Определение № 5122 от 12.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5122

***********, 12.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502300 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 83, ал.2 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

Постъпила е в срок частна жалба с вх.№86871/16.10.2025г. от А. Й.

Й., ЕГН ********** от ***********, срещу определение №12306 от 12.09.2025г., постановено по гр.д. №6730/2025г. по описа на ВРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от държавна такса в производството.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението, като се твърди, че съдът е отказал да освободи ищцата от държавна такса въз основа на предположения за реализирани от нея доходи.

Сочи се, че обсъдените от съда сделки с недвижими имоти са осъществени повече от половин година преди подаване на исковата молба, както и че съдът не е съобразил крайната наличност по сметките на ищцата. Твърди се също, че съдът неправилно е приел, че влошеното здравословно състояние на ищцата е временно, както и че не е съобразил, че през м.май 2025г. е получавала обезщетение за временна неработоспособност в размер на 689,48 лв. Моли да бъде отменено постановеното определение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Според чл. 83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, 1 трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.

Производството по делото е образувано по предявени от А. Й. Й., ЕГН ********** от ***********, чрез пълн. адв. Т. Ц. от АК - София, искове срещу ответниците „Кредисимо“ ЕАД, с ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление в гр. София и „Ай тръст“, с ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление в гр. София, за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит от 05.05.2022г. и на договор за поръчителство от същата дата.

С исковата молба е отправено искане за освобождаване на ищцата от заплащане на държавни такси в производството, на основание чл.83, ал.2 ГПК, с твърдения, че същата е с влошено здраве, не може да упражнява своята професия и не разполага с доходи, даващи възможност да заплати такси в производството. Ищцата е подала декларация за материално и гражданско състояние, в която декларира, че е в болнични; че живее на съпружески начала с мъж, който получава месечен доход от 1077 лв.; че притежава ½ ид.ч от апартамент в ***********; че има дялове в търговски дружества на стойност 50 лв.; че месечният й разход за лечение е от 150-200 лв. Приложила е болничен лист, медицински протокол от 05.09.2025 г. и справка за кредитни задължения.

Изискани са служебно данни относно наличността и операциите по всички банкови сметки с титуляр ищцата, при което се установява, че същата е титуляр на множество банкови сметки в различни банкови и други финансови институции. По някои от сметките няма извършени транзакции през периода от 01.01.2025г. до 25.06.2025г., но по останалите са извършени многобройни операции със значителни парични суми. Така установените обстоятелства са в противоречие с декларираната от молителката липса на парични влогове.

Доколкото възможността на ищеца да заплати определена сума като държавна такса следва да се прецени съобразно размера на тази такса, съдът първо следва да установи дължимия размер. По така предявените искове за обявяване нищожността на договори съгласно чл.69, ал.1, т.4 от ГПК размерът на цената на иска е стойността на договора. В случая държавната такса по иска за обявяване нищожността на договора за кредит е 240 лв., изчислена въз основа на общия размер на предоставения по договора кредит от 6000 лв., а по неоценяемия иск за обявяване нищожността на договора за поръчителство се дължи държавна такса в размер средно 50 лв. С оглед на изложеното общо дължимата държавна такса е в размер 290 лв.

Подлежащите на преценка обстоятелства са установени от съответната законова разпоредба и съдебната практика, а именно доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.

В случая молителката притежава собствено жилище, осъществила е поредни сделки с недвижими имоти през предходната година, освен това не е декларирала наличието на банковите сметки, на които е титуляр и по които са извършени многобройни операции със значителни парични суми, както и размера на получаваните обезщетения за временна нетрудоспособност. Също така размерът на дължимата държавна такса представлява по-малко от 2 половината от месечния доход на семейството и същевременно не се налага заплащането на цялата сума да бъде извършено от дохода за един месец.

Наличието на множество кредити, на което се позовава молителката в декларацията, води до извода, че през процесния период е разполагала и с други парични суми за издръжка, които не са посочени като част от доходите на семейството.

Разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК създава привилегия в полза на лицата, доказали невъзможност, а не само затруднение за заплащане на дължимите такси и разноски. С оглед на изложените по-горе обстоятелства, установени чрез извършените проверки от първоинстанционния съд, настоящият състав приема, че не е налице невъзможност за ищеца да заплати такса в размер общо на 290 лв. по предявените искове.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Определението не подлежи на обжалване по аргумент от т.5г от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №12306 от 12.09.2025г., постановено по гр.д. №6730/2025г. по описа на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО e окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3