжността „Технически ръководител, строителство“. Посочва, че уговореният размер на трудовото му възнаграждение е 1 935 лв., платимо на 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е престиран трудът. Поддържа, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплаща договореното трудово възнаграждение, като не са му платени трудовите възнаграждения за периода от месец юли 2022г. до месец януари 2024г. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати 36 765 лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения, дължими за периода от месец юли 2022г. до месец януари 2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда– 28.07.2025г. до окончателното плащане, както и сумата от 10 569,66 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 26.08.2022г. до 25.07.2025г. Претендира сторените в производството разноски.

Ответникът – „Роялстрой 2“ ООД е депозирал отговора на исковата молба, в 1 който излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва съществуването на валидно трудово правоотношение с Ю. А. К.. Поддържа, че подписаният трудов договор не е породил действие, тъй като ищецът не е постъпил на работа на уговорената дата – 20.04.2021г., поради което на 23.04.2021г. е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ до НАП за заличаване на трудовия договор. Релевира възражение, че ищецът никога не е заемал и изпълнявал длъжността технически ръководител. Твърди, че същият е съдружник в ответното дружество с 50 % дялово участие в капитала, а причината за подписването на трудовия договор е последният да сключи договор за кредит. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото трудов договор №1/19.04.2021 год. се установява, че между „Роялстрой 2“ ООД, в качеството му на работодател и Ю. А. К. е възникнало трудово правоотношение, по силата на което последният е приел да изпълнява длъжността „Технически ръководител, строителство“. Уговорено работно време-8 часа и трудово възнаграждение в размер на 1935 лева, платимо до 25-то число на следващия месец и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6% за всяка година трудов стаж. В договора е уговорено, че служителят се задължава да постъпи на работа на 20.04.2021 год.

Прието като доказателство по делото е Уведомление от Роялстрой 2 по чл. 62, ал.5 от КТ до НАП с изх. №*********/19.04.2021 год., за сключения трудов договор.

От Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, от Роялстрой 2,

№********/23.04.2021 год. до НАП е видно, че трудовия договор е заличен. с изх.

От приетото и неоспорено заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответното дружество не е начислявало трудови възнаграждения, няма изготвени ведомости за работни заплати, не е отчислявало осигурителни вноски и данъци, няма подадени данни към НАП/НОИ и няма счетоводни данни за дължими суми към ищеца за неплатени трудови възнаграждения. Вещото лице е дало заключение, че след извършена проверка в счетоводството на ответното дружество е установено, че за сключения между страните трудов договор, дружеството ответник е подало уведомления до НАП за сключване на договора и за неговото прекратяване.

Установява се, че след подадените данни н.да НАП, в дружеството-за целия период, няма назначени лица по трудови договори, не са изготвяни ведомости за работни заплати, както и че не са подавани данни за осигуряване на лица по трудови договори.

Вещото лице е посочило, че същото се установява и от направени проверки в системите на НАП и ТР.

Приет като доказателство по делото е Протокол за откриване на строителна 2 площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа-жилищна сграда на три етажа с височина до 10м, на 5 етажа с височина до 15 м, на 7 етажа с височина до 21,50м, с местонахождение УПИ-XVIII-550 от кв.77б, м. „О.“ от 15.03.2022 год., от който е видно, че възложител е „Роялстрой 2“ ООД, консултанти са Д.Л.К., Г.Н.К. и „ИСС-Консулт“ ЕООД, технически ръководител е инж. В А. Ш, а строител-„С.И.С.Мстрой“ ЕООД.

Със Заповед №0205/01.06.2022 год. издадена от управителя на „Булкрап“ ООДИ.А.И., на А.Д. е възложено да изпълнява длъжността строителен техник-отговорник за обект „Жилищна сграда с гаражи и подземни гаражи, УПИ XVIII-550, кв.77Б, местност „О.-актуализация“, район „О.“, СО, гр. С, с административен адрес: бул.

„Н.П.“ №70.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 19.04.2021 год. между страните е сключен трудов договор, по силата на който ищецът е заемал длъжността „Технически ръководител, строителство“, с уговорено трудово възнаграждение в размер на 1935 лева, платимо до 25-то число на следващия месец и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6% за всяка година трудов стаж.

Спорно между страните е дали е налице възникнало трудово правоотношение респ. дали ищецът е престирал труд по него, с оглед направеното от страна на ответника възражение, че договорът не е породил действие, тъй като Ю. А. К. не е постъпил на работа на сочената в договора дата-20.04.2021 год..

Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. В случая формата е спазена и договорът се счита сключен от момента на подписването му от страните-19.04.2021 год. Началото на изпълнение на трудовия договор обаче е предпоставено от постъпването на работа на работника или служителя. Когато между страните не е уговорено нищо относно началото на изпълнението на трудовия договор се прилага разпоредбата на чл. 63, ал. 3, изр. 1 КТ. В случая обаче страните са уговорили срок, в който служителят да постъпи на работа-20.04.2021 год. Така уговорен този срок е задължителен за тях. Ако работникът или служителят не спази срока, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателят до изтичането на срока - чл. 63, ал. 3, изр. последно КТ. Изпълнението на задълженията по трудовия договор започва с постъпването на работникът или служителя на работа, което се удостоверява писмено (чл. 63, ал. 4 КТ), чрез акт за встъпване в длъжност или писмено отбелязване върху трудовия договор на датата на постъпването.

Удостоверяване на началото на изпълнението е от значение, тъй като от този момент за 3 работника или служителя възникват правото на трудово възнаграждение, признаване на времето за трудов стаж, отпуск, обезщетения, осигуряването на работника. В случая на гърба на трудовия договор е направено отбелязване, че служителят е постъпил на работа на 20.04.2021 год., което е удостоверено с подпис за работодател и служител.

По делото обаче са ангажирани доказателства, че на 23.04.2021 год. ответникът е подал уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, в което се иска заличаване на подаденото преди това уведомление за сключване на трудовия договор. Съгласно разпоредбата на чл. 7, т. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 год. за съдържанието и реда за изпращане на уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ уведомление се изпраща, когато работодателят иска заличаване на подадено преди това уведомление в случай, че работникът или служителят не постъпи на работа в уговорения срок и съгласно чл. 63, ал. 3 от КТ трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, като уведомлението се изпраща в тридневен срок от изтичане на срока по чл. 63, ал. 3 КТ.

По своя характер трудовото правоотношение е възмездно, тъй като срещу престираната от работника или служителя работна сила стои задължението на работодателя да заплаща трудово възнаграждение. Тъй като на доказване подлежат положителните факти, от които страната черпи благоприятни за себе си правни последици, то на ищеца е възложена доказателствената тежест да установи, че е престирал труд. Наличието само на сключен трудов договор не е достатъчно, за да възникне задължение за работодателя да заплаща трудово възнаграждение, а е необходимо и работникът или служителят да полага труд и фактически да осъществява съответната трудова функция / в този смисъл са Решение № 76/21.11.2011 г. по гр. дело № 329/11 г., III г. о. на ВКС, Решение № 171/10.07.2013 Г. по гр. дело № 843/12 г., IV г. о. на ВКС, Определение № 116/13.02.2019 Г. по гр. дело № 937/2018 г., ІV г. о. на ВКС/.

Трудовият договор е особен вид възмезден договор, което се обуславя от съдържанието на основните насрещни престации по него - от страна на работника/служителя предоставяне на работодателя на работната си сила, от страна на работодателя заплащане на трудово възнаграждение, представляващо цената на работната сила.

Работникът/служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и то точно и добросъвестно /чл. 124 и чл. 125 от КТ/, като работодателят му дължи уговореното трудово възнаграждение / чл. 128 от КТ/ за извършената работа. При непрестиране на работната сила право на трудово възнаграждение съществува само в случаите, когато това не се дължи на виновно поведение на работника/служителя, а именно: при неизпълнение на трудовите норми /чл. 266, ал. 1 от КТ/, при престой и производствена необходимост /чл. 267 от КТ/, при производство на некачествена продукция /чл. 268, ал. 3 от КТ/.

В практиката на ВКС се приема, че със свидетели може да се установи фактът на извършването или неизвършването на определена работа. Правилото на чл.

164, ал. 1, т. 3 от ГПК не допуска свидетели за установяване на обстоятелства, за които 4 законът изисква писмен акт или за установяване на договори на стойност над 5000 лева. Фактът на престиране на труд не попада в кръга на забраната, защото този факт нито е "договор" със стойност, нито има законово изискване той да бъде удостоверен в определен документ. В случая за установяване на фактите относно престирането на труд и относно явяването на Ю. К. на 20.04.2021 год. съдът е допуснал събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите М.Г.Т. и И.А.И..

От разпита на свидетеля М.Т. се установява, че познава ищеца от 2019 год. във връзка с подготвителни действия свързани с изграждането на сграда разположена на ул. „Витошка поляна“ и бул. „Н.П.“. Установява, че го познава като човек, който се е занимавал с организационните действия свързани с проектирането на обекта, с издаването на разрешения за строеж и последващите организационни действия.

Свидетелят твърди, че ищецът му се е представил като „технически ръководител, имащ задачата да създаде организационни условия за начало на строителство“, тъй като на обекта са щели да работят повече от двама изпълнителя. Установява, че в онзи момент контактът му е бил с Ю. К. до приключване на неговия ангажимент на 09.05.2022 год. Поддържа, че проектирането на обекта му е възложено от ищеца в качеството му на физическо лице, както и че в периода от м.09.2021 год. до началото на м.05.2022 год. е имал срещи с ищеца на обекта.

От свидетелските показания на А.А.И. се установява, че е „главен изпълнител на обекта“, чието изграждане е започнало през пролетта на 2022 год. Установява, че се познава с Ю. К., с когото го е запознала Д.Т.-в края на 2021 год. и му го е представила като съдружник във „Роялстрой 2“ ООД. Твърди, че в качеството си на главен изпълнител единствено той е можел да назначи технически ръководител.